Както все чакаме промяна отнякъде, така вече свикнахме да няма и реална изборна кампания. За какъв информиран избор може да говорим, когато участниците и на този вот не се изправиха един срещу друг в изборни дебати? Информационната кампания се изнесе в стотици живи включвания и платени видеа в социалните мрежи. Вече почти няма партия без собствена телевизия. Първите в държавата, политическите лидери, водачите на листи и кръжащият партиен дворцов актив непрекъснато водят престрелки помежду си, но през медиите. Защото избягаха за пореден път от директен сблъсък на живо. А и за какъв сблъсък може да се говори, когато в тези избори имаме и кандидат за евродепутат, който е истински фантом в публичното пространство. 

Kой се страхува да се изправи срещу своя опонент?

Спомня ли си някой кога беше последният лидерски дебат в България? Точно преди десет години, когато Сергей Станишев и Бойко Борисов излязоха пред публиката. Оттогава или няма нищо подобно, или както се случи през 2017 г. – Корнелия Нинова и Бойко Борисов не спряха да говорят в кампанията за нов парламент само за възможен дебат помежду, който така и не се случи. 

Малко по-рано, в президентската кампания през есента на 2016 г., водещите кандидати Цецка Цачева и Румен Радев направиха опит за сблъсък. И тогава видяхме как Цачева използва емоцията, за да въздейства върху публиката. Тя разказа как на смъртния одър на баща си е разбрала, че дядо й е бил убит от комунистите през 1952 г. Обещала на баща си никога да не казва това, но онази вечер пристъпи клетвата си. И се разплака пред камерите. Въздишките захлупиха политиката.

Няма избори в западна Европа, където този вид дискусии с основните участници да не се превръщат в основно събитие. Има подготовка, неочаквани въпроси. Кандидатите показват не само своя рефлекс за взимане на управленски решения, но и как реагират под напрежение – зрителят успява макар и за кратко да направи сравнение преди да реши за своя избор.

Разбира се, има и дебати, които се превръщат в шоу. И само професионалистите успяват да излязат чисти от тази игра. Както последната публична среща между кандидатите за президент в Украйна – Петро Порошенко и Владимир Зеленски. Двамата се срещнаха на Националния стадион в Киев пред хиляди свои привърженици. Идеята беше на комика Зеленски, а дебатът - гледан от десетки милиони зрители. Атмосферата достигна заряда на футболен мач. Зеленски спечели, вероятно и защото Порошенко се съгласи да играе на негов терен.

Ръждясали коловози на остарели формати

У нас участниците в изборите, независимо от коя боя са, се включват в една аматьорска възстановка на „Двете батареи“ на Вазовите „чичовци“ - размяна на личностни обиди и дори просташки наричания. Медиите дооформихме тази среда, в която кандидатите за власт и пост в европейския парламент направо не са себе си. 

Вкарахме ги в ръждясалите коловози на остарели формати, вдъхновяващи опорни точки и заучени фрази. Нещо такова видяхме в предизборния дебат между първите в листите на БСП и ГЕРБ Елена Йончева и Мария Габриел.

Остарели регламенти, броене на минути. На предвидими въпроси участниците отвръщат с предвидими отговори. В обществените медии тези формати се превърнаха в бреме не само за участниците, но и за зрителите. Заради ограниченията на изборното законодателство дискусиите са толкоз ограничени и беззъби. И само имитират някакъв сблъсък. 

Така на телевизионния дебат вече се гледа като на задължение, а не фактор в изборната кампания. Едва ли скоро българският избирател ще може да види отново нещо подобно на тв-диспута между кандидатите за президент – Петър Стоянов и Богомил Бонев. Когато на 5 ноември 2001 г. за една минута бяха преобърнати резултатите и Стоянов загуби. Впоследствие се оказа, че е имало добре планирана интрига и компроматна игра – вътрешно предателство и провокация, на която опитен политик като Стоянов, се поддаде. Вероятно затова и през последните години водещите политически лидери избягват преките телевизионни сблъсъци.

"Нощта е бременна" и други класики 

Непредсказуемостта на изборните резултати изпрати в историята и маратона в отразяването на изборната нощ. По примера на ГЕРБ, големите формации вече отказват да дават пресконференции след края на изборния ден. Доскоро това се случваше в Международната конферентна зала на НДК. Място, където се чуха през годините класически фрази като „Нощта е бременна и ще роди ново измерение на политическото време“ (Ахмед Доган), „Това беше трик за вдигане на нашия електорат“ (Божидар Лукарски). Няма ги и онези мигове на щастие, в което Бойко Борисов и Цветан Цветанов си разменяха часовници, за да отбележат изборната победа.

Нашите читатели вероятно не знят, но за да можеше една медия да зададе въпросите на участниците в пресконференциите, които продължаваха до 2-3 часа сутринта, запазването на място пред няколкото микрофони започваше от ранни зори. Ако се питате защо Беновска все задаваше първа въпроси - нейните момичета от К2 заемаха място от 8 сутринта. 

Това, че партийните щабове вече отказват да бъдат на едно място в изборната нощ, е показателно за промяната в политическата клутура, липсата на прогнозируемост на изборните резултати и най-вече – невидимата опасност да се сформират безпринципни коалиции, зад кулисите на политическия театър. И както се вижда тази опасност вече е новата реалност.