Американските санкции принудили Иран да намали военния си бюджет с близо 30 на сто.

Това заяви Брайън Хук – специален представител на САЩ за Иран и съветник на държавния секретар. Той говори по време на телефонен брифинг с журналисти в Брюксел.

Всяка година Техеран е принуден да прави съкращения във военния си бюджет с 10 процента, изтъкна Хук. Което означава орязване на парите за Ислямския революционен гвардейски корпус (ИРКГ).

Същевременно режимът на аятоласите вече не е в състояние да финансира щедро като преди групировки като „Хизбула“ в Ливан, шиитските милиции в Ирак и Сирия, палестинския „Ислямски джихад“, хутите в Йемен и т. н.

Всичко това се е случило след оттеглянето на САЩ от Съвместния всеобхватен план за действие, както е известна ядрената сделка с Иран. След сключването ѝ Ислямската република е увеличавала военния си бюджет всяка година и в един момент той е достигнал 14 милиарда долара. Американските действия намалили не само военните разходи на Техеран, но и подкрепата за съюзниците на режима в региона.

„В известна степен те са изправени пред избора да дойдат на масата за преговори или да наблюдават как икономиката им продължава да се руши. Те са в рецесия и ще става доста по-лошо“, смята Брайън Хук.

Е ли е споразумението споразумение?

На въпрос дали Иран може да вярва на страна, която си променя мнението по въпроса за споразумението, американският дипломат даде следния отговор:

„Неискрено е иранският режим да казва, че не може да вярва на тази администрация, понеже сме се оттеглили от споразумението. Те знаеха в какво се вкарват, когато договаряха сделка с президент, на когото оставаше година и половина на власт (Барак Обама – б.р.). Те знаеха, че това е политически ангажимент. Бях на среща с външния министър Мохамад Джавад Зариф, когато той каза, че иранската ядрена сделка няма правен статут, тя дори не е споразумение – ако забелязвате, тя се нарича Съвместен всеобхватен план за действие. Зариф изтъкна, че думата „споразумение“ я няма никъде в названието, защото според него не сме могли да се споразумеем да го наречем „споразумение“.

Държавният департамент при Обама обясни на Конгреса, че той (планът – б.р.) няма правен статут. Те никога не са го внасяли като договор. Също така и това е важно да се отбележи, той нямаше подкрепата на Конгреса. Иранският режим знаеше това, знаеше, че има голяма възможност следващият президент да се оттегли от сделката.“

Самото споразумение също е било слабо и със срок на действие само 17 месеца, допълни Хук. Причината е, че то предвижда край на оръжейното ембарго на ООН, забрана за пътуване на генерал Касем Сулеймани – командващия спецотрядите „Кудс“. Прекратена е била и забраната Техеран да тества балистични ракети. Също така Иран получил възможност отново да обогатява уран. Това пък довело до отслабване на контрола върху въоръжаването в региона.

„Никой не спори, че тази сделка разреши ядреното предизвикателство от страна на Иран. Тя е обикновено и временно споразумение за неразпространение на ядрено оръжие, което няма правен статут. Договорена е от президент, който вече две години и половина не е на власт“, повтори американският дипломат.

Освен това споразумението дори не е всеобхватно. В него няма и дума за междуконтиненталните балистични ракети, за регионалната агресия. Техеран се е възползвал от облекчаването на санкциите, за да засили не само военната си мощ, но и тази на своите протежета в региона.

Според Брайън Хук скромните и временни успехи в сферата на неразпространението на ядрени оръжия са били постигнати за сметка на разпространението на ракети, нарушаването на човешките права и произволните арести на хора с двойно гражданство.

Сегашният президент Доналд Тръмп обаче желае да седне и да преговаря с режима в Иран – така както на два пъти е седнал на масата със севернокорейския лидер Ким Чен Ун.

„Така че въпросът, който хората трябва да си зададат, не е защо липсва доверие, а защо Иран продължава да отхвърля дипломацията и отговаря с насилие на дипломатическия натиск“, заключи спецпратеникът на САЩ.

Брайън Хук припомни думите на държавния секретар Майк Помпео от 2018 г., че САЩ искат споразумение, което обаче наистина да бъде всеобхватно. И тогава Америка ще бъде готова да вдигне всички санкции срещу Иран и да възстанови прекъснатите преди 40 години дипломатически отношения.

Как Техеран прикрива дейността си

Същевременно Иран използва своите съюзници и протежета в Близкия изток, за да прикрива дейността си – в Сирия, Ливан, Ирак, Йемен, Бахрейн.

„Хората ще чуят за атака на хутите в Йемен, но няма да чуят думата „Иран“. Така те няма да разберат, че Иран организира, обучава и въоръжава хутите за битки много по-добре, отколкото самите те биха могли да го направят. Когато чувате за атака на „Хизбула“, не се споменава, че Иран осигурява 70 на сто от бюджета на “Хизбула“. А когато чувате за военната машина на Башар Асад и бежанската криза, не се споменава, че Иран е успял да прати 12 500 бойци в Сирия и е похарчил милиарди долари за подкрепа на военната машина на Асад“, обясни Хук.

След като са напуснали споразумението, САЩ се опитват да образоват света и да покажат дейността на режима в Техеран.

Иран носи отговорността и за атаките срещу 4 танкера на 12 май в пристанището Фуджайра в ОАЕ, както и срещу двата танкера в Оманския залив на 13 юни. В момента Брайън Хуке е на обиколка в няколко арабски държави в Близкия изток. Сред обсъжданите въпроси е как да бъде засилена охраната на танкери и изобщо свободното движение на кораби във и край Ормузкия проток.

„Заплахата от Иран за международните доставки на петрол засягат много страни по света – от производители на петрол в Персийския залив, до европейските и най-вече азиатските потребители. Над 60 на сто от изнасяния през Ормузкия проток петрол отива директно на пазарите в Азия. Така че това е глобално предизвикателство, изискващо глобален отговор“, категоричен бе американският спецпратеник.