Article_top

Според изследване на глобалната консултантска компания McKinsey от началото на тази година, дигитализацията на бизнеса у нас може да доведе до допълнителни 8 млрд. евро към икономиката на страната до 2025 г. Това би се отразило като 1% към БВП всяка година.

Същото изследване показва, че България изостава сериозно в дигитализацията на финансовия, енергийния сектор и търговията. За сметка на това обаче има сериозен напредък в професионалните и бизнес услуги.

Напредък бележим и по отношение не само на частния бизнес, а и на общините. През 2017 г. едва 20 общини са започнали процес на дигитализация на документите си например, но от тогава насам още десетки местни администрации са започнали да ползват високи технологии в много различни нива на дейността си - видеонаблюдени, образование, транспорт, умна инфраструктура.

През 2018 г. България се нарежда на 58-мо място в глобалния индекс за развитие на дигитализацията - EDI Index, от общо 113 държави.

Нови технологии и нови възможности за бизнеса

Ако допреди няколко години тепърва навлизаха клауд услугите, то сега пазарът е богат на опции и възможности за всякакви нужди. Десетки доставчици на услуги предлагат все по-бързи и евтини възможности за съхранине в "облака", и все повече бизнеси се възползват от тях.

Разбира се, най-много впечатляват гигантите, като например А1, които са първият телеком у нас, предлагащ подобна услуга. През май тази година те отвориха нов център за данни в София, който поддържа платформата им Exoscale. Тя включва виртуални машини с свръхбързите SSD дискове и има богато разнообразие от разнообразни като цена и възможности услуги, част от които са достъпни дори за съвсем малък бизнес. Същевременно центърът им за данни е напълно способен да подхранва огромни ИТ проекти. А наличието на подобна инфраструктура на родна земя е особено добре приета от растящата ИТ индустрия.

"Гордеем се, че в България можем да предложим IT инфраструктура, която да обезпечава безпроблемната работа на всички бизнес приложения и системи на нашите клиенти. С новия дейта център в София техните данни остават в България, което им гарантира сигурност и спокойствие”, обяснява Симеон Донев, старши директор "Маркетинг" в компанията.

Компании като А1 предлагат и разнообразно портфолио от други базови услуги за бизнеса, като IP телефонна централа, разнообразни платформи за дигитални услуги, създаване на специални мобилни приложения за бизнеса, и други.

По-чисти, по-светли, по-спокойни градове

В началото на века под "дигитализация" по отношение на държавните и местни институции се възприемаше само сканирането на архиви и затварянето им в тежки и неудобни за търсене архиви.

С идването на високоскоростен мобилен интернет, смарт устройства, "интернет на нещата", евтин хардуер, особено пред общините се разкриха възможности, които през 90-те бяха в областта на научната фантастика.

Видеонаблюдението в градовете става все по-разпространено. Дигитализирането на образованието е в голяма степен на етап пилотни програми, но има чувствително развитие в последните години. Създаването на ефективни, стабилни и бързи системи за спешна комуникация е ключово за големите градове. Подобен пример е проекта за телефона на Спешна помощ (150), дело отново на А1, който комбинира ефективно кол център, система за позициониране на линейките, връзка между медицинските центрове и отделен център за данни. Подобни проекти успяват в някаква степен да компенсират недостигът на линейки и медицински персонал.

В общини като Монтана например пък започват някои от първите проекти за интелигентно осветление, което спестява значителни суми на данъкоплатците за ток (до 25% от годишните разходи), интелигентно сметосъбиране, паркиране.

За големите градове като София належащ е проблемът с чистотата на въздуха. Дори с наличната 4G мрежа и планове за хиляди детектори, обединени в "интернет от нещата", мониторинга на състоянието на въздуха в столицата ще е далеч по-лесна задача. А с бъдещото въвеждане на 5G, наскоро тествано от А1, а в много близкото бъдеще и от конкурента им Telenor, подобни услуги ще станат далеч по-ефективни.

В близкото бъдеще ще се разработват и системи за измерване и контрол на водните ресурси. Това ще помогне за по-евтина поддръжка и предотвратяването на аварии и бедствия по отношение на водните канали, тръбопроводите и речните корита у нас, които, поради честите случаи на занемареност, са особено уязвими от променящия се климат. Предстои ни и да видим решения за по-умно паркиране в градски условия, което да намалява както вредните емисии, така и нервите на шофьорите.

А общините знаят ли за тези възможности?

Някои - определено. Наскоро например кметицата на Троян Донка Михайлова се похвали с поредица успехи по отношение на дигитализацията в града, след като общината стана сред първите, одобрени по европейския проект за безплатен безжичен интернет WIFI4EU. Михайлова се похвали и с проекти по дигитализиране на ключови административни услуги, което младите граждани считат за нормално, но дори и по-възрастните оценяват.

Според доставчиците на подобни услуги обаче много общини все още не са наясно с нещата, от които се нуждаят, и трябва да бъдат по-проактивни в търсенето на информация по темата от технологичните гиганти. По всякакви въпроси - дали са добре защитени архивите им, дали могат да следят по-добре случващото се в града през вече все по-евтиното видеонаблюдение, дали могат да събират по-умно боклука и да поддържат инфраструктурата си по-ефективно. Като цяло обаче се показва все повече инициативност в това отношение.

 

Според изследване на глобалната консултантска компания McKinsey от началото на тази година, дигитализацията на бизнеса у нас може да доведе до допълнителни 8 млрд. евро към икономиката на страната до 2025 г. Това би се отразило като 1% към БВП всяка година.

Същото изследване показва, че България изостава сериозно в дигитализацията на финансовия, енергийния сектор и търговията. За сметка на това обаче има сериозен напредък в професионалните и бизнес услуги.

Напредък бележим и по отношение не само на частния бизнес, а и на общините. През 2017 г. едва 20 общини са започнали процес на дигитализация на документите си например, но от тогава насам още десетки местни администрации са започнали да ползват високи технологии в много различни нива на дейността си - видеонаблюдени, образование, транспорт, умна инфраструктура.

През 2018 г. България се нарежда на 58-мо място в глобалния индекс за развитие на дигитализацията - EDI Index, от общо 113 държави.

Нови технологии и нови възможности за бизнеса

Ако допреди няколко години тепърва навлизаха клауд услугите, то сега пазарът е богат на опции и възможности за всякакви нужди. Десетки доставчици на услуги предлагат все по-бързи и евтини възможности за съхранине в "облака", и все повече бизнеси се възползват от тях.

Разбира се, най-много впечатляват гигантите, като например А1, които са първият телеком у нас, предлагащ подобна услуга. През май тази година те отвориха нов център за данни в София, който поддържа платформата им Exoscale. Тя включва виртуални машини с свръхбързите SSD дискове и има богато разнообразие от разнообразни като цена и възможности услуги, част от които са достъпни дори за съвсем малък бизнес. Същевременно центърът им за данни е напълно способен да подхранва огромни ИТ проекти. А наличието на подобна инфраструктура на родна земя е особено добре приета от растящата ИТ индустрия.

"Гордеем се, че в България можем да предложим IT инфраструктура, която да обезпечава безпроблемната работа на всички бизнес приложения и системи на нашите клиенти. С новия дейта център в София техните данни остават в България, което им гарантира сигурност и спокойствие”, обяснява Симеон Донев, старши директор "Маркетинг" в компанията.

Компании като А1 предлагат и разнообразно портфолио от други базови услуги за бизнеса, като IP телефонна централа, разнообразни платформи за дигитални услуги, създаване на специални мобилни приложения за бизнеса, и други.

По-чисти, по-светли, по-спокойни градове

В началото на века под "дигитализация" по отношение на държавните и местни институции се възприемаше само сканирането на архиви и затварянето им в тежки и неудобни за търсене архиви.

С идването на високоскоростен мобилен интернет, смарт устройства, "интернет на нещата", евтин хардуер, особено пред общините се разкриха възможности, които през 90-те бяха в областта на научната фантастика.

Видеонаблюдението в градовете става все по-разпространено. Дигитализирането на образованието е в голяма степен на етап пилотни програми, но има чувствително развитие в последните години. Създаването на ефективни, стабилни и бързи системи за спешна комуникация е ключово за големите градове. Подобен пример е проекта за телефона на Спешна помощ (150), дело отново на А1, който комбинира ефективно кол център, система за позициониране на линейките, връзка между медицинските центрове и отделен център за данни. Подобни проекти успяват в някаква степен да компенсират недостигът на линейки и медицински персонал.

В общини като Монтана например пък започват някои от първите проекти за интелигентно осветление, което спестява значителни суми на данъкоплатците за ток (до 25% от годишните разходи), интелигентно сметосъбиране, паркиране.

За големите градове като София належащ е проблемът с чистотата на въздуха. Дори с наличната 4G мрежа и планове за хиляди детектори, обединени в "интернет от нещата", мониторинга на състоянието на въздуха в столицата ще е далеч по-лесна задача. А с бъдещото въвеждане на 5G, наскоро тествано от А1, а в много близкото бъдеще и от конкурента им Telenor, подобни услуги ще станат далеч по-ефективни.

В близкото бъдеще ще се разработват и системи за измерване и контрол на водните ресурси. Това ще помогне за по-евтина поддръжка и предотвратяването на аварии и бедствия по отношение на водните канали, тръбопроводите и речните корита у нас, които, поради честите случаи на занемареност, са особено уязвими от променящия се климат. Предстои ни и да видим решения за по-умно паркиране в градски условия, което да намалява както вредните емисии, така и нервите на шофьорите.

А общините знаят ли за тези възможности?

Някои - определено. Наскоро например кметицата на Троян Донка Михайлова се похвали с поредица успехи по отношение на дигитализацията в града, след като общината стана сред първите, одобрени по европейския проект за безплатен безжичен интернет WIFI4EU. Михайлова се похвали и с проекти по дигитализиране на ключови административни услуги, което младите граждани считат за нормално, но дори и по-възрастните оценяват.

Според доставчиците на подобни услуги обаче много общини все още не са наясно с нещата, от които се нуждаят, и трябва да бъдат по-проактивни в търсенето на информация по темата от технологичните гиганти. По всякакви въпроси - дали са добре защитени архивите им, дали могат да следят по-добре случващото се в града през вече все по-евтиното видеонаблюдение, дали могат да събират по-умно боклука и да поддържат инфраструктурата си по-ефективно. Като цяло обаче се показва все повече инициативност в това отношение.

Коментари

Какъв е тоя "бизнес"?

Мутростроителите на Боеко, лафките или вертепиет за цигари и алкохол?
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Що не написахте в заглавието,

Що не написахте в заглавието, че това е реклама на А1.
Да не се хабим да четем ... да четем глупости.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?