Денят на Независимостта в САЩ заплашва да се превърне в парад на егото на Доналд Тръмп. Държавният глава очевидно е прекарал много време в планиране на събитието. Той отдели и време в Twitter, за да промотира празника, като призова народът да се наслади на програмата, в която ще има "реч на Вашия любим президент, аз!".

Обикновено 4 юли в Съединените щати се отбелязва от представители и на двете големи партии, които поне за един ден заравят томахавките. Предишните президенти не играха почти никаква роля в събитието.

Последният случай на нотка на поляризация е изказването на вътрешния министър Джеймс Уат от администрацията на Рейгън през 1983 г. Той се опитва да да отмени участието на "Бийч бойс" на Концерта на 4 юли, за да не привлекат "грешния елемент". Обществото бурно реагира срещу думите му, като дори Нанси Рейгън се определя за почитател на групата.

Уат бързо отстъпва, но вече е късно - "Бийч бойс" са се уредили да свирят на друго място.

Няма значение колко безпристрастен сценарий е подготвил екипът му - увлечението на Тръмп да импровизира означава, че всичко може да се случи, когато той излезе пред тълпа и микрофон до "Линкълн Мемориал".

Затова обикновените граждани, които през последните години с наслада посещаваха Националната алея (официалното място за отбелязване на 4 юли), ще трябва да са наясно, че ако желаят да застанат на предните редици, за да имат по-добър изглед към фойерверките, могат да вземат участие в предизборен митинг. 

Освен това Вашингтон ще трябва да плати и допълнителна сума пари за почистване, както и за отменените полети на Националното летище.

Дори и безплатната част от програмата, дарение на две големи компании, произвеждащи фойерверки, носи белега на Тръмп - тайнствена спогодба между частни бизнес интереси и правителството.

Деведесет процента от фойерверките в САЩ идват от Китай и Асоциацията на американските пиротехници отдавна лобира пред администрацията да изключи фойерверките от новите мита на стоки от комунистическата страна.

Може би не е съвпадение, че компаниите с такава готовност обещаха да помогнат с организацията на събитие, което е толкова важно за президента, докато текат търговски преговори с Китай.

Може би най-отличителната черта на тазгодишния парад ще е военният компонент. Над празнуващите ще прелетят "Сините ангели" - самолети Ф-35, като оперативната цена на един от тях е 140 000 долара на час. Ще бъдат включени и бронирани автомобили като танковете "Ейбрамс" и бойните машини "Брадли".

Тръмп настоява за голям военен парад във Вашингтон, след като Еманюел Макрон го покани преди две години на честването на Деня на Бастилията.

Щетите върху инфраструктурата няма да са най-съществената цена. Нют Гингрич (известен консерватор) греши като казва:

"Като оставим настрана факта, че ще трябва да поправят улиците, на кого му пука?".

Най-голямата цена ще е посланието, което САЩ ще изпратят към чуждестранната и домашната публика.

Денят на независимостта не е за армията. Други празници вършат тази функция. Има Ден на ветераните, Дена в памет на загиналите във войните, Ден на въоръжените сили, въпреки че не е законен празник (отбелязва се на третата събота на май).

Четвърти юли отбелязва подписването на документ, който декларира, че определени "истини се разбират от само себе си", включително "неотменимите права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие" . Такновете "Ейбрамс" нямат много общо с това.

Отвъд Океана повечето наблюдатели ще сравнят празника с тежко въоръжените паради на Москва и Пхенян. Приятелствата на Тръмп с Путин и Ким окуражават подобни аналогии. 

Събитието ще акцентира върху имиджа на САЩ като страна, която е склонна да използва военната си сила като първо, а не последно решение.

Въпреки че по време на кампанията си през 2016 г. Тръмп се представи като най-миролюбивия кандидат, той изпраща много военни части в Близкия изток, често заплашва с военни нападения и е назначил на видни позиции в администрацията си Джон Болтън и Майк Помпео, които са поддръжници на твърдата политика спрямо враговете на страната.

Без съмнение Тръмп ще бъде обсебен, както винаги, от размера на тълпата на 4 юли. Военните паради обикновено привличат голям интерес. Ще бъде пропуснато обаче въздействието върху тълпите навън, които формират впечатление за Съединените щати и които влияят върху отношението на собствените им правителства спрямо Вашингтон.

Анализът на Пол Пилар е публикуван в "The National Interest", откъдето го препечатваме.