Терминът "ваканцуване" бе въведен в обращение в миналия парламент от Хюсеин Хафъзов от ДПС. И, разбира се, набра популярност, защото изключително точно описва едно от най-негативните обществени явления у нас - гражданската пасивност. Една от основните причини за всичките ни проблеми е, че вече 25 години предимно ваканцуваме по отношение на обществените дела, въпреки че повечето от тях касаят пряко всеки един от нас.

Изборите в неделя дават чудесна възможност да не се ваканцува, а да се гласува и дори... преференцува. Най-важният резултат от този вот не е коя партия на кое място ще бъде. Още повече, че това изглежда предизвестено. Основното на тези избори е колко ще спечели формацията на преференцално гласувалите. Резултатът на тази виртуална партия, в която обаче ще влязат реални групи от хора, не може да се улови от социологията. Колкото той е по-висок, толкова по-добре.

Вярно, преференцията на парламентарния вот е осакатена. Първият в листата много трудно може да бъде изместен, защото бюлетините без преференции ще се броят като вот за него. Прагът за изместване на втория е 7%, което според специалистите също е сравнително висока стойност.

Ако преференцуването обаче е активно, нищо чудно тези две твърдения да бъдат оборени и да се стигне до сериозни размествания в листите. Дори и да не стане така обаче, българските граждани би трябвало да се възползват от тази възможност, която имат за пръв път на парламентарни избори.

Обществените тежнения за това да има мажоритарен вот или поне силен мажоритарен елемент при избирането на депутати датират комай от началото на прехода. Настоящата възможност за преференциално гласуване е изключително добър начин гражданите да покажат, че наистина искат да избират личности, а не просто да подкрепят спуснатата от партийната централа листа. Би било добре, ако дори онези, които подкрепят първия в листата, го отбележат преференциално. Това би показало активна позиция и е за предпочитане пред пасивното пускане на бюлетината.

Онази партия, в чиито листи има най-много отбелязани преференции, със сигурност ще спечели обществен престиж. Ако вярваме на социолозите, това няма да стане с нито една от формациите, които ще си поделят първите три места на 5 октомври. Потвърдят ли се тези очаквания, имаме всички основания да се замислим доколко е добър материалът, който ни управлява.

В същото време, ако партията на преференциално гласувалите покаже добри резултати, това е първата крачка към сериозния натиск върху политиците да продължат да развиват този тип вот. От дългогодишните дебати стана ясно, че именно около този вид гласуване може би ще се намери обществен консенсус. Мнозина искат чист мажоритарен вот, други пък настояват половината от депутатите да се избират мажоритарно. По една или друга причина обаче, поне засега тези идеи трудно събират подкрепа. Проработи ли преференцията обаче, току-виж в един момент станала задължителна, а прагът за разместване в листата - отпадне.