Точно 20 години след онази "Металика" в Пловдив (ВИДЕО)

Трима души от три съвсем различни краища на България - София, Разград, Лом. Заедно - тогава - без да се познаваме.

20 години след този знаменит концерт, ние вече се срещаме всеки ден като част от екипа на Клуб Z. И с огромна радост, а тук-таме и с малко прошарен сантимент и стягане под лъжичката - установихме, че всички сме били на едно и също място в онази вечер на 11 юни 1999 г.

20 песни (ако броим и солото на бас на Джейсън Нюстед), точно 1 час 59 мин. и 38 сек. - ако гледаме записа на БНТ, който може да видите по-долу. От първата - кавъра Breadfan, до закриващата - Battery. И това са само сухите числа.

Ето и трите ни истории за легендарния концерт на американците на стадион "Пловдив" преди 20 лета.

Стефан Миланов:

Ако сте заченали дете в нощта след онзи знаменит концерт, преди няколко дни най-вероятно той/тя щеше да е вашият горд/а абитуриент/ка... Да бе, минаха точно 20 години от "пловдивската "Металика". 

Какво за мен я направи толкова различна? Това беше живата "Металика". Четирима пичове, които носеха в сърцата си нещата, заради които слушаме тази музика. Бандата вече беше направила огромните пари. Обикаляше от 8 години света с "Черния" албум, който промени всичко завинаги. И съответно вече бяха издали онези две ... неща Load и Reload, които в крайна сметка намериха и широко място в сета им онази нощ.

И въпреки това твърдя, че в онзи облачен ден в Пловдив бандата още беше жива. Без да крия и личните си пристрастия към Джейсън Нюстед - човек буквално, изтъкан от метъл, - по сцената хвърчаха просташките храчки на пеещия фалшиво Джеймс, а онази четирибуквена дума fu** се лееше във всевъзможин употреби и спрежения.

Има някои неща, които е трудно да се обяснят на милениалите от съвременната българска публика... Затова ще опитам.

Повечето й представители едва ли въобще могат да си представят какво представляваше България тогава - едва откъсната от "прегръдката" на социализма и Кремъл (или поне така си въобразявахме) и търсеща посока - само вижте униформите на милици... пардон, новопокръстените полицаи във фотогалерията в линка по-долу.

За концерти – дори и най-мижавите от мейнстрийм гледна точка, се пътуваше – най-често с пуфтящи „бюджетни“ автобусчета с колекционерска стойност до Прага, Будапеща, а още по-рано – до Белград.

Лъчо Хиподилски и Кадифето – може би и някой друг, не помня - организираха тези магически екскурзии и съответно гледахме на тях като на полубожества. Знаете ли защо? България просто я нямаше на картата... 

Поне не и на картите на световните тур мениджъри... В този смисъл „Металика“ е „аванта“ от съседния концерт в Атина, който имат тогава на следващия ден.

Запознатите казват, че бандата, не само че не е спала в най-вярната от сателитите на СССР, а дори не са се изкъпали на родна земя... Просто с потните тениски са се метнали на самолета.

Скъпи ли бяха билетите?

Може би поради горните и други причини концертът на "Металика" на Стадион "Пловдив" беше абсолютно потресаващо, покъртващо, невероятно и никога повече неповторено събитие... Сякаш затова съдбата дори направи така, че после да затворят стадиона.

Перфектно стечение на място, условия, група, която да дойде в апогея си (само допреди няколко години бяхме свикнали на лица като Оскар Бентън и "Бони М"), и много, ама много вярна публика... 

Като казахме, вярна публика, помните ли с. Плодовитово. То е известно с това, че единствената ни днес магистрала тогава стигаше до там. С нищо друго. Така до Пловдив все пак се стигаше по магистрала.

Имах жигула... Доре де, имал съм няколко, но тогава това беше нормалният начин на придвижване, ако не си мутра или син на червен аристократ. На крилете на червената "Жига" - разбирай с 80-90 км в час, и с няколко верни другари се озовахме в града на тепетата. 

Всичко, което помня, е че наоколо заведенията и клекшоповете се бяха уплашили от полицаите и общинската забрана и не продаваха бира. Едва ли организаторите от СМЕ са имали нещо против тази принципност и строгост - те продаваха пиво на стадиона на цената на половин бъбрек.

Една от най-големите тайни по традиция е и колко пропуска са продадени за легендарното събитие. Тогава, до предния ден излизат спекулации по медиите, че са продадени едва 25 000 билета, което за мен е по-скоро глупост. Препълненият до козирката стадион го доказва...

Билетите тогава са 20 000 лв. правостоящи и 40 000 лв. седящи. При долар USD 1867.3191 лв. това прави по около 21 щатски долара за "баровските" пропуски и 10-ина за сиромашките.

Но да напомним, че концертите не бяха тази разделена на строги секции сегашна театрална машина за пари. В смисъл – никой не спазваше седящи и правостоящи, нямаши mosh-pit, ВИП-ове и пр. глупости.

Друго обче е, ако мерим концерта в злато, чиято стойност постоянно се повишава – за тази на "Металика" не съм съвсем сигурен... 

Тогава една тройунция е струвала 482 121.87 неденоминирани лв., а сега е 2316.88. Така пресметнато излиза, че билетите са били 192 и 96 лв. Съвсем "съвременна" цена.

Според повечето статистики – ако не броим Лепа Брена и Слави Трифонов (именно в този порядък) единствените по-посещавани концерти в България до ден днешен – цели 20 години по-късно - са този на AC/DC и... другите на "Металика" в София.

И още една подробност. Само след 2 години – през 2001 г. Джеймс влиза на рехабилитация в клиника за алкохолни зависимости и остава там 7 месеца. Не знам дали трезвен може да пише такава музика - наистина не знам...

Всичко друго, както се казва, е история. Невъзможна за разказване на този, който не е присъствал.

Ето го и сетлиста, който още може да бъде открит на официалния сайт на бандата:

SETLIST

Breadfan

Master of Puppets

Of Wolf and Man

The Thing That Should Not Be

Fuel

The Memory Remains

Bleeding Me

Bass/Guitar Doodle

The Four Horsemen

For Whom the Bell Tolls

King Nothing

Wherever I May Roam

One

Fight Fire with Fire

ENCORE

Nothing Else Matters

Sad But True

Creeping Death

ENCORE #2

Die, Die My Darling

Enter Sandman

ENCORE #3

Battery 

Бандата има на официалния си сайт и фотоалбум от шоуто – той може да бъде видян тук.

 

Любен Обретенов:

“Металика” бе първата световна банда, която посети България в зенита на своята слава. А не малко преди пенсия, както обикновено става у нас, за съжаление. Новината, че тази група, към която всеки, който е бил тийнейджър през 80-те и 90-те години на XX в. изпитва най-малкото уважение и респект, ще идва в България, предизвика огромен възторг. 

Моята лична история покрай този концерт.

През лятото на 1999 г. пребивавах в родния ми Разград. Две години по-рано бях приключил с университетските занимания, а само няколко месеца преди този концерт се бях уволнил от казармата. През есента се върнах в София, за да започна работа, така че това бе последното ми безгрижно лято като свободен човек. Доколкото си спомням, въодушевлението ми - от уволнението, от свободата и от предстоящия концерт - бе доста голямо.

Пътуването от Разград до Пловдив и до ден-днешен е огромно предизвикателство, ако се ползва БДЖ. В ранни зори огромна тълпа метъли от Делиормана тръгнахме от гарата, без да знаем как точно ще стигнем. Казвам Делиормана, защото в дългокосото стълпотворение, видимо притеснило служителите на БДЖ, имаше хора от цялата област.

Особено колоритен бе един младеж от Лозница, чието име така и не знам. Но му викахме Джеймса от Лозница, тъй като единственото, което повтаряше на висок глас и някак унесено, беше:

“Джеймс, виждам те, Джеймс!”

Още от ранни зори Джеймс-а от Лозница очевидно бе употребил определени субстанции и бе в такова състояние, че имам сериозни съмнения за това дали въобще успя наистина да види Джеймс. Дано е успял! Може би е хубаво да се знае, че Лозница не е само и единствено мястото, където местната общественост вдигна паметник на Пенчо Кубадински...

След няколко смени на влакове успяхме да се доберем до гара Тулово. Или може би Дъбово, не съм сигурен. И от там транспорт до Пловдив нямаше - нито ЖП, нито друг. В крайна сметка до града под тепетата ни закара някакъв човек, който ни натовари в багажника на товарния си микробус. Както е известно, удобствата са ти последна грижа, когато си по-млад. Важното е да върви купонът. Вече не помня дали този човек просто имаше работа към Пловдив и ни направи услуга, или ние събрахме пари и му платихме, за да ни закара. Но тези подробности са незначителни, важното е, че стигнахме.

Самият концерт, разбира се, бе велик. Малко ми се губи сетът, който “Металика” изпълниха. Доста време мина. Но си спомням, че една голяма част от любимите ми парчета бяха включени в него. По това време аз бях от старите фенове на “Металика”, за които най-великите албуми са тези между 1983 и 1988 г. И които бяха твърде разочаровани от посоката, която групата пое през 90-те години. Личен мой фаворит бе Kill ‘Em All с всичките велики парчета в него. Спомням си, че след края на концерта публиката дълго и продължително скандираше Seek and Destroy. Тази култова песен обаче така и не бе изпълнена.

Преживяванията след концерта също бяха запомнящи се. Не всички от тях бяха приятни. Най-неприятното бе, че повечето заведения в Пловдив бяха затворени и нямаше откъде човек да си купи дори една бира. Очевидно за местните търговци страхът - оправдан или не - от феновете на “Металика” бе по-сериозен аргумент от възможността да реализират добри обороти и печалби. Поспахме малко на пейките в центъра - спането по пейки е съществена част от рокендрол преживяванията, практикувал съм го неведнъж в различни градове.

Връщането от Пловдив до Разград бе по друг маршрут. Сутринта хванахме експреса за Бургас и слязохме в Карнобат. Там с още неколцина приятели трябваше да изчакаме влака от Бургас за Русе, с който да стигнем до Разград.

По разписание чакането беше 5 часа. Първоначално бяхме доста притеснени какво ще правим на гарата в Карнобат толкова много време. Оказа се обаче, че в тамошното ресторантче продават бира, цаца и шкембе чорба на доста приятни цени. Това бе като манна небесна след безбирието, на което бяхме подложени в Пловдив. На всичкото отгоре сервитьорките бяха много симпатични момичета. Въобще времето мина неусетно. Дори изпитахме известно разочарование, когато в един момент влакът се появи.

Личната ми история с концертите на “Металика” обаче не свършва дотук. Както е известноq те дойдоха за втори път в България през 2008 г. И то в София. Нямаше как да пропусна да гледам "Металика", при положение че мога да стигна до мястото на събитието, без да сменям влакове, без да се возя в багажник на товарен микробус, без да спя по пейки... Пък и бирата вече се лееше навсякъде.

Въпреки всичко това обаче спомените ми от този концерт не са чак толкова романтични. И аз, и “Металика”, видимо бяхме остарели. Не толкова външно, колкото вътрешно. Те го бяха обърнали на печалбарство, а аз вече не бях чак толкова склонен да подминавам това, което не ми харесва.

Интернет вече беше завладял света и съответно продажбите на албуми не бяха най-важното перо в приходите на бандите. Напротив - именно концертите са това, на което всички разчитат и досега. Това обаче означава само едно - да дадеш на публиката онова, което тя иска. Докато 9 години по-рано в Пловдив скандирахме дълго и продължително Seek and Destroy и така и не го чухме, то в София “Металика” като че ли свириха само Seek and Destroy, разбирай - само и единствено старите хитове. Към този момент последният им издаден албум бе St. Anger. Този албум измести Kill ‘Em All в моята лична класация. За мен това е най-великият албум на “Металика” и един от най-великите албуми в рок-музиката изобщо. Смятам, че той върна духа на 80-те след безпътицата и лутането през 90-те години, като същевременно демонстира нестандартен творчески подход и модерен звук. “Металика” обаче не изсвириха нито едно парче от този албум, тъй като той чисто комерсиално нямаше много голям успех.

Най-вълнуващият момент в този концерт бе, когато забиха Stone Cold Crazyна Queen. Доста се изкефих на това парче. За разлика от огромната тълпа младежи наоколо, които очевидно не го бяха чували.

Две години по-късно “Металика” отново бяха в София като част от Big 4. Признавам си, че този път не отидох. Признавам също така, че ако отново дойдат в София, най-вероятно отново няма да отида.

Все пак важното е, че бях в Пловдив преди 20 години. 90-те години на XX в. се оказаха последното велико десетилетие на рок-музиката. Това бе последната епоха, в която се появиха велики рок-банди. Хубаво е, че това рок-десетилиетие за България завърши точно с концерт на “Металика”.

Валентин Маринов: 

Нека започна оттам, че "Металика" не е от най-любимите ми групи. Тогава не беше и сега не е. Но това не пречи да съм бил на всичките концерти на тази банда - безспорно една от най-големите на нашето време, в България. И не само.

Помня, че си купихме билети една група приятели доста преди шоуто в Пловдив - обикновено не правя така. Помня също, че в същия ден трябваше да присъствам на събитие, свързано с автомобилния бранш в София. Естествено, че и за миг не съм имал колебания. Не защото си бях купил билет, който от снощи упорито търсих сред десетките у дома по разни кутии. Не го намерих, но все ще изникне отнякъде и се шегувахме с колегите, че може би за 30-годишнината от концерта вече ще е наличен.

Имах стар "Опел Корса", докаран ми от роднина от Германия. От "ръбатите" - преди заобления модел (II), който стана един от най-успешните автомобили на "Опел".

Грижех се, но и мразех тази кола. И може би заради това тя ми отмъщаваше. Беше много, ама много ръждясала. Китваш я, боядисваш, а кафявото пропълзяваше по нея още докато го правиш. Потеглихме с един приятел - Петър, от София и някъде още след караулката "Корса"-та почна да дава ядове. Едва качваше баирите. То едни баири по тази магистрала... Ядосах се не на колата, а на това, че може да не стигнем до Пловдив, нищо че концертът беше на следващия ден.

Добрахме се някак за много часове. Спахме в къщата на приятел и роднина на Петър в Храбрино - близо до Пловдив. Нали знаете как става - той познаваше "добър майстор за "Опел". Както и предполагах, оказа се нещо по карбуратора. Той се нагърби да оправи колата и каза, че я оправил. Наистина нямаше проблеми в отсечките до и от Пловдив.

Доста се вълнувах за този концерт, защото до момента бяхме ходели само на застаряващи звезди, а тогава "Металика" беше на абсолютния връх (комерсиален и творчески - поне според мен, тук доста хора може да не се съгласят). Влязохме на стадиона и зачакахме. Разбира се, видяхме се с доста хора от една концертна компания, която се разписа на още много шоута в следващите години. Нямаше мобилни телефони, които да ръчкаме дали са пристигнали, какъв е сетлистът, кой от нас къде е пил бира из Пловдив...

Вече се знаеше, че Хетфийлд и компания няма да спят в България, а идват само за концерта. Споделяхме опасения дали пък няма да решат въобще да ни пропуснат. Някой опита да се пошегува, че вместо "Металика" хеликоптер ще спусне на стадиона Лепа Брена и ще стане направо брилянтно. 

Това е един концертите, които ми минаха като миг.

Явно емоцията наистина е била много силна и чиста. Драхме гърла както си му е редът и не обръщахме голямо внимание (както сега) какъв и бил звукът, можело ли е да бъде по-добре, високите, ниските и т.н. Накрая дадохме много от себе си с викане за Seek and Destroy, но как да знаем, че тя просто не попадаше сред песните за тура.

Поне докато съм с акъла си, винаги ще помня този концерт. Ако мога да представя списък на времето с преживени събития, от които не искам да се лишава до последно съзнанието ми, този гиг ще попадне там. Заради него самия и заради ред други неща, които се случиха преди, по време и след.

А на връщане проклетата "Корса" пак ни изпили нервите. Само че вече се смеехме с Петър, а притесненията се бяха изпарили.