Article_top

Предсрочни парламентарни избори в неделя обещават да сменят политическия курс на Гърция и да върнат дясноцентристката партия Нова демокрация на власт.

Нейният лидер Кириакос Мицотакис (51 г.), син на някогашния министър-председател Константинос Мицотакис връща компрометираната си във финансовата криза партия в играта благодарение на смесица от икономически либерализъм, лична харизма и национализъм.

Социологическите прогнози дават на партията му преднина между 8 и 10 на сто спрямо управляващата сега Коалиция на радикалната левица (СИРИЗА) на министър-председателя Алексис Ципрас. Това означава, че партията на Мицотакис би имала между 155 и 159 места в 300-членния парламент.

Редовните парламентарни избори трябваше да бъдат през октомври, но Ципрас (45 г.) поиска предсрочни, след като партията му загуби болезнено от Нова демокрация на европейските избори на 26 май. Дясноцентристите спечелиха и местните избори, които се проведоха заедно с европейските.

В началото на 2015 г. Ципрас спечели убедително заради гнева на гърците срещу управлявалите ги от падането на хунтата през 1974 г. два политически клана - лявата ПАСОК, свързвана с фамилията Папандреу и дясната Нова демокрация на рода Караманлис. Тяхното управление доведе до  катастрофалната дългова криза на страната, която за малко не я изхвърли от еврозоната и доведе до болезнени оздравителни програми срещу безпрецедентното дотогава спасително външно финансиране от общо 300 милиарда евро.
 
Ципрас спечели с обещанията да освободи страната си от омразните "меморандуми" с кредиторите и наложената от тях финансова строгост. Той дори организира и спечели референдум срещу нея. Но, изправен пред опасността от катастрофално изпадане от еврозоната, на 13 юли 2015 г. беше принуден да приеме по-тежки условия, отколкото кредиторите по-рано му предлагаха. Той успя да изведе Гърция от програмата за подпомагане, но с цената на наложени отвън болезнени реформи, които непрекъснато подкопаваха политическата подкрепа за СИРИЗА.
 
 
Ципрас подписа и яростно оспорвания в страната му Договор от Преспа, който уреди  близо 30-годишния спор за името Северна Македония, но заради него загуби коалиционния си партньор, националистическата партия "Независимите гърци", която беше против компромиса със Скопие. Кампания против договора водеше и Мицотакис, който очевидно заложи на националистическата реторика. Договорът предизвика многократни многохилядни протести, особено в северната гръцка провинция Македония. Тежък удар върху подкрепата за СИРИЗА нанесоха катастрофалните горски пожари в Атика през юли 2018 година, които взеха близо 100 жертви и предизвикаха масово недоволство от действията на властите.
 
 
С Мицотакис, бивш банкер и възпитаник на Харвард и Станфорд, характерните за Гърция политически династии се връщат на сцената. Сестра му Дора Бакоянис е бивша министърка на външните работи и кметица на Атина. Нейният син и племеник на Мицотакис, Костас Бакоянис, през септември ще стане кмет на гръцката столица.
 
В кампанията си Мицотакис се съсредоточи върху обиколки из страната и изслушване на обикновените хора. Той говореше за икономическо възраждане, намаляване на данъците, привличане на чуждестранни инвестиции и нови работни места.
 
Наблюдатели обаче отбелязват, че във външната, особено балканската политика, е преместил партията си по-вдясно и по-близо до националистическите формации. Тъй като е ясно, че никоя партия не може да се противопостави на меморандумите, арена на основния сблъсък в Гърция стават демокрацията, човешките права, "националният въпрос". "Политико" нарича Мицотакис "Гръцкият Троянски Тръмп".  
 

Предсрочни парламентарни избори в неделя обещават да сменят политическия курс на Гърция и да върнат дясноцентристката партия Нова демокрация на власт.

Нейният лидер Кириакос Мицотакис (51 г.), син на някогашния министър-председател Константинос Мицотакис връща компрометираната си във финансовата криза партия в играта благодарение на смесица от икономически либерализъм, лична харизма и национализъм.

Социологическите прогнози дават на партията му преднина между 8 и 10 на сто спрямо управляващата сега Коалиция на радикалната левица (СИРИЗА) на министър-председателя Алексис Ципрас. Това означава, че партията на Мицотакис би имала между 155 и 159 места в 300-членния парламент.

Редовните парламентарни избори трябваше да бъдат през октомври, но Ципрас (45 г.) поиска предсрочни, след като партията му загуби болезнено от Нова демокрация на европейските избори на 26 май. Дясноцентристите спечелиха и местните избори, които се проведоха заедно с европейските.

В началото на 2015 г. Ципрас спечели убедително заради гнева на гърците срещу управлявалите ги от падането на хунтата през 1974 г. два политически клана - лявата ПАСОК, свързвана с фамилията Папандреу и дясната Нова демокрация на рода Караманлис. Тяхното управление доведе до  катастрофалната дългова криза на страната, която за малко не я изхвърли от еврозоната и доведе до болезнени оздравителни програми срещу безпрецедентното дотогава спасително външно финансиране от общо 300 милиарда евро.
 
Ципрас спечели с обещанията да освободи страната си от омразните "меморандуми" с кредиторите и наложената от тях финансова строгост. Той дори организира и спечели референдум срещу нея. Но, изправен пред опасността от катастрофално изпадане от еврозоната, на 13 юли 2015 г. беше принуден да приеме по-тежки условия, отколкото кредиторите по-рано му предлагаха. Той успя да изведе Гърция от програмата за подпомагане, но с цената на наложени отвън болезнени реформи, които непрекъснато подкопаваха политическата подкрепа за СИРИЗА.
 
 
Ципрас подписа и яростно оспорвания в страната му Договор от Преспа, който уреди  близо 30-годишния спор за името Северна Македония, но заради него загуби коалиционния си партньор, националистическата партия "Независимите гърци", която беше против компромиса със Скопие. Кампания против договора водеше и Мицотакис, който очевидно заложи на националистическата реторика. Договорът предизвика многократни многохилядни протести, особено в северната гръцка провинция Македония. Тежък удар върху подкрепата за СИРИЗА нанесоха катастрофалните горски пожари в Атика през юли 2018 година, които взеха близо 100 жертви и предизвикаха масово недоволство от действията на властите.
 
 
С Мицотакис, бивш банкер и възпитаник на Харвард и Станфорд, характерните за Гърция политически династии се връщат на сцената. Сестра му Дора Бакоянис е бивша министърка на външните работи и кметица на Атина. Нейният син и племеник на Мицотакис, Костас Бакоянис, през септември ще стане кмет на гръцката столица.
 
В кампанията си Мицотакис се съсредоточи върху обиколки из страната и изслушване на обикновените хора. Той говореше за икономическо възраждане, намаляване на данъците, привличане на чуждестранни инвестиции и нови работни места.
 
Наблюдатели обаче отбелязват, че във външната, особено балканската политика, е преместил партията си по-вдясно и по-близо до националистическите формации. Тъй като е ясно, че никоя партия не може да се противопостави на меморандумите, арена на основния сблъсък в Гърция стават демокрацията, човешките права, "националният въпрос". "Политико" нарича Мицотакис "Гръцкият Троянски Тръмп".  

Коментари

Нова Демокрация се компрометира завинаги,

когато абдикира по време на най-голямата криза. След падането и окончателната гибел на крадливите ПАСОК, гърците се надяваха десните да помогнат за изправянето на страната на крака. Но династията Мицотакис се изхитри и сама се оттегли, знаейки че в такива условия печеливши няма. Те, освен това, вече не могат да се нарекат дясно-центрична партия, а националпопулистка - защото вече са такива. Оставиха Ципрас (който се оказа изненадващо разумен за ляв политик) да свърши тежката и отговорна работа, да натрупа политически негативи, и сега, когато вече положението е стабилизирано се завърнаха на бял кон, въоръжени с познатите националистични лозунги. А гърците, както и голяма част от европейското и американското население отново оглупяха.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Така е -

който прави реформи си пати. Те почти винаги са болезнени, нищо, че в дългосрочен аспект са полезни за всички. По това се различава политикът от държавника. Политикът работи за спечелването на следващите (или по-следващите) избори, докато държавникът работи за благото на идните поколения. Често истинските държавници се "разминават" с втори мандат заради негативизма натрупан от болезнените но необходими реформи и нерядко реформите остават и след тях. Понякога, след много години, когато обществото бере с пълни шепи благодатта от реформите, се признават заслугите на тези държавници, но рядко те са живи да го чуят със собствените си уши.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?