Логиката на “отвореното финансиране” на политически партии на теория работи, опростено, така: Ако си земеделски производител, финансираш партия/и с приоритет земеделие, строителните фирми - партии с приоритет по-висок процент БВП за инфраструктура, IT компаниите - партии с приоритет образование и прочие.

Дотук добре, както казал прелитайки покрай шестия етаж, онзи късметлия, който падал от покрива към земята. Нещо обаче все ми казва, че нещата на родна почва няма да се получат точно така и ето въпросите, които смятам за важни и без отговор в това откровено-популистко съревнование за по-малки субсидии:

Кой ще защити спонсорите на политическите партии от институционални репресии, изключване от достъп до държавен/европейски ресурс и жълти медийни атаки на спонсорирани от правителството медии с проправителствен уклон?

Офшорните дарители (директно и през местни свои дружества) ще могат ли да даряват и няма ли вместо осветляване на отношенията бизнес-политика да се получи една схема за пране на пари, в която слабоизвестни дружества се оказват най-големите донори на огромни суми на партии без видими основания?

Ще бъдат ли изключени естествените монополи и концесионерите от потенциалните дарители на партии? Само аз ли виждам проблема тук, свързан с потенциалното изнудване както от управляващи, така и от тези, които искат да седнат на тяхното място?

Счетоводството, глупако!

Някой изобщо има ли идея как всъщност ще се осчетоводяват даренията и ще има ли данъчни облекчения?

Използването на фирмен ресурс за кампании - коли, персонал, печатници, билбордове, офиси - законно ли ще е? Как ще се осчетоводява, как ще се отчита?

Как трудовото законодателство ще защитава служители, несъгласни с политическата афилиация на своя работодател? Политизирането на фирмите неминуемо ражда този въпрос в трудово-правните отношения.

Акционерите в публични компании ще могат ли да подвеждат под отговорност ръководствата им, ако изразходват средства на дружеството за политически цели (абстрахирам се от втория логичен въпрос “успешно или неуспешно” се дефинира това инвестиране на средства в политика)

Отчетността

Ще продължават ли сегашните одити от сметната палата на изразходването на средствата на партиите, или това ще се оставя само на добрата воля на самите партии-бенефициенти?

Голяма строителна фирма финансира голяма партия, която печели изборите и им възлага голяма деветцифрена поръчка за строителство. Законно ли ще е това, все пак? Или ако е спазен ЗОП, всичко е наред?

Политическа партия получава дарение от бизнесмен, но не изпълнява обещаното/планираното (случаят не е измислица). Започват скандали и искане за връщане на пари. Грешка на човека или грешка на модела?

И последен, немаловажен въпрос:

Ако се прави нов модел на финансиране, не е ли справдливо от следващите избори всички партии да започнат с равен старт и с 0 държавни лева в банковите си сметки? Или всичко ще се превърне в едно бетониране на сегашното статукво, в което никой нормален човек от бизнеса не дарява открито за да не поеме видимите рискове от това, но няколко кампании наред партиите с финансови запаси могат да оцелеят спокойно? Ако една изборна кампания, по досегашните сметки, струва между 1/2 и 2 милиона лева, някои от тях вече знаят докъде могат да стигнат и с нула “отворени” дарения от бизнеса в следващите десет години.

Което напомня един друг виц за оцеляването в криза - че дебелите ще отслабнат, а слабите ... всеки се досеща за невеселия край. Разбира се, весел или невесел край е крайно относително понятие- зависи от кой ъгъл на политическата софра гледаш на процеса, с какви начални банкови депозити и с какви скрити и недотам скрити обръчи от свързании фирми.