При евентуална заплаха съдебната охрана вече ще може да пази не само членовете на семействата на магистратите, но и лицата, с които са във фактическо съжителство, или съквартирантите им, с които споделят едно домакинство. Това предвижда новата Наредба за условията и реда за организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори и следователи, публикувана в "Държавен вестник" и цитирана от news.lex.bg (пълния ѝ текст виж тук).

„Практиката показва, че често, за да се въздейства върху магистрат, се отправя заплаха именно към тези лица, с които той е в особено близки отношения. Охраната на такива лица ще се осъществява само ако е възникнала заплаха във връзка с изпълнение на служебните задължения на съответния магистрат“, са мотивите, с които Министерството на правосъдието предложи да бъде променена досегашната практика да се пазят само членовете на семейството.

Според старите правила за заплаха към магистрат, заради която може да му бъде назначена охрана, се възприемаше само тази, която е получил лично от него или за която знаят МВР и ДАНС. Сега формулировката е много по-отворена:

"Заплаха към съдия, прокурор или следовател може да бъде възприета лично, от други лица или от органи на държавната и местната власт."

С новата наредба на практика се дава възможност охрана на застрашения магистрат да бъде назначена и по негова инициатива, а не както досега единствено по такава на административния му ръководител, пояснява правният сайт.

Освен това с новите правила се избягва ситуацията, която можеше да възникне – съдия, прокурор или следовател да не знае, че има заплаха за живота и здравето му и без дори да го информира, шефът му да му осигури охрана.

Сега наредбата задължава административния ръководител на застрашения до 24 часа да изготви предложение до министъра на правосъдието за осигуряване на охрана. Като към него трябва да има писмена декларация от застрашения магистрат, че е запознат със заплахата и е съгласен да бъде пазен. Без такова съгласие никой съдия, прокурор или следовател, нито неговите близки може да бъдат пазени от съдебната охрана.

Както и досега, сигналът ще се проверява съвместно от МВР и ДАНС, а степента на застрашеност ще се преценява въз основа на оценка на заплахата, която се изготвя по специална методика.

Заплахата може да бъде:

- непосредствена, ако има конкретна информация от службите за сигурност и дата на инцидента;

- висока, ако службите имат данни, но не знаят деня, в който може да възникне рискът за магистрата;

- за значителна заплаха ще се приема, когато има по-обща информация от МВР и ДАНС. Като охраната задължително ще преценява физическите рискове за съдията, прокурора и следователя и близките му според информацията за източника на заплахата – дали той е в състояние да осъществи заплахата, има ли такава възможност.

Новост е специалното споразумение, което магистратът ще сключва с Главна дирекция „Охрана“. С него той се задължава да се въздържа от действия, които могат да застрашат сигурността му или да попречат на изпълнението на охраната; да съобразява плана за охраната и указанията за изпълнението му; да уведомява за непосредствена заплаха за живота и здравето му; за всички предстоящи пътувания; да осигурява при необходимост достъп до жилището си, а преди да си тръгне от работа – да съобщава на охраната.

Съдебната охрана пък се задължава да пази достойнството и авторитета на магистрата, да не разгласява информация за него и да не извършва действия, които надхвърлят целите на защитата.

Наредбата предвижда със заповед на министъра на правосъдието да се създаде Съвет за охрана на застрашени съдии, прокурори и следователи. С него се цели по-голяма оперативност при вземането на решенията за осигуряване на охрана, пише още "Лекс".