Article_top

За нас, българите, Куба е много повече от поредната туристическа дестинация: близка ни е до сърцето и ни вълнува от десетилетия. Заради усмихнатите и сърдечни хора, заради пищната карибска природа и безкрайните плажове на Варадеро. Заради горещата салса, леденото мохито и носталгичните фантазии за романтични революционери, социално равенство и вечна дружба между народите.

Зараждането на рая

Звездата на кубинския ваканционен рай изгрява през 20-те години на миналия век по времето на президента Херардо Мачадо, когато става любима дестинация на богати американци, знаменитости и мафиоти. Изникват луксозни хотели и ресторанти, голф и нощни клубове, казина, красиви и просторни градски къщи и дворци; партитата са блестящи, купонът – безкраен.

Карнавално шествие из улиците на старата Хавана.

Строят се много обществени сгради и емблематичният Капитолио – с по метър по-висок и по-широк купол и по-дълъг от първообраза си във Вашингтон, където, апропо, мястото не стига да се побере сегашното Национално събрание на народната власт на Куба, състоящо се от 605 депутати (почти колкото има Германия, само че при 3,5 пъти по-голяма територия и 7,5 пъти по-многобройно население).

Величествената сграда на Капитолио в Хавана е строена по подобие на вашингтонския Капитолий, но типично за комплексите на малките страни е с по метър по-висока, по-широка и по-дълга.

Шепа кубинци забогатяват, но мнозинството, препитаващо се от събиране на захарна тръстика няколко месеца в годината, остава отчайващо бедно. Социалната несправедливост, обвиненията в корупция и ескалиращото недоволство от правителството на Фулхенсио Батиста, по чието време е началото на американското ембарго – те проправят пътя за Кубинската революция и светлите комунистически идеали, в които кубинците вярват и до днес.

Да се върнеш 40 години назад

На летището, носещо името на националния герой, поета революционер Хосе Марти, обстановката ме връща на нашенските провинциални аеродруми отпреди 40 години. Отвън ни чака такси с вид на класическо „колективо“ – пораздрънкан американски покрит автомобил от средата на 50-те години на миналия век. Подобни коли служат предимно като маршрутки за превоз на местните, тъй като градският транспорт е за стотинки, но пък е ненадежден. С тях се превозват из града и чужденците, които имат кубинец под ръка, който да го светне за маршрутите. Тарифата от и до летището е по 25-30 кука (за кубинските валути виж карето в края на текста), т.е. две месечни заплати на редови служител на държавна заплата.

Лада със стикери на Че Гевара.

С другите, кабриолетите в ярки цветове и с бляскави брони и аксесоари, се возят туристите, които са дошли тук да си играят на баровци и имитират лайфстайла на богатите американци: да се возят из града на розов кадилак, да пушат пури и да завършват деня си в кабаре „Тропикана“.

Стигаме до квартирата – на две преки сме от „Пасео дел Прадо“ и Парке сентрал (Централния парк). Отлична локация и стая в апартамент, който е чист и спретнат, а обстановката напомня квартири по нашето море през 80-те години. Джакпотът е младото семейство, да ги наречем Рон и Дани, които го стопанисват. Усмихнати, дружелюбни и много сърдечни, точно каквито си представяме кубинците. Имат роднини в Испания и са много отворени – виждам няколко икейски изделия в хола. Задавам си дежурните въпроси.

Чешмяна вода с амеби

„С водата от чешмата ние сме свикнали, ама вие по-добре не я пийте заради амебата. Карта на града нямаме, ама в туристическия офис на улица „Обиспо“ ще ви дадат. Обменете 50-100 евро за начало, че ако ви останат, ще загубите много от обратния курс. Магазинчето за бира и вода е в съседство, а през две преки има паладар (типично местно заведение – б.а.) с домашна храна, много вкусно готвят. В стария град има специални магазини за чужденци, където можете да купите от нашия известен ром. Искате ли пури?“

И ни поднасят дървена кутия Cohiba с бандерол:

„Не се доверявайте, ако ви предлагат на улицата, фалшиви са.“

Така изглежда магазинът за домашни потреби.

Не знаят много за нашата страна: родени са след разпадането на източния блок. Изненадвам се, че не знаят, че десетилетия наричахме Куба Остров на свободата. Животът им се върти около всекидневното оцеляване, а мирогледът им е формиран от идеологически клишета и лозунги, с които са отгледани. По телевизора вървят сапунки, пропагандни предавания, бейзболни мачове. Предават ги по няколкото национални канала, чуждестранни няма.

От руски към английски език

По време на студената война руският е бил задължителният чужд език, а английският е бил забранен за изучаване. С плавното отваряне към останалия свят вече е препоръчителен в средното училище и университета. Домашен интернет имат само чужденците, но в централните паркове на Хавана вече има wi-fi спотове. Достъпът до информация за широкия свят е силно ограничен, а и географски страната е откъсната и далечна. Блазе им, разбирам защо усмивките са така искрени и широки – познанието носи съпоставяне, въпроси, огорчение.

„Рон завърши търговия, а аз – счетоводство – продължава младата ни хазяйка. – Образованието е на добро ниво, ама младите вече не са мотивирани да учат, защото после нямат работа или получават малко като всички останали. Аз обслужвах няколко фирми и изкарвах добре, но не бях доволна от момичето, което чистеше и поддържаше апартамента за гости. Така се наложи да напусна работа и двамата да започнем да работим за себе си. В даването на двете стаи под наем виждаме голям шанс за семейството ни. Искаме детето да учи допълнително английски, защото преподаваното в училище е недостатъчно. Искаме да си купуваме хубави дрехи, а една маркова тениска е 25 кука. Искаме да постигнем повече в живота и сме много доволни от възможността, която получихме през последните години. Преди не можехме и да си го помислим!“

Като виждам съдържанието на хладилника и това, което ни сервира за закуска, разбирам, че след десетилетията на купонна система много добре са се научили да си правят сметката и добре стопанисват всяка бучка масълце и всяко парче хляб.

Указ 56 и Лукановата зима

На другата сутрин имам дежа вю с Лукановата зима – обикновен магазин за хранителни стоки, в който е много по-лесно да изброиш десетте артикула, които се предлагат, отколкото десетките, които липсват. Три от тях са видове захар, която страната традиционно произвежда, но трудно пласира на международния пазар. Има и ром, разбира се, наливен. Изчервявам се вътрешно на претенцията си да искам прясно мляко за иначе чудесното кафе: тук има само на прах. Прясното се дава в определен ден и ограничено количество за бебета и по предписание за болни. Виж, в хлебарниците можеш да избираш от поне 2-3 вида печива от бяло брашно, и то на безценица. Хляб, ориз, боб, тортиля, макарони и пица, пастички и захарни петлета – наситените въглехидрати са се отразили на фигурите на възрастните, а вече са опънали и униформите на учениците.

Дворците са приспособени така, че да се превърнат в комуналки.

От няколко месеца Куба има нова конституция, според която остават актуални ръководната роля на Комунистическата партия и централизираната планова икономика, но се признават частната инициатива и собственост. Стотици хиляди кубинци, които се опитват през последните десетина години да имат свой бизнес в магазинчета, ресторантчета, туристически фирми, салони за красота, получиха шанс за развитие. За първи път след 60 години управление на братята Кастро страната ще има премиер и ограничения за възрастта и мандата на президента.

Отново имам дежа вю със зараждащия се бизнес у нас след Указ 56 и в зората на свободния пазар. Като знам през какво минахме, дали трябва да го пожелаваме на кубинците? И на тях като на нас им предстои да преживеят шока на животното от клетката, пуснато да се оправя на свобода в джунглата. Те засега успешно смъкват десетки кукове от туристите, по безплатни галерии дори си ги искат настоятелно, защото са свикнали да им се дава, но имат още много да учат за изкуството на гостоприемството. Колелото се е завъртяло и страната няма да може дълго да остане изолирана от постиженията на модерния свят. Красивите идеали не донесоха на бедните мечтаното икономическо благоденствие. Американските круизери са тук всеки ден и от 2016 г. над 700 хиляди туристи вече са посетили страната с тях.

(В началото на юни, след публикуването на този репортаж в списание Клуб Z, администрацията на Доналд Тръмп обаче забрани круизите до Куба. Цeлтa нa мерките дa oĸaжaт нaтиcĸ въpxy ĸoмyниcтичecĸoтo пpaвитeлcтвo в Хавана, зa дa мoжe тo дa oттeгли пoдĸpeпaтa cи зa вeнeцyeлcĸия пpeзидeнт Hиĸoлac Maдypo - бел. на Клуб Z.)

Никой не може да остане безучастен пред невъзможния колорит на старата Хавана.
 

Сто години след превръщането на Куба във ваканционен рай на богатите американци вървим по улиците на La Habana Vieja – старата Хавана, историческото сърце на града. В някои от паметниците на културата се ремонтира и обновява. Други са имали късмета да са музеи или хотели и са били поддържани през годините. Трети са руини. След отнемането на собствеността от американците (също един от аспектите за продължаващото ембарго, не само липсата на универсални човешки и демократични права и свободи) дворците и къщите са били населени и превърнати в комуналки – разделяни, пристроявани, приспособявани. Липсата на средства и строителни материали е фатална за поддържането им.

На много места видяхме да се реновира само фасадата, а отзад всичко да е западнало. В добавка слагам и прословутото кубинско „маняна“, което отлага във времето свършването дори на посилни и възможни дейности като поддържане на хигиената. Малко заведение до рушащи се сгради до препълнени с боклук контейнери до историческа сграда, възстановена със средства на ЮНЕСКО или Европейския съюз – така ще посрещне Хавана своята 500-годишнина през ноември.

----

Малко данни

Официалната валута за кубинците е песото (CUP), а за чужденците – конвертируемото песо (CUC), въведено през 1994 г. с цел да измести щатския долар. Един кук е равен на един долар, или на 26 купа. И ако не внимавате в каква валута са цените, плащате с кукове цената в купове, т.е. 26 пъти повече. Туристите предпочитат да обменят евро, тъй като доларите се облагат с данък от 10 на сто.

Месечните заплати на редовия държавен служител са 20-30 кука и ги получават в двата вида валута. По-висококвалифицираните, докторите примерно, получават до 50 кука. Освен това местното население има купонни книжки, с които получава основни хранителни продукти всеки месец. Нови коли не могат да се купуват от частни лица, а употребяваните са 20-30 хиляди кука. Звучи ми невероятно, но на няколко пъти тази информация се повтаря. Според проучване на Boston Consulting Group доходът на средното домакинство е 300-400 щ.д. годишно, а в градовете – 1000-2000 щ.д. годишно. Друго допитване на Rose Consulting сред над 1000 кубинци в големите градове разкрива, че 27 на сто изкарват до 50 щ.д. месечно; 34 на сто – до 100 щ.д., а 20 на сто – от 101 до 200 щ.д.

Сувенири.

За последните 5 години над 2 милиона кубинци, живеещи зад граница, са посетили родната си страна, 2018-а – от 568 хиляди кубинци, живеещи в чужбина и посетили родината си, 493 хиляди са от САЩ – ръст с 20 на сто спрямо предходната година и бройката се увеличава. Смело над 40 хиляди вече са подали документи за „репатризация“, възможност отново да получат постоянно жителство на острова, с което възстановяват гражданските си права и възможността да притежават собственост. Това се случва през последните 5-6 години след т.нар. Емиграционна реформа, която предвижда отпадането на изходните визи и двугодишен престой извън страната, преди да бъдат класифицирани като емигранти.

Интересът към Куба е голям: по данни на Световната организация по туризъм към ООН от 2,5 милиона през 2010 г. броят на туристите в страната се е увеличил на почти 4 милиона през 2016 г., като общите им разходи по престоя са 3 милиарда долара.

----

Този материал е публикуван в сп. "Клуб Z" през май 2019 г. Още материали можете да прочетете тук.

 

За нас, българите, Куба е много повече от поредната туристическа дестинация: близка ни е до сърцето и ни вълнува от десетилетия. Заради усмихнатите и сърдечни хора, заради пищната карибска природа и безкрайните плажове на Варадеро. Заради горещата салса, леденото мохито и носталгичните фантазии за романтични революционери, социално равенство и вечна дружба между народите.

Зараждането на рая

Звездата на кубинския ваканционен рай изгрява през 20-те години на миналия век по времето на президента Херардо Мачадо, когато става любима дестинация на богати американци, знаменитости и мафиоти. Изникват луксозни хотели и ресторанти, голф и нощни клубове, казина, красиви и просторни градски къщи и дворци; партитата са блестящи, купонът – безкраен.

Карнавално шествие из улиците на старата Хавана.

Строят се много обществени сгради и емблематичният Капитолио – с по метър по-висок и по-широк купол и по-дълъг от първообраза си във Вашингтон, където, апропо, мястото не стига да се побере сегашното Национално събрание на народната власт на Куба, състоящо се от 605 депутати (почти колкото има Германия, само че при 3,5 пъти по-голяма територия и 7,5 пъти по-многобройно население).

Величествената сграда на Капитолио в Хавана е строена по подобие на вашингтонския Капитолий, но типично за комплексите на малките страни е с по метър по-висока, по-широка и по-дълга.

Шепа кубинци забогатяват, но мнозинството, препитаващо се от събиране на захарна тръстика няколко месеца в годината, остава отчайващо бедно. Социалната несправедливост, обвиненията в корупция и ескалиращото недоволство от правителството на Фулхенсио Батиста, по чието време е началото на американското ембарго – те проправят пътя за Кубинската революция и светлите комунистически идеали, в които кубинците вярват и до днес.

Да се върнеш 40 години назад

На летището, носещо името на националния герой, поета революционер Хосе Марти, обстановката ме връща на нашенските провинциални аеродруми отпреди 40 години. Отвън ни чака такси с вид на класическо „колективо“ – пораздрънкан американски покрит автомобил от средата на 50-те години на миналия век. Подобни коли служат предимно като маршрутки за превоз на местните, тъй като градският транспорт е за стотинки, но пък е ненадежден. С тях се превозват из града и чужденците, които имат кубинец под ръка, който да го светне за маршрутите. Тарифата от и до летището е по 25-30 кука (за кубинските валути виж карето в края на текста), т.е. две месечни заплати на редови служител на държавна заплата.

Лада със стикери на Че Гевара.

С другите, кабриолетите в ярки цветове и с бляскави брони и аксесоари, се возят туристите, които са дошли тук да си играят на баровци и имитират лайфстайла на богатите американци: да се возят из града на розов кадилак, да пушат пури и да завършват деня си в кабаре „Тропикана“.

Стигаме до квартирата – на две преки сме от „Пасео дел Прадо“ и Парке сентрал (Централния парк). Отлична локация и стая в апартамент, който е чист и спретнат, а обстановката напомня квартири по нашето море през 80-те години. Джакпотът е младото семейство, да ги наречем Рон и Дани, които го стопанисват. Усмихнати, дружелюбни и много сърдечни, точно каквито си представяме кубинците. Имат роднини в Испания и са много отворени – виждам няколко икейски изделия в хола. Задавам си дежурните въпроси.

Чешмяна вода с амеби

„С водата от чешмата ние сме свикнали, ама вие по-добре не я пийте заради амебата. Карта на града нямаме, ама в туристическия офис на улица „Обиспо“ ще ви дадат. Обменете 50-100 евро за начало, че ако ви останат, ще загубите много от обратния курс. Магазинчето за бира и вода е в съседство, а през две преки има паладар (типично местно заведение – б.а.) с домашна храна, много вкусно готвят. В стария град има специални магазини за чужденци, където можете да купите от нашия известен ром. Искате ли пури?“

И ни поднасят дървена кутия Cohiba с бандерол:

„Не се доверявайте, ако ви предлагат на улицата, фалшиви са.“

Така изглежда магазинът за домашни потреби.

Не знаят много за нашата страна: родени са след разпадането на източния блок. Изненадвам се, че не знаят, че десетилетия наричахме Куба Остров на свободата. Животът им се върти около всекидневното оцеляване, а мирогледът им е формиран от идеологически клишета и лозунги, с които са отгледани. По телевизора вървят сапунки, пропагандни предавания, бейзболни мачове. Предават ги по няколкото национални канала, чуждестранни няма.

От руски към английски език

По време на студената война руският е бил задължителният чужд език, а английският е бил забранен за изучаване. С плавното отваряне към останалия свят вече е препоръчителен в средното училище и университета. Домашен интернет имат само чужденците, но в централните паркове на Хавана вече има wi-fi спотове. Достъпът до информация за широкия свят е силно ограничен, а и географски страната е откъсната и далечна. Блазе им, разбирам защо усмивките са така искрени и широки – познанието носи съпоставяне, въпроси, огорчение.

„Рон завърши търговия, а аз – счетоводство – продължава младата ни хазяйка. – Образованието е на добро ниво, ама младите вече не са мотивирани да учат, защото после нямат работа или получават малко като всички останали. Аз обслужвах няколко фирми и изкарвах добре, но не бях доволна от момичето, което чистеше и поддържаше апартамента за гости. Така се наложи да напусна работа и двамата да започнем да работим за себе си. В даването на двете стаи под наем виждаме голям шанс за семейството ни. Искаме детето да учи допълнително английски, защото преподаваното в училище е недостатъчно. Искаме да си купуваме хубави дрехи, а една маркова тениска е 25 кука. Искаме да постигнем повече в живота и сме много доволни от възможността, която получихме през последните години. Преди не можехме и да си го помислим!“

Като виждам съдържанието на хладилника и това, което ни сервира за закуска, разбирам, че след десетилетията на купонна система много добре са се научили да си правят сметката и добре стопанисват всяка бучка масълце и всяко парче хляб.

Указ 56 и Лукановата зима

На другата сутрин имам дежа вю с Лукановата зима – обикновен магазин за хранителни стоки, в който е много по-лесно да изброиш десетте артикула, които се предлагат, отколкото десетките, които липсват. Три от тях са видове захар, която страната традиционно произвежда, но трудно пласира на международния пазар. Има и ром, разбира се, наливен. Изчервявам се вътрешно на претенцията си да искам прясно мляко за иначе чудесното кафе: тук има само на прах. Прясното се дава в определен ден и ограничено количество за бебета и по предписание за болни. Виж, в хлебарниците можеш да избираш от поне 2-3 вида печива от бяло брашно, и то на безценица. Хляб, ориз, боб, тортиля, макарони и пица, пастички и захарни петлета – наситените въглехидрати са се отразили на фигурите на възрастните, а вече са опънали и униформите на учениците.

Дворците са приспособени така, че да се превърнат в комуналки.

От няколко месеца Куба има нова конституция, според която остават актуални ръководната роля на Комунистическата партия и централизираната планова икономика, но се признават частната инициатива и собственост. Стотици хиляди кубинци, които се опитват през последните десетина години да имат свой бизнес в магазинчета, ресторантчета, туристически фирми, салони за красота, получиха шанс за развитие. За първи път след 60 години управление на братята Кастро страната ще има премиер и ограничения за възрастта и мандата на президента.

Отново имам дежа вю със зараждащия се бизнес у нас след Указ 56 и в зората на свободния пазар. Като знам през какво минахме, дали трябва да го пожелаваме на кубинците? И на тях като на нас им предстои да преживеят шока на животното от клетката, пуснато да се оправя на свобода в джунглата. Те засега успешно смъкват десетки кукове от туристите, по безплатни галерии дори си ги искат настоятелно, защото са свикнали да им се дава, но имат още много да учат за изкуството на гостоприемството. Колелото се е завъртяло и страната няма да може дълго да остане изолирана от постиженията на модерния свят. Красивите идеали не донесоха на бедните мечтаното икономическо благоденствие. Американските круизери са тук всеки ден и от 2016 г. над 700 хиляди туристи вече са посетили страната с тях.

(В началото на юни, след публикуването на този репортаж в списание Клуб Z, администрацията на Доналд Тръмп обаче забрани круизите до Куба. Цeлтa нa мерките дa oĸaжaт нaтиcĸ въpxy ĸoмyниcтичecĸoтo пpaвитeлcтвo в Хавана, зa дa мoжe тo дa oттeгли пoдĸpeпaтa cи зa вeнeцyeлcĸия пpeзидeнт Hиĸoлac Maдypo - бел. на Клуб Z.)

Никой не може да остане безучастен пред невъзможния колорит на старата Хавана.
 

Сто години след превръщането на Куба във ваканционен рай на богатите американци вървим по улиците на La Habana Vieja – старата Хавана, историческото сърце на града. В някои от паметниците на културата се ремонтира и обновява. Други са имали късмета да са музеи или хотели и са били поддържани през годините. Трети са руини. След отнемането на собствеността от американците (също един от аспектите за продължаващото ембарго, не само липсата на универсални човешки и демократични права и свободи) дворците и къщите са били населени и превърнати в комуналки – разделяни, пристроявани, приспособявани. Липсата на средства и строителни материали е фатална за поддържането им.

На много места видяхме да се реновира само фасадата, а отзад всичко да е западнало. В добавка слагам и прословутото кубинско „маняна“, което отлага във времето свършването дори на посилни и възможни дейности като поддържане на хигиената. Малко заведение до рушащи се сгради до препълнени с боклук контейнери до историческа сграда, възстановена със средства на ЮНЕСКО или Европейския съюз – така ще посрещне Хавана своята 500-годишнина през ноември.

----

Малко данни

Официалната валута за кубинците е песото (CUP), а за чужденците – конвертируемото песо (CUC), въведено през 1994 г. с цел да измести щатския долар. Един кук е равен на един долар, или на 26 купа. И ако не внимавате в каква валута са цените, плащате с кукове цената в купове, т.е. 26 пъти повече. Туристите предпочитат да обменят евро, тъй като доларите се облагат с данък от 10 на сто.

Месечните заплати на редовия държавен служител са 20-30 кука и ги получават в двата вида валута. По-висококвалифицираните, докторите примерно, получават до 50 кука. Освен това местното население има купонни книжки, с които получава основни хранителни продукти всеки месец. Нови коли не могат да се купуват от частни лица, а употребяваните са 20-30 хиляди кука. Звучи ми невероятно, но на няколко пъти тази информация се повтаря. Според проучване на Boston Consulting Group доходът на средното домакинство е 300-400 щ.д. годишно, а в градовете – 1000-2000 щ.д. годишно. Друго допитване на Rose Consulting сред над 1000 кубинци в големите градове разкрива, че 27 на сто изкарват до 50 щ.д. месечно; 34 на сто – до 100 щ.д., а 20 на сто – от 101 до 200 щ.д.

Сувенири.

За последните 5 години над 2 милиона кубинци, живеещи зад граница, са посетили родната си страна, 2018-а – от 568 хиляди кубинци, живеещи в чужбина и посетили родината си, 493 хиляди са от САЩ – ръст с 20 на сто спрямо предходната година и бройката се увеличава. Смело над 40 хиляди вече са подали документи за „репатризация“, възможност отново да получат постоянно жителство на острова, с което възстановяват гражданските си права и възможността да притежават собственост. Това се случва през последните 5-6 години след т.нар. Емиграционна реформа, която предвижда отпадането на изходните визи и двугодишен престой извън страната, преди да бъдат класифицирани като емигранти.

Интересът към Куба е голям: по данни на Световната организация по туризъм към ООН от 2,5 милиона през 2010 г. броят на туристите в страната се е увеличил на почти 4 милиона през 2016 г., като общите им разходи по престоя са 3 милиарда долара.

----

Този материал е публикуван в сп. "Клуб Z" през май 2019 г. Още материали можете да прочетете тук.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?