Ники Лауда - една история за смелост, завръщане и чувство за хумор (СНИМКИ)

Рано тази сутрин ни напусна Ники Лауда. Емблематична фигура от Формула 1 и бизнеса със създадените от него две авиокомпании. Дори да не знаете кой е всъщност, все сте засичали грубото му, белязано и оцеляло в пламъци лице. 

Това лице - с неизменната червена шапка на главата, беше марково за Формула 1. На пистата, в боксовете и телевизионните студия. Това лице ще липсва. Този дух ще липсва.

Андреас Николаус Лауда е роден на 22 февруари 1949 г. във Виена. Неговият дядо е прочутият австрийски интустриалец Ханс Лауда. Ники започва да се занимава с моторни спортове против волята на семейството си.

Известно е, че за да даде тласък на кариерата си е изтеглил кредит, залагайки застраховката си "Живот", направена от фамилията му.

През 1971 г. Лауда влиза във Формула 1 в отбора на "Марч". След две години отива в BRM и впечатлява съотборника си Клей Регацони, който го препоръчва на "Ферари" през 1973  г., когато се присъединява към "скудерията". Така австриецът получава покана от Енцо Ферари, а начело на тима е Лука ди Монтедземоло.

Това поставя началото на нов възход за "Ферари". Още в първия си сезон в "конюшнята" Лауда се намесва в битката за титлата и я губи само заради по-малкия си опит срещу Емерсон Фитипалди ("Макларън").

На следващата година Ники носи първото място в Маранело. Това са времената на прочутите му дуели по пистите с плейбоя и любител на купоните Джеймс Хънт. Пред камерите двамата често се държат като боксьори един към друг, но всъщност са приятели.

Пълни противоположности са. Британецът е красив, магнит е за жените, понякога несериозен и безумно безрасъден. Австриецът е премерен във всичко - дори стилът му на каране е такъв, лишен от атракция, но много пестелив и ефективен. Сериозен във всичко и режимлия.

Двамата водят надпревара за титлата през 1976 г. На 1 август животът на Ники Лауда се преобръща рязко. Той катастрофира тежко по време на Гран При на ФРГ на пистата "Нюрбургринг", наричана до днес "Зеления ад". Ники и негови съперници от известно време предупреждават, че участъци от трасето са твърде опасни, искат промени и повече мерки за сигурност.

Лауда настоява за бойкот. Преди състезанието пилотите правят събрание, на което мнозинството решава да има старт.

На втората обиколка болидът на шампиона излиза от пистата и се блъска в предпазна ограда. Избухва в пламъци. Трима състезатели спират, за да се притекат на помощ на своя опонент. Когато е изваден от кокпита, главата на аса гори. Изгарянията са от трета степен. Той губи косата си, част от дясното ухо, а пораженията по лицето са огромни.

Дробовете му са в много тежко състояние заради поетия пушек. Малко по-късно Лауда изпада в кома. Лекарите не дават големи надежди, че въобще ще оцелее. Впоследствие настоява за минимален брой хирургически намеси по лицето си.

40 дни по-късно австриецът отново е на пистата - пак срещу волята на всички край него. Той стартира на "Монца" в Гран При на Италия с бинтове по лицето. Към края на състезанието вече усеща, че увредената му кожа кърви. Заема четвърто място.

Когато иска да махне обилно напоената с кръв маска от лицето си, бързо разбира, че тя e залепена за бинтовете. А по тях има тъкан... И преди смъртта на Ники, фактът, че сяда отново в болида 40 дни след състояние между живота и смъртта и с лице в още "работно" за пастичните хирурзи състояние, се смяташе за едно от най-великите завръщания в спорта.

"Преди и след състезанието постоянно повтарях, че съм се справил със страха бързо и лесно, казва години по-късно трикратният световен шампион в автобиографията си "До ада и обратно". - Беше лъжа. Но щеше да е глупаво от моя страна да проявя слабост пред моите съперници. Истината е, че на "Монца" бях скован от страх... Но ако още лежах в леглото със спомени за Ринга, това щеше да ме довърши."

В крайна сметка инцидентът води до корекции на "Нюрбургринг" и до промени във Формула 1. Ники Лауда пък променя себе си. В следващите години той постоянно се шегува с белязаното си лице и ухото. Винаги носи бейзболна шапка. Казва, че иска хората да го гледат в очите, а не в осеяната с бразди глава. Превръща това и в полза - шапките с лога на спонсори пълнят банковите му сметки.

Междувременно отношенията между Лауда и Енцо Ферари се влошават. Пилотът се чувства предаден от боса при дискусиите преди състезанието на "Зеления ад".

Преди последния старт в Япония Ники все още води с три точки пред Джеймс Хънт. Вали като из ведро и лидерът в класирането отказва да стартира. Хънт става трети и печели титлата.

Въпреки влошената атмосфера в "скудерията" на следващата година (1977-а) Ники Лауда с лекота си връща трона. Той дори не кара в последните две състезания и се присъединява към проекта на Бърни Екълстоун в "Брабъм". Тимът обаче не се оказва конкурентен и Лауди губи интерес. Така през 1979 г. той се оттегля от Формула 1.

Само две години по-късно е примамен от Рон Денис в "Макларън". Примамката си струва - 3 милиона долара годишна заплата, най-високото възнаграждение в целия спорт по онова време. През 1984 г. Ники става първенец за трети път, като изпреварва съотборника си Ален Прост с половин точка - най-малката разлика в историята. 

На следващия сезон - на 36 години, Ники Лауда отново напуска Формула 1 - този път завинаги като пилот. Балансът му е 171 старта, 25 победи, 3 титли, 24 първи позиции и 54 подиума.

През 1993 г. Ди Монтедземоло поверява на Лауда консултантска роля във "Ферари". Известно време той работи с Михаел Шумахер. Осем лета по-късно величието оглявява "Ягуар", но в края на 2002 г. е уволнен. Междувременно Ники вече е продал "Лауда ер" на Австрийските авиолинии. През 2003 г. основава "Ники", която е по-малка и скромна.

Работи като анализатор за Формула 1 на германския тв канал RTL. Коментарите му са прочути и често цитирани - и то във време, в което нямаше виртуални социални мрежи. Веднъж Лауда свали шапката от главата си - така той удържа на дадена дума при пореден триумф на Шуми.

Годината е 2012-а. "Мерцедес" се решава на промени и привлича на директорска позиция Ники Лауда. Години по-късно може да се каже, че легендата има дял за това как изглежда състоянието на силите във Формула 1 днес. Той е с основна заслуга за привличането на Люис Хамилтън в края на същата година. Месеци по-късно Лауда придобива 10 процента от отбора. Босът Тото Волф има 30 на сто.

От 2014 г. Ники е консултант на Волф, Хамилтън и като цяло на "сребърните стрели". 

През лятото на 2018 г. бившият пилот получи инфенция в белите дробове и претърпя трансплантация. В края на годината бе обявено, че величието ще се завърне по пистите за новия сезон. През януари обаче получи пневмония и оттогава състоянието му не се подобри. 

Ники Лауда живееше с втората си съпруга Биргит, с която имат родените през 2009 г. близнаци Макс и Мия. Той е баща също така на синовете Лукас и Матиас от първата му жена Мерлене. Децата му са пет - Кристоф е от връзка, за която не се знае много.

Днес, а и в следващит дни и седмици, Формула 1 ще скърби за един от големите си герои. В неделя Гран При на Монако в Монте Карло ще мине под знака на почит за Ники Лауда.