ВНИМАНИЕ! Този текст разкрива съдържанието на финала на „Игра на тронове“.

„Железният трон” – финалният епизод на един от най-обичаните, най-гледани и най-високо оценявани сериали в историята на телевизията, получи 4,4 точки от 144 хиляди зрители в  IMDb. Това е ужасяващ резултат за тв поредица, чийто рейтинг осем години не падаше под 9 точки.

Парадоксално, но въпреки очевидното нехаресване, преминаващо в масово възмущение, зрителитe се увеличаваха – всеки следващ от шестте епизода във финалния сезон беше с по-нисък рейтинг, но и с повече зрители от предишния. За да се стигне до абсурдните числа на „Железният трон” – оценка 4,4 и рекорд по гледаемост на HBO – 19,3 млн. зрители само от първото директно тв излъчване (без стрийминга) по данни на HBO от вчера (20 май) следобед. (Тук явно не влизат по-голямата част от зрителите в Европа и на Изток, където излъчването е било по-късно.)

Същевременно критиците не бяха толкова сурови (67% от отзивите за финалния сезон, преброени от сайта „Rotten Tomatoes“, са положителни) – за разлика от някои зрители, станали фенове още от средата на 90-те, когато започват да излизат книгите и изградили си през следващия четвърт век непоколебими убеждения за героите. Убеждения и дори вяра, която шоурънърите Бениоф и Уайс направиха на пух и прах през последните две седмици. Това беше шокиращо. Дори и да го бяха направили убедително, пак щеше да има много несъгласни.

Подобно усещане вероятно са изпитали почитателите на Сталин, когато на закритото заседание ХХ конгрес през 1956 г. са чули за първи път разобличителния доклад на Хрушчов за култа към личността, престъпленията и масовите убийства, извършени от предшественика му. По-внимателните политически наблюдатели отдавна са знаели истината за Сталин. Така и много от критиците не бяха истински изненадани от „полудяването” на Денерис – а от начина, по който бе показано как завършва всичко.

Предлагаме ви откъси от ревюта и впечатления на професионални критици и телевизионни наблюдатели за последния сезон и финалния епизод на „Игра на тронове”.

Джейми Ийст, създател и водещ на Thronecast – токшоу, излъчвано по британската тв Sky, в което се обсъждат отделни епизоди от „Игра на тронове”:

„Често най-интересните герои в най-добрите сериали, като Тони Сопрано, Уолтър Уайт („В обувките на Сатаната”, Денерис Таргариен – са анти герои – лоши, но в същото време и добри и зрителите не могат да им се наситят. Ако станат прекалени лоши или бъдат убити от сценаристите, всички страдат. А трябва просто трябва да се отпуснат и да се наслаждават на невероятната поредица.”

Лиса Холдсуърд, сценарист („Убийства в Мидсъмър”, „Робин Худ”):

„Да се измисли добър финал на много популярна драма винаги е голям проблем. А в „Игра на тронове” има голям брой актьори от цял свят. Това не е просто полицейски участък или болница. Аз лично бих ги избила всички. Нито един от тях не е особено приятен. Ще приложа това, което наричам „Краят на „Седморката на Блейк”, който ме уплаши много като дете, тъй като накрая всички умряха.”

Карълайн Фрамке, „Варайъти“:

„Докато финалните сцени стъпваха на все по-несигурни основи, Емилия Кларк успя да поднесе титаничен спектакъл, като никога не изгуби от поглед каква е нейната героиня – подвиг, който контрастира с неуспешните опити на сценаристите да направят същото.“ 

Мат Золър Сейтс, „Вълчър”:

„Най-изненадващата смърт в „Игра на тронове” се оказа смъртта на самия сериал.”

Зейнър Туфеки, „Сайънтифик Американ”:

„Бениоф и Уайс насочиха разказа далеч от социологията и го прехвърлиха в полето на психологията.”

Алиса Розенберг, „Вашингтон пост”:

„Предвиждах го. Просто не очаквах, че ще бъде толкова глупаво. Сериалът завърши така, както вероятно е трябвало, макар и по начин, който разкри слабостите на шоурънърите Бениоф и Уайс – както и силните страни на актьорите, които често спасяваха този доста тромав сезон.”

Зак Бюшамп, „Вокс”:

„За разлика от някои зрители, аз не възразявам срещу някои от големите сюжетни ходове в „Игра на тронове“. Полудяването на Денерис има смисъл, както и превръщането на Бран в крал. Проблемът беше в изпълнението: шоуто постави желанието си да шокира над убедителното развитие на образите и вниманието към политическите детайли. Така сложната реалност на Вестерос – елементът от поредицата, ангажирал толкова много зрители, се разпадна като унищожен от драконов огън. Това е крайно разочароващ финал на един от най-дълбоките и най-вълнуващите телевизионни сериали.”

Кели Лоуър, „Ю ЕС Ей Тудей”:

„Железният трон” е епизод, който ще се се запомни като един от най-противоречивите финали на всички времена, в същия лагер като финалите на „Изгубени”, „Декстър” или „Бойна звезда Галактика”. А гледането на по-старите епизоди никога няма да бъде същото.”

Елиана Доктърман, „Тайм”:

„Но дали поради времеви ограничения, липса на изходен материал или просто недостиг на креативност, този сезон имаше доста проблеми. Сценаристите се осланяха на най-мързеливите сексистки стереотипи за луди жени, алчни за власт. Цялата отлично измислена сложност на сериала, представена от Церсей, Санса, Аря, Бриен и други през годините, едва ли ще може да компенсира твърде бързото падение на Дани.”

Ричард Ройпър, „Чикаго сън таймс”:

„Меланхоличен, горчиво-сладък, със непредвидими обрати и понякога с изненадващ хумор. Смятам, че в тази епизод има произволни сюжетни машинации и леко насилени решения – но няма да се присъединя към хора на хейтърите, които без съмнение пренаситиха Туитърсферата с вайканията си от големия провал. Това беше солиден и до голяма степен удовлетворяващ финал на един от най-вълнуващите и увлекателни телевизионни сериали.”

"Площад Славейков"