Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Ерофеев предостави на Клуб Z правата за публикуване на български език на неговите есета, създадени в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов.

            Руско-украинската война още не е свършила и един господ знае точно кога ще свърши, но вече се очертават трите жертви на следвоенната световна подредба. Три жертви и един бенефециер, който може да извлече полза, при това дори в пари, от мирен договор.

Зеленски

            Пръв в списъка  на възможните жертви на края на войната според мен е президентът на Украйна Зеленски. Проблемът дори не в това и не толкова в корупционния скандал, свързан с близкия приятел на президента в предишната му клоунско-шутовска професия. Този скандал също ще се използва срещу него по време на избирателната кампания за президент, която и Европа, и Тръмп настояват да се проведе възможно по-скоро. Главното оръжие срещу Зеленски обаче може да стане свръхактивната му роля във войната, в която Украйна вече почти четири години се сражава достатъчно успешно срещу втората по сила в целия свят армия на Русия. Конкурентите му впрочем ще започнат с това, че Зеленски е бил прекалено непредпазлив с мощния си източен съсед, държал се е нагло, открито се е стремил към НАТО, че в поведението му е имало нещо напомнящо за бившия президент на Грузия Саакашвили, който не се уплаши да нарече Путин Лилипутин – и къде е сега Саакашвили, а? Зад решетките. Сиреч Зеленски е трябвало да внимава с Кремъл, да не си играе игрички – това да не му е телевизионна игра. Колкото до самата война, с времето всичките й или поне повечето трагедии в нея ще се стоварят върху Зеленски, понеже другите актьори в този ужас, генералите, депутатите и всички видове власти ще изглеждат като покорни слуги, а Зеленски все повече и повече ще бъде представян като диктатор (какъвто, честно, не е и не е бил!). Тук голяма роля ще изиграят и руските пропагандатори, явни и завоалирани, които по команда на Кремъл, който мрази Зеленски, ще направят всичко, за да махнат Зеленски от политическата сцена, а прогоненият от политиката Зеленски вече ще отговаря и за всеки труп на украински войник, което в крайна сметка ще доведе дотам самият той или да бъде вкаран в затвора, или да стане труп. И какво? Означава ли това, че Зеленски, който е умен човек, трябва да направи всичко, та да няма мир? Това, че той очевидно забавя подписването на мирни споразумения, е разбираемо, той все така иска да е успешен президент, необикновен преговарящ с Европа и Америка, обаче положението на фронта е срещу него. На Украйна й трябва незабавен мир, тя е изтощена докрай от войната, тя вече бере душа. И излиза, че за тежкото си положение днешна Украйна, съсипана от бомбардировки, с безброй убити деца, Украйна на ръба на геноцида и на прага на студена тъмна зима без и една крушка светлина – че за всичко това Украйна може да обвини Зеленски? Справедливо ли е това? Абсолютно не. Но във високата политика тези неща не се случват за пръв път. Чърчил побеждава Германия, но губи следвоенните избори. А в Съветския съюз маршалът победител Жуков е избутан от Сталин на втори план, та да не стане водач на евентуална виртуална военна хунта.

Путин

            Втората жертва на мирния договор с Украйна може да стане самият Путин. Но няма да потъне толкова бързо на дъното като Зеленски. В момента той е царят и богът на Русия и не го застрашава нищо. Опозицията или е в затвора, или е в изгнание. Също като президента народът се прави, че не забелязва стотиците хиляди жертви на фронта, обкръжението на президента е от негови покорни роби. На Путин изобщо не му е нужно войната да свърши, самият той обича войната и показността, обича да облича военна униформа без отличителни знаци. Военната икономика процъфтява, Москва цъфти и хубавее и дори заграбеният от Русия украински Мариупол на брега на слънчевото Азовско море разцъфтява въпреки закопаните в началото на войната в градинките пред блоковете трупове. Но все пак Путин може би има идея за полза от мира.

            Понеже след като цели четири години воюваш безуспешно, без явни, да не говорим за грандиозни победи, не е ли по-умно да съсипеш Украйна изотвътре чрез президентски избори, да качиш на върха на властта някое послушно момченце като Медведчук или Янукович, а за министър на отбраната да си назначиш съвсем твой човек, както Сталин след Втората световна прави маршал на Полша Рокосовски? Може и така да стане, душата на украинците е раздвоена, от една страна те са срещу гадните руснаци, обаче от друга – дали да не поживеем с Русия в мир, няма ли да е по-добре по-скоро да забравим всичко лошо? На пръв поглед това е невъзможно, обаче нима след войната германците не са искали да забравят всичко (вярно, следващите поколения си го спомниха, и още как!) и нима цялата история на ГДР не е предаване на самата немска душа в плен?

            Обаче момент, изчакайте: по телевизията показват погребение в Тернопол – следствие от удари с балистични ракети.. Ковчезите са бели. Един мъж от събралите се държи малкото бяло ковчегче на детето си, гушнал го е и го люшка, все едно му пее приспивна песен... И си спомних думите на Набоков от писмо до сестра му, че той, иначе много сдържаният и дори може да се каже студен човек, не можел да прочете без вълнение сведенията за убитите с газ и изгорени в нацистките концлагери деца. No comments от моя страна.

            Мирът в самата Русия обаче ще е опасен за Путин. Русия ще се отвори към света и на всички ще им стане ясно колко е зле с технологиите, колко много изостава от Запада и от Китай. Путин няма да промени нищо в политическите репресии, „чуждите агенти“ и „терористите“ ще си останат и дори ще се увеличат, само че значението на тези понятия постепенно ще се промени.  Днес предатели са всички от опозицията. А в мирно време това понятие  за предателство ще стане много по-фиктивно, народът ще се почувства по-свободен и най-важното – расте ново поколение и за него Путин ще е дядка, старец от миналото. И изобщо не е случайно, че дори локалните скандали с песните по улиците на Петербург се посрещнаха с такова негодувание от властите  - тези полу- и съвсем забранени улични песнички и изпълнителите им, подкрепени от музиканти в най-различни градове, са симптом за бъдещ протест, за  смъкването на Путин от власт. За Путин бъдещият мир и бъдещият свят ще са може би като пропадане в безвъздушното пространство – ще му секне дъхът на диктатора, докато полита в пропастта. Това Русия я чака тепърва, не утре и може би не и вдругиден, но смяната на поколенията е много опасна за всички диктатори.

Европа

            Третата жертва на мирните преговори рязко се различава от предишните две, понеже те са личности, а тя е колективна. Тази жертва се нарича Европа. Когато руско-украинската война свърши (ако, повтарям, тя свърши в обозримото бъдеще), Путин (засега самият той не се е превърнал в жертва)  ще е по-свободен в безпощадната си борба с Европа.  Защото той я мрази. Мрази както философията, така и морала й. Смята, че Европа е страхлива, че е станала изцяло общество на потребители и че за нея няма нито богове, нито герои. Че „Обичаме да похапнем“ е не само популярен лозунг в Германия, а основата на живота без метафизика. Путин ще види, че Европа няма да бърза да си има работа със следвоенна Русия и че за нея Кремъл е агресор, инициатор на чудовищна война. Отмъстителният Путин ще направи всичко, та животът в Европа да стане ужасен. Европа и днес е участничка във войната според руската пропаганда, но в момента трябва да се направи всичко, та Украйна да бъде победена, а после, когато стане „наша“, ще му дойде времето да се оправим и с Европа. Не, това няма да е обикновена война, няма смисъл да се воюва с НАТО по едновремешному, тепърва ще му мислим как да сразим Европа. Колко хубаво, мислят си в Кремъл, че днес Европа изобщо не е близък съюзник на Америка, така ще е по-лесно да се справим с нея – и непременно ще се справим, ще види тя дебелия край!

И бенефициерът е...

            Но стига за жертвите! Кой всъщност ще спечели след края на войната? Как кой? Тръмп, разбира се! Той е истинският бенефициер на бъдещия мир. Ще се провъзгласи за миротворец – и отчасти ще е прав. Той може да накастри Зеленски и да си приказва дружески със своя засега нелегален (няма смисъл засега това приятелство да се декларира!) приятел Путин, те двамата имат много общо: любовта към властта, големите пари и златото в разкошните интериори, гаменските махленски ценности (който е по-силен, той е правият).  Ако има мир, Тръмп ще си има Нобелова награда плюс 50 милиарда долара (той вече го каза) като възнаграждение за мир по целия свят. Това не значи, че в самата Америка всичко ще му върви като по вода. Но той е господар на положението си и дори да направи грешки във вътрешната си политика, това ще си е негова лична беда, бедата на непредсказуем плейбой.

            Та, значи какво? Ще дойде ли краят на тази война, който може би жертвите в тази моя статия по различни причини изобщо не искат? Но аз, и заедно с мен милиони хора, искам мир и заедно с това преосмисляне на причините за тази безумна военна катастрофа. А тези причини не са само в природата на една репресивна държава, но и в нашата човешка природа, която е прекалено далече от съвършенството.