Той е дядо Шукри Мехмед. Скоро ще навърши 70 г..

До началото на Възродителния процес е бил учител по немски в Кърджали, а след това е изпратен в „Белене“, после заточен в монтанско село и накрая изселен в Турция. 

Със свое определение от май 2019 г. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, отказва да приеме протеста на прокуратурата и жалбата на пострадалия и фактически оставя в сила обезщетението за бай Шукри от първите две инстанции за това, че не е получил справедливост или поне завършено разследване на събитията, които е преживял през т. нар. Възродителен процес. Осъденият ответник е Прокуратурата на Република България, която не е могла с работата си да издири обективната истина за преживяното от възрастния човек и да предаде на съд виновните.

А преживяното от него се изразява в...

"... побой, въдворяване в концлагер" Белене", заточение, извършени по време на т.нар. „Възродителен процес“, за които е образувано следствено дело № 1/1991 г., преобразувано в ДП № II – 048/1999 по описа на Военнокръжна прокуратура - София, което не е приключено и до настоящия момент."

Делото, заведено от концлагериста е по чл. 2б, ал.1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), който пряко транспонира и чл. 6 от европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), а имемноно: че "всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок". 

Прословутото следствено дело № 1 срещу Тодор Живков и други лица от комунистическия режим е образувано през 1991 г., преобразувано в досъдебно производство на Военната прокуратура през 1999 г. и... още не приключило.

Този вид дела - за липса на правосъдие в разумен срок - са граждански по ГПК и така в Софийския районен съд то се пада на съдия Даяна Топалова.

В исковата молба на жертвата пише, че е претърпял:

"Вреди, изразяващи се в разочарование от това, че дълги години няма изгледи за приключване на делото; страх, че обвиняемите ще останат ненаказани; излъгани очаквания за възмездие за погазените права и достойнство; емоционална фрустрация и депресия, резултат от неизвестността и чакането толкова дълги години; загуба на доверие в институциите; безпомощност, раздразнителност, затваряне в себе си, перманентно емоционално напрежение, стрес, безсъние, предсърдно мъждене и трептене."

Прокуратурата, която за 29 години (ако броим предстартовите на Дело № 1 събития ) не е установила виновните, оспорва иска с доводи за неоснователност, изведени от това, че началото на продължителността на процеса следва да се прецени от момента, в който ищецът е придобил процесуално качество на пострадал.

Според тях не следва да бъде вземано предвид времето, през което делото е било в съда. Освен това при преценката на разумния срок следвало да се вземе предвид това, че делото е с голяма фактическа и правна стойност, множество обвиняеми и стотици пострадали, чието процесуално поведение е допринесло за забавяне на производството, както и необходимостта от извършване на съдебни поръчки извън България и др.

Освен това претендираното обезщетение се струва на прокуратурата "завишено и не отговаря на вредите, икономическия стандарт в страната и съдебната практика по аналогични случаи".

Помните ли Дело №1? 

Следствено дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, или делото за т.нар. Възродителен процес е образувано по материали от следствено дело № 1 от 1990 година по описа на Главна прокуратура на Република България, поради необходимост да се води разследване срещу военно-длъжностно лице. Предварителното производство е образувано на 30.01.1991 година срещу Тодор Живков и о.з.ген-полк.Димитър Стоянов за това, че в периода 1984-1989 година в съучастие с други лица са подбуждали към национална вражда и омраза.

В периода 31.01.1991 г. - 30.06.1992 г. в качеството на обвиняеми като съизвършители са привлечени освен Димитър Стоянов и Тодор Живков, още Георги Атанасов, Петър Младенов и Пенчо Кубадински.

В хода на разследването за времето декември 1992 година - юни 1993 година на обвиняемия.- о.з.ген.полк.Димитър Стоянов е повдигнато ново обвинение по чл.387, (за престъпление по служба), от което са произлезли тежки вредни последици. След прекратявания, преобразувания и промяна на подсъдността обвиняемите остават Живков, вътрешният министър от онова време Стоянов и премиерът на комунистическа България Георги Атанасов.

При доразследването в Софийска военноокръжна прокуратура през годините са установени актуалните имена, точните адреси и местонахождението на общо 446 лица - български граждани от турски произход, въдворени в ТВО "Белене". Установени са законните наследници на починалите. До властите в Република Турция биват изпратени молби за правна помощ - разпити по делегация на пострадалите, които живеят там. Разпитани са двадесет и няколко от тези граждани.

Междувременно наказателното производство срещу Тодор Живков и Димитър Стоянов е прекратено, тъй като двамата обвиняеми са починали. Обвиняем остава само Атанасов.

Не са разпитани още общо 134 лица, като 126 от тях се намират на територията на Република Турция, но не са установени точните им адреси и по тази причина не са разпитани и уведомени за правото им да предявят граждански иск и да поискат обезщетение за причинените вреди.

Последното, което се чу, бе в края на 2018 г. - когато СГС по искане на потърпевши български мюсюлмани с определение нареди на наблюдаващия прокурор да се произнесе до 5 октомври какво ще прави, тъй като абсолютната давност отдавна е изтекла. Според "Лекс" обаче наблюдаващият прокурор го е спрял, докато бъдат открити в Турция и разпитани още 35 свидетели.

Но да се върнем на случая на бай Шукри....

Според решението на съдия Топалова, има и злоупотреба и превишаване на власт, и "изключителен държавен произвол".

"Част от вредните последици от престъплението по процесното досъдебно производство, в широк смисъл, са именно засягането на основни права на етническа принадлежност, свободно придвижване, право на име и право на труд на лицата, спрямо които са извършвани действията на обвиняемия при превишаване на власт... Ищецът е сред тези лица...

Фактът на засягане на неимуществената му сфера, по посочения по–горе начин, му придава качеството пострадал от престъплението и обосновава правото му да се ползва от търсената с предявения иск закрила /статут на жертва по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията/, изводима от интереса образуваното досъдебно производство да се разгледа и реши в разумен срок."

Съдийката опровергава и твърденията за сложност на делото:

"Процесното дело е образувано през 1991 г. и към настоящия момент, след период от 26 години (когато се произнася СРС през 2017 г.), е на фазата на досъдебното производство. В тази връзка, на първо място, съдът счита, че няма фактическа и правна сложност, която да обоснове провеждане на досъдебно производство с продължителност надхвърляща почти два пъти абсолютната давност... По същество това поведение представлява отказ от правосъдие, тъй като на практика изключва възможността за упражняване на законоустановени права на пострадал в рамките на един човешки живот."

Делото е образувано срещу едва трима обвиняеми, а фактите са по-скоро многобройни, отколкото сложни, изтъква още съдът.

"За периода 2001 г. – 2004 г., или само за три години, са установени и разпитани 312 от пострадалите лица, от общо 446. Именно този факт имплицитно установява неоправданото бездействие от близо 10 години за установяване на тези лица, в изпълнение на основно указание на съда в посочените разпореждания. С други думи, изпълнението на задължението за пълно и всестранно разследване, е било въпрос на организация и воля за извършване на необходимата оперативно–издирвателна работа по установяване на лицата, при положение че е на разположение ресурс на цяла една държава, а делото е от особено обществено значение - пише съдийката от първата инстанция.

... От 2002 г. до настоящия момент останалите 134 лица не са разпитани, като за част от периода по причина на неправилно оформена съдебна поръчка, а за останалия период и до момента - по неясни причини. Всички изложени факти относно действията на прокуратурата, безспорни по делото, сочат на извод за липса на воля и организация за приключване на разследването по това дело, характеризиращо се със сравнително ниска фактическа и правна сложност."

Съдът приема, че правото на ищеца, като пострадал, за разглеждане и решаване на наказателното производство в разумен срок, е нарушено от неизпълнението на задълженията на държавното обвинение във висящото досъдебно производство. Той е имал право също така да поддържа обвинението срещу виновните заедно с държавата - ако ги бяха установили - но няма как да се възползва от него.

"Репресията е била насочена към ищеца само поради етническия му произход, с цел насилствена промяна на етно-културната му идентичност, но същевременно с това пострадалият е бил използван като средство за подчиняване на останалите в общността. Начинът на засягане на правата, освен че е изключително мъчителен и грубо потъпкващ човешкото достойнство на лицето, засяга по такъв начин основните му човешки права, че има за последица гражданска смърт на пострадалия за този период.

Горното съдът счита за проявление на изключителен държавен произвол, подриващ устоите на правовата държава и нарушаващ основни международни демократични стандарти за етническо самоопределяне на индивида."

СРС признава и съдебно-медицинска експертиза, според която  освен безспорните по-горе изредени усещания, емоционалното напрежение е източник на придобита артериална хипертония, която е увредила лявото му продсърдите и митрална клапа.

Така съдът присъжда сумата от 5001 лева - представляваща частично обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в "разочарование от това, че дълги години няма изгледи за приключване на делото; страх, че обвиняемите ще останат ненаказани; излъгани очаквания за възмездие за погазените права и достойнство; емоционално напрежение; загуба на доверие в институциите; безпомощност, раздразнителност, затваряне в себе си, артериална хипертония, умерено дилатирано ляво предсърдие и лека до умерена митрална клапна регургитация, претърпени в периода 1991 г. – 2017 г., вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок наделото".

Районният съд признава въпросните пари като част от бъдещо вземане в общ размер 100 000 лв. После СГС потвърждава присъдата, само приема, че справедливото бъдещо вземане на потърпевшия би било 30 000 лв.

Градският съд се позовава на съдебно-медицинска експертиза на жалбоподателя. Според нея влошеното здравословно състояние на Мехмед не е пряк резултат от самото проточено дело, а от репресиите, на които е бил подложен през 80-те години на миналия век.