Article_top

Ценностите не са всичко. Но са най-важното.

Ето защо пиша, че главното поражение, което последните десетина загубени години за България нанасят, е по отношение на ценностите. И това прави тревогата ми за България огромна, разтърсваща. 10 години рушене на ценностите изискват минимум 30 години за тяхното възстановяване.

Малко теория (може да се прескочи).

Всяка система се характеризира с ценности и блага.

Ценностите са това, което "слепва" системата. Благата са това, което системата произвежда.

Ценност е например солидарността.

Благо е например сигурността.

Системите, които са жизнени, устойчиви, развиващи се, проспериращи, постигат следното:

Те започват да произвеждат своите ценности и така да ги умножават.

Те започват да вграждат като "слепващо" вещество своите блага и така да ги умножават.

Ние сме, да речем, някаква общност от хора (може и семейство). Това, което ни "слепва" е солидарността (доверието, уважението, любовта). Това, което произвеждаме е сигурност (просперитет, жизнен стандарт, богатство).
Понеже сме жизнена, устойчива, развиваща се, просперираща общност, ние, освен свързващата ни солидарност, започваме да произвеждаме още и още солидарност. Същевременно сигурността я вграждаме в базисните ценности и тя също става част от "слеващото" ни вещество, прави ни още по-сплотени.

Така моите родители, например, създават семейство с любов в условия на бедност, помагат си, носят трудностите на живота съвместно, това, от една страна, умножава любовта помежду им, от друга страна бавното и трудно замогване те вграждат като своя ценност, а не го "изяждат", така ние, техните деца продължаваме в живота си от по-високо ниво на жизнен стандарт.

Ето така работи живата и жизнена система - ценностите тя произвежда като допълнителни блага, благата вгражда в себе си като допълнителни ценности.

Солидарността се умножава и освен като ценност, тя става и благо. Сигрността се умножава и освен като благо, тя става и ценност.

Тръгва се от едно ниво на солидарност (доверие, уважение, любив) и едно ниво на сигурност (просперитет, жизнен стандарт, богатство) и се стига до по-високо ниво и на едното, и на другото. Така както "слепването" е по-силно, така и живеенето е по-успешно.

В България особено през последните десетина години тече точно обратният процес. Ние разграждаме, ерозираме "слепващите" ни ценности, разобщностяваме се, смразяваме се, разпадаме се, овълчваме се. И заедно с това живеем все по-зле, боледуваме все повече, умираме все повече, бягаме все по-далеч от България.

Това наистина е точно обратният, това е убийствен процес. Като разграждаме ценностите, ние разграждаме благата, като разграждаме благата, ние разграждаме ценностите.

Колкото по-малко ценности ни "слепват", толкова по-малко блага произвеждаме. Колкото по-малко блага произвеждаме, толкова по-малко ценности ни "слепват".

Отгоре ни яхнаха простотията, алчността, корупцията, човекомразенето, невъзпитанието, безкултурието, арогантността, аморалността, безсърдечието. 

Вижте какво става в Бетономорието. То е "идеалният" пример в какво сме се превърнали.

То е крещящ пример, защото от него има спасение - в чуждите курорти. Така ходим вече в чуждите ресторанти, на чуждите пазари, купуваме чуждите плодове и зеленчуци, учим в чуждите университети, правим наука в чуждите центрове.

Скоро ще се лекуваме в чуждите болници.

Да, всичкото това в "чуждите" ще го прави който може да си го позволи. Останалите - кучета ги яли.

В базата на тези процеси е разпадът на ценностите, в надстройката им е абсолютно провалното, некомпетентно, безидейно и без всякаква стратегия управление.

Един човек ако живее така - да си разгражда ценностите и да си изяжда благата, е обречен, той рано или късно ще умре като развалина и в мизерия.

Едно общество може дълго да я кара така - то не е жизнено, а е в агония. То агонизира. То се влачи в анемия и апатия. То е с изцъклени очи и озлобена душа.

При него всеки е спасяващ се поединично индивид. Ако може, търси някъде на друго място това, което не получава тук. Ако не може, потребява все по-малко материални неща и се тъпче все повече с "духовни" сурогати.

Това, което не може да се спаси навън, то у нас става все по-уродливо. Вземете футболът. Един отбор който не е в състояние да се пребори с властта на мафията и мафията на властта във футбола, не може да отиде да се състезава в Гърция или в Турция, да речем. Той просто се мъчи, изнемогва, профуква сизифови усилия, а привържениците му страдат. От неговите играчи всеки се спасява единично - по-добре резерва на Ботуша, отколкото футболист номер 1 у нас.

Така е и така ще бъде, ако не се освестим.

Едни ще се спасяват - ако може масово, други - кой както може.

Ще бягат, едва взели дипломи, моите талантливи студенти.

Ще бягат лекари, учени, инженери, архитекти.

Ще бяга който може да избяга. 

Ще бягаме в спомени и носталгии, в желания да довършим поне започнатото - дълго строената къща или дълго писаната книга.

България е болна от лошо управление и влошаващо се общество. Заради лошото управление произвеждаме все по-малко блага. Заради влошаващото се общество ни остават все по-малко ценности.

Трябва да се освестим. Иначе деструктивните, разграждащи тенденции в България окончателно ще светят маслото й. И тук няма да остане нищо свято и нищо свястно...

Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Заглавието е на редакцията

 

 

Ключови думи
 

Ценностите не са всичко. Но са най-важното.

Ето защо пиша, че главното поражение, което последните десетина загубени години за България нанасят, е по отношение на ценностите. И това прави тревогата ми за България огромна, разтърсваща. 10 години рушене на ценностите изискват минимум 30 години за тяхното възстановяване.

Малко теория (може да се прескочи).

Всяка система се характеризира с ценности и блага.

Ценностите са това, което "слепва" системата. Благата са това, което системата произвежда.

Ценност е например солидарността.

Благо е например сигурността.

Системите, които са жизнени, устойчиви, развиващи се, проспериращи, постигат следното:

Те започват да произвеждат своите ценности и така да ги умножават.

Те започват да вграждат като "слепващо" вещество своите блага и така да ги умножават.

Ние сме, да речем, някаква общност от хора (може и семейство). Това, което ни "слепва" е солидарността (доверието, уважението, любовта). Това, което произвеждаме е сигурност (просперитет, жизнен стандарт, богатство).
Понеже сме жизнена, устойчива, развиваща се, просперираща общност, ние, освен свързващата ни солидарност, започваме да произвеждаме още и още солидарност. Същевременно сигурността я вграждаме в базисните ценности и тя също става част от "слеващото" ни вещество, прави ни още по-сплотени.

Така моите родители, например, създават семейство с любов в условия на бедност, помагат си, носят трудностите на живота съвместно, това, от една страна, умножава любовта помежду им, от друга страна бавното и трудно замогване те вграждат като своя ценност, а не го "изяждат", така ние, техните деца продължаваме в живота си от по-високо ниво на жизнен стандарт.

Ето така работи живата и жизнена система - ценностите тя произвежда като допълнителни блага, благата вгражда в себе си като допълнителни ценности.

Солидарността се умножава и освен като ценност, тя става и благо. Сигрността се умножава и освен като благо, тя става и ценност.

Тръгва се от едно ниво на солидарност (доверие, уважение, любив) и едно ниво на сигурност (просперитет, жизнен стандарт, богатство) и се стига до по-високо ниво и на едното, и на другото. Така както "слепването" е по-силно, така и живеенето е по-успешно.

В България особено през последните десетина години тече точно обратният процес. Ние разграждаме, ерозираме "слепващите" ни ценности, разобщностяваме се, смразяваме се, разпадаме се, овълчваме се. И заедно с това живеем все по-зле, боледуваме все повече, умираме все повече, бягаме все по-далеч от България.

Това наистина е точно обратният, това е убийствен процес. Като разграждаме ценностите, ние разграждаме благата, като разграждаме благата, ние разграждаме ценностите.

Колкото по-малко ценности ни "слепват", толкова по-малко блага произвеждаме. Колкото по-малко блага произвеждаме, толкова по-малко ценности ни "слепват".

Отгоре ни яхнаха простотията, алчността, корупцията, човекомразенето, невъзпитанието, безкултурието, арогантността, аморалността, безсърдечието. 

Вижте какво става в Бетономорието. То е "идеалният" пример в какво сме се превърнали.

То е крещящ пример, защото от него има спасение - в чуждите курорти. Така ходим вече в чуждите ресторанти, на чуждите пазари, купуваме чуждите плодове и зеленчуци, учим в чуждите университети, правим наука в чуждите центрове.

Скоро ще се лекуваме в чуждите болници.

Да, всичкото това в "чуждите" ще го прави който може да си го позволи. Останалите - кучета ги яли.

В базата на тези процеси е разпадът на ценностите, в надстройката им е абсолютно провалното, некомпетентно, безидейно и без всякаква стратегия управление.

Един човек ако живее така - да си разгражда ценностите и да си изяжда благата, е обречен, той рано или късно ще умре като развалина и в мизерия.

Едно общество може дълго да я кара така - то не е жизнено, а е в агония. То агонизира. То се влачи в анемия и апатия. То е с изцъклени очи и озлобена душа.

При него всеки е спасяващ се поединично индивид. Ако може, търси някъде на друго място това, което не получава тук. Ако не може, потребява все по-малко материални неща и се тъпче все повече с "духовни" сурогати.

Това, което не може да се спаси навън, то у нас става все по-уродливо. Вземете футболът. Един отбор който не е в състояние да се пребори с властта на мафията и мафията на властта във футбола, не може да отиде да се състезава в Гърция или в Турция, да речем. Той просто се мъчи, изнемогва, профуква сизифови усилия, а привържениците му страдат. От неговите играчи всеки се спасява единично - по-добре резерва на Ботуша, отколкото футболист номер 1 у нас.

Така е и така ще бъде, ако не се освестим.

Едни ще се спасяват - ако може масово, други - кой както може.

Ще бягат, едва взели дипломи, моите талантливи студенти.

Ще бягат лекари, учени, инженери, архитекти.

Ще бяга който може да избяга. 

Ще бягаме в спомени и носталгии, в желания да довършим поне започнатото - дълго строената къща или дълго писаната книга.

България е болна от лошо управление и влошаващо се общество. Заради лошото управление произвеждаме все по-малко блага. Заради влошаващото се общество ни остават все по-малко ценности.

Трябва да се освестим. Иначе деструктивните, разграждащи тенденции в България окончателно ще светят маслото й. И тук няма да остане нищо свято и нищо свястно...

Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Заглавието е на редакцията

 

 

Коментари

Сълзи за истината: Терминал 2

Тръгвай сине! Напред, и… късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет

и поплаках си малко зарана…
Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.

Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата –
не се връщай тук никога вече.

Даже вън да е тежко – ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък – поне се живее.

Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.

Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.

Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха…
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!

Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е…
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.

И да пишеш… Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета…
Усмихни, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета..

Ясен Ведрин

Насериозно да взима бъртвежите на

Слатински може само тоя, който не го е виждал как се слага на Елка Константинова за депутатско място в ония години.

Калин

Този не се ли хвана на работа като съветник на Първанов ! Президентът, агент " Гоце", който изучавал 20 години Благоев, който крачеше по улиците с плакати протестирайки против влизането на България в НАТО.
Не искам точно този да ми говори за ценности !
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Николайчо, стига се напъва, ке се наакаш...

Поредният глупак, който бъка "ценности" с "непреодолими условия" за съществуването на системата. Солидарността не е ценност, тя е изискване, защото системата не би могла да съществува без нея. Като свободата, равноправието,сигурността... Едно време се наричаха Десет Божии заповеди... Ценностите са нещо съвсем различно и те произтичат от правилното или неправилно функциониране на системата. И тъй като сегашната система не функционира правилно, тъй като някой непреодолими условия са подменени с фалшиви, ценности като егоизъм, алчност, продажничество са на мода...
ефрейтора от 50130's picture
ефрейтора от 50130
ефрейтора

Единственият

лайтмотив на това момче е :всичко е черно , защото изпаднах от каруцата !
Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Последните 4 коментара са

Последните 4 коментара са отлични илюстрации на тезата на Слатински.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?