Article_top

Държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз се събраха днес в старинния румънски град Сибиу, за да начертаят пътя на съюза през идните пет години.

Британската министър-председателка Тереза Мей, чиято страна е на път да напусне ЕС, не участва в срещата.

Две седмици преди изборите за следващ Европейски парламент лидерите приеха обща декларация, в която се кълнат да запазят единството и солидарността в ЕС, да търсят винаги общи решения, да пазят европейския начин на живот, демокрацията и върховенството на правото.

"Няма място за разделения, които работят против нашия колективен интерес", казват 27-те в декларацията. "Ще показваме солидарност един към друг във времена на нужда и ще бъдем единни. Можем и ще говорим с един глас. Винаги ще търсим общи решения, слушайки един другиго в дух на разбирателство и уважение".

“Светът не спи. Трябва да бъдем иновативни, трябва да бъдем силни, трябва да бъдем единни”, каза на влизане в срещата германската канцлерка Ангела Меркел. Тя посочи, че декларацията от Сибиу трябва да даде да се разбере, че въпреки “политическите си различия” държавите членки смятат, че “общото действие е по-доброто”.

 

 

“След около 15 дни...повече от 400 милиона европейски граждани ще избират при ясна алтернатива - дали искат да строят още заедно, но по различен начин, подобрявайки нещата, или искат да разградят Европа и да се върнат към национализмите”, каза френският президент Еманюел Макрон.

 

 

Той предложи три приоритета, върху които Европа да се съсредоточи - климат (ЕС да стигне до нулеви въглеродни емисии до 2050 г.); опазването на границите и сигурността (включително с реформа на Шенген); изграждане на модел за растеж и социална защита на утрешна Европа.

Различията в ЕС са много и се простират от политиката за миграция и убежище до размера и приоритетите на бъдещия европейски бюджет и и правата и отговорностите на държавите членки.

В документа те обещават Европа, която работи “там, където е най-важно”, “голяма в голямото и малка в малкото”, ЕС, който защитава справедливостта и гражданите си и се грижи за бъдещите поколения.

Тези формулировки трябва да бъдат конкретизирани в Стратегически дневен ред на ЕС, който лидерите се очаква да приемат на редовна среща на върха в Брюксел през юни, след изборите за Европейски парламент, насрочени за 23-26 май т. г.

Процедурни въпроси

В изявленията на лидерите преди днешната среща проличаха различия, които ще се отразят при формирането на новите европейски институции - Комисия, Парламент и определянето на новите шефове на Европейския съвет и Европейската служба за външно действие.

"След изборите за Европейски парламент, на 28 май, ще свикам среща на всички 28 лидери на ЕС, за да започнем процеса на номинации", каза на пресконференция след срещата председателят на Европейския съвет Доналд Туск. "Моето намерение е да проведем избора на ръководители на европейските институции по бърз, гладък и ефективен начин".

Той каза, че е процесът трябва да гарантира географски и демографски баланс, така че големите и малките държави членки да бъдат представени справедливо. Туск добави, че на върха на следващите институции трябва да има също равновесие между политическите сили и между мъжете и жените.

"Няма да се поколебая да поставя решенията на гласуване, ако консенсусът се окаже труден за постигане", добави Туск. "Моето намерение е Европейският съвет да номинира новото ръководство на Европейския съюз през юни".

 

 

Френският президент Еманюел Макрон и министър-председателят на Люксембург Ксавие Бетел се обявиха против приложената за първи път след предишните избори през 2014 г. процедура на “водещите кандидати”. При нея Европейският съвет, състоящ се от националните лидери, е длъжен да избере председателя на Комисията измежду кандидати, които всяка от партиите,  представени в Европейския парламент, е посочила преди изборите.

Спорно е дали по договор съществува такова задължение за държавните и правителствените ръководители. Лисабонският договор казва, че при номинацията на председател на Комисията те “вземат предвид” резултатите от изборите за Европейски парламент.

Смяна на поколенията и нов договор?

Засега като главни претенденти за поста се очертават водещият кандидат на Европейската народна партия (ЕНП) германецът Манфред Вебер, досегашен лидер на политическата група на ЕНП в ЕП, и холандецът Франс Тимерманс, социалдемократ, първи заместник-председател на сегашната Комисия. Нейният председател Жан-Клод Юнкер (от Люксембург) обяви, че няма да се кандидатира за следващ петгодишен мандат.

Предизвикателството пред ЕС на идващите избори е, че се очаква евроскептичните и антиевропейските партии да вземат над 30 на сто от местата в ЕП и трима от комисарите в следващата Комисия да бъдат номинирани от евроскептични правителства - на Италия, Полша и Унгария.

В тази група вероятно ще бъде и Великобритания, която ще бъде длъжна да проведе евроизбори и да номинира комисар, ако парламентът й не одобри сделката за "Брекзит" до 22 май.

Австрийският канцлер Себастиан Курц (32 г.), най-младият шеф на правителство и горещ привърженик на Вебер, призова за основна рефома на ЕС.

“ЕС има нужда от смяна на поколенията и нов модерен договор”, написа той в Туитър.

 

 

Не всички обаче са съгласни с този подход. Мнозина се солидаризират с Юнкер, който каза, че не е против нов договор, но предпочита преди това напълно да използват възможностите на сегашния, като например ЕС  премине от единодушие към квалифицирано мнозинство при вземането на решения във външната политика и в данъчното облагане.

Отварянето на договора на ЕС за промени или приемането на нов договор е процес, от когото мнозина се страхуват, че може да блокира съюза за дълго, защото би предизвикал многобройни и взаимноизключващи се претенции от всички столици.

Да живее Европа, да живее Йоханис!

Лидерите се отправят за семейна снимка на централния площад в Сибиу. Отляво надясно на снимката: Луи Мишел - премиер на Белгия (в дъното), Алексис Ципрас - премиер на Белгия, Еманюел Макрон - президент на Франция (в дъното), Мариан Шарец - премиер на Словения, Бойко Борисов - премиер на България, Юха Сипила - премиер на Финландия, Юри Ратас - премиер на Естония, Ангела Меркел - канцлер на Германия, Никос Анастасиадис - президент на Кипър, Клаус Йоханис - президент на Румъния. Снимка АП / БТА

Пристъпвайки по червения килим, опънат на слънчевия площад на трансилванския град, Меркел и Макрон видяха нещо, което у дома отдавна са забравили - ентусиазирана публика, която им ръкопляска и скандира: “Да живее Европа!”

Имаше и възгласи “да живее (Клаус) Йоханис!” - домакинът на срещата, румънският президент, който е бил кмет на този град, запазил в културата и архитектурата си наследството на саксонски заселници от ХII век.  

 

Държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз се събраха днес в старинния румънски град Сибиу, за да начертаят пътя на съюза през идните пет години.

Британската министър-председателка Тереза Мей, чиято страна е на път да напусне ЕС, не участва в срещата.

Две седмици преди изборите за следващ Европейски парламент лидерите приеха обща декларация, в която се кълнат да запазят единството и солидарността в ЕС, да търсят винаги общи решения, да пазят европейския начин на живот, демокрацията и върховенството на правото.

"Няма място за разделения, които работят против нашия колективен интерес", казват 27-те в декларацията. "Ще показваме солидарност един към друг във времена на нужда и ще бъдем единни. Можем и ще говорим с един глас. Винаги ще търсим общи решения, слушайки един другиго в дух на разбирателство и уважение".

“Светът не спи. Трябва да бъдем иновативни, трябва да бъдем силни, трябва да бъдем единни”, каза на влизане в срещата германската канцлерка Ангела Меркел. Тя посочи, че декларацията от Сибиу трябва да даде да се разбере, че въпреки “политическите си различия” държавите членки смятат, че “общото действие е по-доброто”.

 

 

“След около 15 дни...повече от 400 милиона европейски граждани ще избират при ясна алтернатива - дали искат да строят още заедно, но по различен начин, подобрявайки нещата, или искат да разградят Европа и да се върнат към национализмите”, каза френският президент Еманюел Макрон.

 

 

Той предложи три приоритета, върху които Европа да се съсредоточи - климат (ЕС да стигне до нулеви въглеродни емисии до 2050 г.); опазването на границите и сигурността (включително с реформа на Шенген); изграждане на модел за растеж и социална защита на утрешна Европа.

Различията в ЕС са много и се простират от политиката за миграция и убежище до размера и приоритетите на бъдещия европейски бюджет и и правата и отговорностите на държавите членки.

В документа те обещават Европа, която работи “там, където е най-важно”, “голяма в голямото и малка в малкото”, ЕС, който защитава справедливостта и гражданите си и се грижи за бъдещите поколения.

Тези формулировки трябва да бъдат конкретизирани в Стратегически дневен ред на ЕС, който лидерите се очаква да приемат на редовна среща на върха в Брюксел през юни, след изборите за Европейски парламент, насрочени за 23-26 май т. г.

Процедурни въпроси

В изявленията на лидерите преди днешната среща проличаха различия, които ще се отразят при формирането на новите европейски институции - Комисия, Парламент и определянето на новите шефове на Европейския съвет и Европейската служба за външно действие.

"След изборите за Европейски парламент, на 28 май, ще свикам среща на всички 28 лидери на ЕС, за да започнем процеса на номинации", каза на пресконференция след срещата председателят на Европейския съвет Доналд Туск. "Моето намерение е да проведем избора на ръководители на европейските институции по бърз, гладък и ефективен начин".

Той каза, че е процесът трябва да гарантира географски и демографски баланс, така че големите и малките държави членки да бъдат представени справедливо. Туск добави, че на върха на следващите институции трябва да има също равновесие между политическите сили и между мъжете и жените.

"Няма да се поколебая да поставя решенията на гласуване, ако консенсусът се окаже труден за постигане", добави Туск. "Моето намерение е Европейският съвет да номинира новото ръководство на Европейския съюз през юни".

 

 

Френският президент Еманюел Макрон и министър-председателят на Люксембург Ксавие Бетел се обявиха против приложената за първи път след предишните избори през 2014 г. процедура на “водещите кандидати”. При нея Европейският съвет, състоящ се от националните лидери, е длъжен да избере председателя на Комисията измежду кандидати, които всяка от партиите,  представени в Европейския парламент, е посочила преди изборите.

Спорно е дали по договор съществува такова задължение за държавните и правителствените ръководители. Лисабонският договор казва, че при номинацията на председател на Комисията те “вземат предвид” резултатите от изборите за Европейски парламент.

Смяна на поколенията и нов договор?

Засега като главни претенденти за поста се очертават водещият кандидат на Европейската народна партия (ЕНП) германецът Манфред Вебер, досегашен лидер на политическата група на ЕНП в ЕП, и холандецът Франс Тимерманс, социалдемократ, първи заместник-председател на сегашната Комисия. Нейният председател Жан-Клод Юнкер (от Люксембург) обяви, че няма да се кандидатира за следващ петгодишен мандат.

Предизвикателството пред ЕС на идващите избори е, че се очаква евроскептичните и антиевропейските партии да вземат над 30 на сто от местата в ЕП и трима от комисарите в следващата Комисия да бъдат номинирани от евроскептични правителства - на Италия, Полша и Унгария.

В тази група вероятно ще бъде и Великобритания, която ще бъде длъжна да проведе евроизбори и да номинира комисар, ако парламентът й не одобри сделката за "Брекзит" до 22 май.

Австрийският канцлер Себастиан Курц (32 г.), най-младият шеф на правителство и горещ привърженик на Вебер, призова за основна рефома на ЕС.

“ЕС има нужда от смяна на поколенията и нов модерен договор”, написа той в Туитър.

 

 

Не всички обаче са съгласни с този подход. Мнозина се солидаризират с Юнкер, който каза, че не е против нов договор, но предпочита преди това напълно да използват възможностите на сегашния, като например ЕС  премине от единодушие към квалифицирано мнозинство при вземането на решения във външната политика и в данъчното облагане.

Отварянето на договора на ЕС за промени или приемането на нов договор е процес, от когото мнозина се страхуват, че може да блокира съюза за дълго, защото би предизвикал многобройни и взаимноизключващи се претенции от всички столици.

Да живее Европа, да живее Йоханис!

Лидерите се отправят за семейна снимка на централния площад в Сибиу. Отляво надясно на снимката: Луи Мишел - премиер на Белгия (в дъното), Алексис Ципрас - премиер на Белгия, Еманюел Макрон - президент на Франция (в дъното), Мариан Шарец - премиер на Словения, Бойко Борисов - премиер на България, Юха Сипила - премиер на Финландия, Юри Ратас - премиер на Естония, Ангела Меркел - канцлер на Германия, Никос Анастасиадис - президент на Кипър, Клаус Йоханис - президент на Румъния. Снимка АП / БТА

Пристъпвайки по червения килим, опънат на слънчевия площад на трансилванския град, Меркел и Макрон видяха нещо, което у дома отдавна са забравили - ентусиазирана публика, която им ръкопляска и скандира: “Да живее Европа!”

Имаше и възгласи “да живее (Клаус) Йоханис!” - домакинът на срещата, румънският президент, който е бил кмет на този град, запазил в културата и архитектурата си наследството на саксонски заселници от ХII век.  

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?