Article_top

Паметта на четирима българи, разстреляни в ГУЛаг по време на най-масовите сталински репресии, беше почетена в родината им за първи път след гибелта им преди 82 години.

Това стана възможно днес, 5 август, в градинката до църквата „Св. Георги“, благодарение на инициативата на живеещата в България литовска художничка Тата Тарасова. Тя е член на „Мемориал” – руската правозащитна организация, която в условията на постоянно нарастващо одобрение към Сталин в Русия се грижи истината за жертвите на сталинизма да не бъде премълчавана, а имената им да не бъдат забравени.

Четиримата българи са сред онези над 9500 души от 58 националности, които през 1937-а и 1938 г. са били убити и заровени тайно в гористата местност Сандормах, Карелска република. Първите масови гробове в района са разкрити през юли 1997 г. от сътрудници на „Мемориал”.

От 1998-а на всеки 5 август – денят, в който се отбелязва началото на Големия терор, около кръстовете в гората Сандормах и гранитния паметник с надпис „Хора, не се убивайте един друг!”, се провеждат митинги и панихида – католическа и православна, а на много места из Русия и в още 40 страни по света се четат имената на невинно загиналите.

Ето имената и кратки биографични данни за нашите сънародници:

Андрей Петров Градинар. Роден е през 1908 г. в село Паркани, Тирасполски район – тогава Руска империя, днес Молдова. Безпартиен. Първоначално е принудително интерниран в Беломорско-балтийския лагер на НКВД. Арестуван е на 19 декември 1937 г. Осъден на смърт от т.нар. „съдебна тричленка” на НКВД. Разстрелян на 29 януари 1938 г. Реабилитиран е през 1960 г.

Кирил Михайлов Николаев. Роден е през 1900 г. в Тирасполски район. Безпартиен. Също интерниран в Беломорско-балтийския лагер на НКВД. Осъден е от „тричленка“ на 2 септември 1937 и разстрелян осем дни по-късно.

Христофор Иванов Пейчев. Роден през 1893 г. в село Пандъкли – тогава в Румъния, а днес в Украйна. Безпартиен. И той е бил интерниран в Беломорско-балтийския лагер. Арестуван е на 7 март 1938 г. След месец осъден на смърт и разстрелян на 3 юни същата година. Реабилитиран през 1957 г.

Цанко (или Ценко) Иванов Темкин-Саватинов. Роден през 1896 г в България. Работник, бивш член на БКП, която тогава се нарича БКП (тесни социалисти). Първо на 18 август 1935 г. е осъден от специална комисия на НКВД на пет години лагер. Изпратен е на Соловецките острови. На 9 октомври 1937 г. „тричленка“ го осъжда на разстрел. Екзекутиран е на 2 ноември 1937 г.

Имената бяха прочетени на български и руски език и както всички акции на „Мемориал”, накрая прозвуча призивът „Хора, не се убивайте един друг!”.

"Площад Славейков"

Ключови думи
 

Паметта на четирима българи, разстреляни в ГУЛаг по време на най-масовите сталински репресии, беше почетена в родината им за първи път след гибелта им преди 82 години.

Това стана възможно днес, 5 август, в градинката до църквата „Св. Георги“, благодарение на инициативата на живеещата в България литовска художничка Тата Тарасова. Тя е член на „Мемориал” – руската правозащитна организация, която в условията на постоянно нарастващо одобрение към Сталин в Русия се грижи истината за жертвите на сталинизма да не бъде премълчавана, а имената им да не бъдат забравени.

Четиримата българи са сред онези над 9500 души от 58 националности, които през 1937-а и 1938 г. са били убити и заровени тайно в гористата местност Сандормах, Карелска република. Първите масови гробове в района са разкрити през юли 1997 г. от сътрудници на „Мемориал”.

От 1998-а на всеки 5 август – денят, в който се отбелязва началото на Големия терор, около кръстовете в гората Сандормах и гранитния паметник с надпис „Хора, не се убивайте един друг!”, се провеждат митинги и панихида – католическа и православна, а на много места из Русия и в още 40 страни по света се четат имената на невинно загиналите.

Ето имената и кратки биографични данни за нашите сънародници:

Андрей Петров Градинар. Роден е през 1908 г. в село Паркани, Тирасполски район – тогава Руска империя, днес Молдова. Безпартиен. Първоначално е принудително интерниран в Беломорско-балтийския лагер на НКВД. Арестуван е на 19 декември 1937 г. Осъден на смърт от т.нар. „съдебна тричленка” на НКВД. Разстрелян на 29 януари 1938 г. Реабилитиран е през 1960 г.

Кирил Михайлов Николаев. Роден е през 1900 г. в Тирасполски район. Безпартиен. Също интерниран в Беломорско-балтийския лагер на НКВД. Осъден е от „тричленка“ на 2 септември 1937 и разстрелян осем дни по-късно.

Христофор Иванов Пейчев. Роден през 1893 г. в село Пандъкли – тогава в Румъния, а днес в Украйна. Безпартиен. И той е бил интерниран в Беломорско-балтийския лагер. Арестуван е на 7 март 1938 г. След месец осъден на смърт и разстрелян на 3 юни същата година. Реабилитиран през 1957 г.

Цанко (или Ценко) Иванов Темкин-Саватинов. Роден през 1896 г в България. Работник, бивш член на БКП, която тогава се нарича БКП (тесни социалисти). Първо на 18 август 1935 г. е осъден от специална комисия на НКВД на пет години лагер. Изпратен е на Соловецките острови. На 9 октомври 1937 г. „тричленка“ го осъжда на разстрел. Екзекутиран е на 2 ноември 1937 г.

Имената бяха прочетени на български и руски език и както всички акции на „Мемориал”, накрая прозвуча призивът „Хора, не се убивайте един друг!”.

"Площад Славейков"

Коментари

смехурко's picture
смехурко
смехурко

Присъединявам се, към поклона

Поклон пред паметта на тези българи, жертви на сталинските репресии!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?