Да попаднеш в колайдера на успеха

Ивайло Пенчев, създател на най-успешната в света компания за изкуствени катерачни стени Walltopia, е завладян от нов модерен революционен IT проект. Интернет платформата Auctionize коренно ще преобърне пазаруването в полза на потребителя в световен мащаб.

Според предприемача основният проблем на потребителя в съвременния свят е, че няма време да провери къде са най-изгодните цени. До този момент активна страна в търговията са продавачите. Те правят магазини – физически или онлайн, в които излагат стоките си. Ако търси скъп продукт, купувачът трябва да обикаля или сърфира в мрежата като луд, за да намери къде му е най-изгодно.

В платформата “Оукшънайз”, ако търсиш някаква стока, сам стартираш търг с обратно наддаване. Включват се продавачи, подбиват си цената, за да се класират, а ти купуваш от този, който предложи най-ниска цена.

“Платформата все още е в изпитателен период, но е онлайн в бета версия. Дори и в този вариант тя дава умопомрачителни резултати”, споделя Пенчев. В амбициозния IT проект той е в съдружие с друга българска компания, също световен лидер в сегмента си. “За това тепърва ще се говори, особено през януари”, казва той.

“Ядяхме филии с мас и чесън”

Противно на представите за американска мечта в BG вариант, успехът на Ивайло Пенчев не е резултат от гениална идея, която му каца като птиче на рамото. В началото на началата стоят бедност, мизерия и къртовски труд.

Малкият Ивайло мечтае първо да стане космонавт, после се прощава с илюзията да е новият Георги Иванов. Тогава идва мечтата да стане летец, но за това се изисква специално образование и момчето влиза в математическата гимназия в родния си град Велико Търново. Там обаче попада в плен на физиката. “Смениха ми се мераците и реших да ставам физик”, споделя Ивайло. След казармата записва ядрена физика в СУ, но още от първи курс му се налага да работи здраво, за да се издържа.

“Бяха тежки години – 1991-ва, 1992-ра. Майка ми и баща ми са учители по образование, но работеха друго. Татко беше в радиозавода във Велико Търново, а майка ми – в школа по гражданска отбрана. Съкратиха ги и аз трябваше сам да се издържам като студент в София. Помня един период, в който със съквартиранта ми ядяхме редовно печени филии с чесън и свинска мас”, спомня си предприемачът.

Началото: на „Илиянци“ с раниците

Ивайло първо изкарва хляба си като шофьор на такси, после заедно с партньора си започват да продават найлонови торбички. Купуват ги от „Илиянци“ с раниците и ги препродават по магазини и пазари. Още когато е във втори курс в университета, заедно с партньора си подхващат първия бизнес с “Екстрапак” – фирма за полиетиленови и хартиени торбички и опаковки. Сега тя е сред големите европейски компании в този бранш.

“В трети курс не си взех всички изпити, обаче пък бизнесът беше тръгнал много добре, имахме адски много работа. Аз и до ден днешен много обичам физиката, но си дадох сметка, че не мога да си изкарвам хляба с нея. Прекъснах в четвърти курс с идеята да завърша, но така и не ми остана време”, смее се Ивайло.

“Хората продължават да ми се чудят като кажа, че никога не съм мечтал да бъда предприемач, и че съм станал такъв поради бедност”, казва той.

Да превърнеш хобито си в бизнес

В основата на няколкото успешни компании около “Уолтопия” стоят двама приятели – Ивайло Пенчев и Метин Мусов, успешни катерачи, които превръщат хобито си в бизнес.

Още докато е във Велико Търново, тийнейджърът Ивайло е луд по катеренето. “По мое време се изкарваше курс “Алпинист на Народна република България” и имаше право да го изкараш, когато навършиш 16 години. Оттогава активно се занимавах докъм 30. Е, когато бях на 26 години, спрях, защото вече имах семейство и се роди първият ми син Явор, а после и вторият Филип. Сега големият е на 18, а малкият на 16.”

Дали Явор ще наследи бизнеса? “Идва тук, интересно му е, има отношение към бизнеса, заедно сме катерили планините. Планът му е да работи тук, но още е рано”, казва таткото.

“Уолтопия” не беше утопия

“Когато започнахме с “Уолтопия”, бизнесът ни с опаковки си вървеше добре. Разбрах, че имам нюх за това. Започнахме го като хоби, правихме го ей така, за кеф, но в един момент си дадохме сметка, че има потенциал”, спомня си Ивайло.

Двамата с Метин избират това име, производно от “стена” на английски и утопия заради асоциацията: “Просто вярваме в идеалния строй, в идеалното общество. Но не смятахме, че е утопия да започнем успешен бизнес с катерачни стени, напротив, вярвахме, че ще направим съвършената фирма”.

Сега и двамата са изпълнителни директори, като Мусов отговаря за производството, а Пенчев – за всичко останало.

Продукт като за световно

В началото – 1996-а, в света има фирми, започнали поне 20 години преди тях. Днес “Уолтопия”, стартирала по “класическия” начин – в един гараж, е лидер с 50% от пазарния дял в света, като при това поддържа най-високите цени.

Двамата с Метин започват с екип от общо 5 човека, а в момента във фирмата работят 350, заедно с хората от другите фирми от групата общо са над 500. Производството е в гр. Летница, Ловешка област, а дизайнът, проектирането и продажбите – в София.

Фирмата оперира в около 50 страни на 6 континента и има офиси и в САЩ, Канада, Австрия, Великобритания, Германия, Холандия и Русия. “Печелим с качество, по-смели сме и по-енергични, продуктът ни е по-добър и хората ни са по-отговорни от тези на конкурентите”, коментира предприемачът.

Имиджът на световна марка се поддържа и чрез Adventure Facility Concepts – фирма, част от групата “Уолтопия”, която отговаря за развитието и оперирането на спортно-развлекателните центрове като „Боулдърленд и Фънтопия“ в „Парадайз Център“. Идеята е скоро компанията да работи със стотици други центрове основно в Щатите, Канада и Западна Европа.

Ще си построя моя колайдер

Спортно-развлекателният Collider Activity Center е другият любим проект на предприемача. “Ще си построя моя колайдер”, шегува се той. Мястото ще обединява активните хора на столицата, като им предлага варианти за спорт, отдих, културни събития и нетуъркинг на едно място. “Успешните хора са активните хора: тези, които обичат действието, риска, новите възможности; тези, които създават стойност. Именно за тях е този център”, казва Пенчев.

В активити центъра младите хора ще може да избират между класическо и боулдър катерене, първия градски high ropes course (изкуствени въжени съоръжения, обикновено се изграждат около високи дървета, но могат да бъдат поставени навсякъде – б.а), фитнес център, басейн, зали за танци, бойни спортове, йога, аеробика.

На финалната права

От август беше оповестено, че “Уолтопия” ще инвестира в бъдещия Sofia Tech Park в “Младост”, където ще построи активити центъра. Освен сградата, върху 20 000 кв. м площ ще има и парк за разходки и джогинг, SPA център за отдих, бар.

“Вече сме на финала на административните процедури, надяваме се до месец-два да има първа копка”, каза Пенчев.

Името “Колайдер” също не е избрано случайно – идва от сферата на любимата му физика и означава “ускорител”. Физикът Пенчев прави асоциация с ЦЕРН и създадения в него адронен ускорител на насрещни снопове от елементарни частици. А формулата да попаднеш в “колайдера” на успеха за Пенчев е ясна: трябва да си трудолюбив, иновативен, динамичен и постоянно да усъвършенстваш продуктите си.

От страст към продукта

“Трябва да тръгнеш с идеята да правиш неща, а не пари. Да имаш страст към някакъв продукт и да ти е кеф да го правиш, да го усъвършенстваш, да го развиваш… Ти трябва да знаеш къде ти е душата”, казва Ивайло. Според него фирми, стартирали с идеята да усвоят едни пари от един европейски фонд, или да разтурят една бивша соц компания, разпродавайки я на дребно, свършват скоро. “Само устойчивото създаване на стойност прави компаниите успешни дългосрочно. А за това се искат иновации, посветеност, трудолюбие”, категоричен е Пенчев.

“У нас може да вирее и да се развива малкият бизнес, стига да предлага качествен продукт – категоричен е предприемачът. - Средата не е толкова враждебна. Единственото изкривяване е, че големият местен бизнес тук е обвързан политически - за да спечелиш обществена поръчка, трябва да си в някаква схема. Само че има достатъчно бизнес извън обществените поръчки. Вече двайсет и няколко години при нас е яко бачкане. Нито сме приватизирали нещо, нито сме участвали в кардиналните далавери, с които се разпарчетоса държавата, като РМД-та и т.н., нито пък сме вземали някакви кредити. Всичко при нас е било “на зелена поляна” - от нулата и начисто.

Социални помощи за мързеливци и тарикати

“Убеден съм, че 99 на сто от хората, които живеят само от социални помощи, са мързеливи. Не броя тези с недъзи. Но масовата грижа за тези, които не могат да се оправят, генерира все повече несправящи се хора, които не поемат отговорност нито за себе си и близките, нито за държавата”, възмущава се бизнесменът. Според него трябва да се направят две неща: да се намалят социалните програми и да се осигури образование.

“Не може да се измерва успешността на едно общество с това, колко добре се грижи за ленивците и тарикатите! - възмущава се Пенчев. - Според мен това е белег не на цивилизованост, а на декадентство. Не може да измерваме обществото по това, как развъжда безполезност!”

Размечтал съм се да оправя България

“Оптимист съм за страната ни. Целия свят съм обиколил, стоял съм на много места, правил съм бизнес къде ли не, но България е идеалното място за живеене”, категоричен е предприемачът.

“Напоследък съм се размечтал да оправя България. Искам тук да живея, не ми е хубаво навън. Имаме прекрасен климат, специални природни дадености… Абе всичко ни е наред. Малко време ни трябва и малко усилия! Станем ли привлекателно място за предприемачи – с ниски данъци и да не ги тормозят с глупости – изведнъж тук ще стане и прекрасно място за живеене”, мечтае не глас предприемачът.

Той не отрича идеята да се включи активно в политиката, но не сега, а след пет-шест години. “Да, знам, че повечето успели хора казват: “Защо ще си зарязвам аз бизнеса, да се занимавам с някакви идиоти в парламента. То точно поради тази причина парламентът е пълен с идиоти и тарикати! Затова, ако видя, че някой може да оправи България, ще му помогна с всичко, на което съм способен.”

Любовта към Космоса ръжда не хваща

Работната седмица на един от най-успешните ни предприемачи е… пет дни. Казва, че успява да си организира нещата. “Е, в събота и неделя може да не съм в офиса, но главата ми щрака. Винаги има някакви проблеми за решаване”, казва той.

А мечтата за Космоса? “Тя е като първата любов, ръжда не хваща. Засега само гледам научно-фантастични филми… Но някой ден ще полетя в Космоса като турист, решил съм го”, смее се предприемачът.

Казва, че с хобитата е на периоди. “Винаги съм обичал да пътувам, харесва ми да карам мотори, делтапланери, такива неща. Вече съм на 44, но поддържам форма, живея активно. Напоследък пак тръгнах по планините, не като катерач, а като турист. Ходих на Килиманджаро наскоро. Е, качих се до върха, да. Какво толкова, само 6000 метра…”