Тези дни американският президент Доналд Тръмп обяви, че се стреми към ново споразумение с Техеран, а не към смяна на режима. От своя страна пък държавният секретар Помпео заяви, че иранците са готови за преговори за ракетната си програма. Започна и да се спряга името на сенатора Ранд Пол като вероятен неофициален преговарящ с Иран. Но събитията в Залива сякаш имат друга логика.

Часове след изявлението на Тръмп бе свален ирански дрон, което доведе до ново засилване на напрежението между двете столици. Не след дълго американски дронове атакуваха база, построена от революционните гвардейци и „Хизбула“ в Северен Ирак – край Салах ад-Дин (Саладин). Според американското военно разузнаване в нея имало инсталации за изстрелване на балистични ракети, които неотдавна са били доставени в големи контейнери, предназначени за превозване на замразени храни.

А преди три дни Вашингтон обяви, че прати в Саудитска Арабия изцяло въоръжени военни подразделения като част от подкрепата за политиката на сдържане на иранския експанзионизъм, провеждана от Рияд. Така за пръв път от 16 години насам, Саудитска Арабия приема на своя територия американски войници.

От друга страна, ирански самолет се доближи на около километър от американския ракетен кораб „Боксер“. Това нямаше да се случи, без разрешението на иранските компетентни власти, които контролират необявената война срещу САЩ.

По всяка вероятност, става въпрос за поредно предупреждение на Техеран към флота на САЩ в Залива след свалянето на американски дрон миналия месец. Както си спомняме, тогава кризата щеше да доведе до военен сблъсък, ако не беше решението на Тръмп да се въздържи от ракетен удар срещу иранците дошло в последния момент.

Сега обаче сме свидетели на цяла поредица от стъпки, които още повече сгъстяват облаците в отношенията между двете столици. Неотдавна САЩ присъединиха към санкционния списък двама ливански депутати, свързани с Иран, както и важен функционер на „Хизбула“, отговарящ за сигурността.

Същевременно Аржентина, несъмнено под американски натиск, обяви тази организация за терористична във връзка с годишнина от извършен от нея терористичен акт на аржентинска територия. От иранска страна пък в Залива бе задържан плаващият под британски флаг танкер „Стена Империо“. Акцията е вероятно в отговор за задържането от британските власти иранески танкер „Грейс-1“ в Гибралтар за който  се твърди, че контрабандира ирански нефт  за Сирия.

Всичко това свидетелства за мащабността на конфронтацията на САЩ и съюзниците им, от една страна, и Иран и неговите регионални съюзници от друга. Тя включва и използването от Техеран на банки и фалшиви компании, за да заобиколи американските санкции. От своя страна европейската дипломация също така търси начин да съхрани търговията между страните от ЕС и  Иран, която за кратък период след подписването на ядрената сделка през 2015 г. бурно разцъфтя. Тогава 82-милионният пазар на ислямската република се отвори отново за европейски стоки.

Напоследък от иранска страна зачестиха заплахите, че европейските улици ще бъдат наводнени от афгански хероин. Това щяло да стане, ако Техеран се откажел от операциите си по пресичане трафика на афганска дрога, преминаващ през Иран, и чиято крайна дестинация е Европа. Няма съмнение, че последното, което европейците искат, е градовете им да бъдат наводнени от дрога по подобие на случилото се през последните няколко години в САЩ, където редица градове и малки селища бяха залети от т.нар. „опиумна епидемия“.

За да си обясним смисъла на случващото се, трябва да си припомним, че и двете страни многократно потвърдиха, че нямат намерение да водят война помежду си. Или казано с други думи, за САЩ, както и за Иран, откритата военна конфронтация е „червената линия“, която не бива да бъде прекрачвана.

Това обаче им оставя още много инструменти и възможности за поддържане на напрежението. Така например, сирийският фронт стана предпочитан както за американците, така и за израелците, за нанасяне удари срещу иранското военно присъствие и това на свързаните с него шиитски милиции. Така се стигна до сключването на тройно споразумение САЩ-Израел-Русия, по силата на което Кремъл трябваше да гарантира раздалечаването на иранските отряди от израелските сили, контролиращи Голанските възвишения.

Лансирането на сенатора Ранд Пол – явен противник на военна авантюра срещу Иран, в чието мнение Тръмп твърди, че се вслушва, когато стане дума за отношенията с Техеран – е поредна стъпка към търсенето на нови канали в рамките на двустранните отношения. Тръмп няма да рискува война само месеци преди началото на 2020 г. – годината на президентските избори в САЩ.

Подобна война би противоречала на обещанията, които даде по време на предшестващата президентска кампания да изтегли американските войски от Ирак и Афганистан. Той обаче не би могъл да си позволи да сложи край на поредицата от стъпки срещу иранския режим през последната година, без да се похвали пред американския електорат с някаква победа. И това, въпреки че въпросните избиратели сякаш престанаха да се интересуват от външната политика на Белия дом.

Това дава шанс на революционните гвардейци, които се стремят да не прекрачват въпросната „червена линия“, да се възползват от ограниченията пред Тръмп, като от една страна създават препятствия пред противника, а от друга преувеличават тяхното значение. Такива стъпки бяха свалянето на американския дрон и дискретно многобройни акции срещу танкерите в Оманския залив, които не дадоха в ръцете на Тръмп достатъчни доказателства за иранска причастност.

Какофонията в иранско-американските отношения се засили още повече след изявленията на намиращия се в Ню Йорк външен министър Зариф, според когото няма да има преговори за иранската пластичнч ракетна програма. Но както е известно, иранската политика се диктува от Върховния лидер Хаменеи и от „Революционните гвардейци“, а не от номиналните институции на държавата. Така че играта на котка и мишка между Вашингтон и Техеран продължава.