Article_top

Евтиното месо няма как да е качествено, казват германските месопроизводители, и настояват да поскъпне. Политиците на свой ред охотно подхващат темата, защото засяга всички. Министърката на земеделието Юлия Кльокнер е против исканото повишение на ДДС върху месото, но не предлага алтернативи. Казва нещо, което може да се тълкува всякак – източник на приходите да не е увеличението на данъците, а „поставянето на акценти“. И, естествено, никой не разбира какво има предвид.

Привърженици на увеличението на ДДС за месото в Германия са политиците от всички партии. Зелените са особено настоятелни и подчертават, че допълнителните приходи от този данък би трябвало да се вложат в благоденствието на животните. Пък и има някои германски странности, като например, че данъкът за месото е само седем процента, докато за овесеното мляко е 19.

Германският Съюз за защита на животните наскоро поиска въвеждането на данък за отглеждането на животни, който би позволил да им се осигурят по-добри условия. Някои политици възприеха идеята, защото за въпросните по-добри условия трябват пари, които земеделските стопани не биха могли да осигурят сами без помощта на държавата.

Но въпросът, както обичайно, има поне две страни – Съюзът на германските земеделци е на мнението, че дебатите са повърхностни и настоява за стратегия по отношение на отглеждането на животни.

„Не бюджетът, а месопроизводителите имат нужда от средства и подкрепа за гарантирането на развитието на месопроизводството“, заявяват от Съюза.

Пък и повишаването на данъка би било напразно, ако правилата за реформиране на кочини и обори продължават да се натъкват на блокада от страна на властите.

Парадоксът е следният, както го формулират земеделците: „Няма смисъл да се инвестира в добруването на животните или в защитата на климата, ако германските производители продължават да се възползват от покупката на месо от други държави-членки на ЕС, където благоденствието на животните не е приоритет. „Има нужда от ясно обозначение как се отглеждат“, настояват от Съюза.

Обаче какво да се прави с купувачите, които нямат възможност да си позволят месо, отгледано в лукс? За това са се загрижили от Съюза на германските месопреработватели, които на свой ред апелират цените да не се повишават произволно.

Месопроизводителите от своя страна питат защо да се налага само данък върху свърхемисиите въглероден двуокис, а не и върху месото, надявайки се техните проблеми да влезат в политическия дневен ред.

„С приходите може да се финансира преустройството на оборите. А сумите биха били минимални – само по няколко цента отгоре на кило месо, литър мляко или кора яйца“, казват защитниците на животните.

Дали би било смислено да се оскъпява месото в името на благоденствието на животните, питат не без основание медиите. И цитират политиците, от които ХДС, например, смята, че подобен данък може да е конструктивно предложение. Но приходите трябва непременно да се инвестират в подобряването на условията за живот на животните. Алберт Щегман от Християндемократическия съюз сравнява нещата с необходимостта да се модернизират железниците и казва „Всичко си има цена“. Социалдемократите са на мнението, че повишаването на данъка ще накара и потребителите да се замислят за какво плащат. А Зелените естествено са най-плътно за по-добрия живот на животните. „Не е ясно защо месото се облага със седем процента, а овесеното мляко с 19“, подчертава техният представител Фридрих Остендорф.

Принципните изчисления за сумите, на които би възлязло преустройството на оборите в Германия така, че да осигуряват максимално благоденствие на животните, е между три и пет милиарда евро. Респективно - може да се направи и изплати.

Но левите, либералите и популистите от партията "Алтернатива за Германия" са против – щом социално слабите също ще трябва да плащат повече, щом по-високите цени ще изтласкат германското месо от пазара и щом не се въвежда масово печатът за „щастливо“ отгледани животни, който някои вериги супермаркети вече прилагат. Дали скоро няма да купувам пържола с родословно дърво, неизбежно се питам в този ред на мисли?

От първи април насам потребителите имат възможността да установят как точно е отгледано месото, което купуват. По опаковките има печати „От обор“, „От обор плюс“, „Свободно пасбище“ или нещо още по-забележително. Степените са четири и зависят от мястото, с което разполага съответното прасе или друго животно – в първите две много малко (във втората едва колкото стандартен лист хартия А-4), едва в третата получава повече пространство и въздух. 

Представително за Германия проучване сочи, че половината от потребителите над 14 години са готови да плащат с 20 процента повече за месото, което купуват, ако животните преди това са живяли по-добре, отколкото препоръчват предписанията. А почти една четвърт заявяват, че биха плащали за това и двойно.

 

Евтиното месо няма как да е качествено, казват германските месопроизводители, и настояват да поскъпне. Политиците на свой ред охотно подхващат темата, защото засяга всички. Министърката на земеделието Юлия Кльокнер е против исканото повишение на ДДС върху месото, но не предлага алтернативи. Казва нещо, което може да се тълкува всякак – източник на приходите да не е увеличението на данъците, а „поставянето на акценти“. И, естествено, никой не разбира какво има предвид.

Привърженици на увеличението на ДДС за месото в Германия са политиците от всички партии. Зелените са особено настоятелни и подчертават, че допълнителните приходи от този данък би трябвало да се вложат в благоденствието на животните. Пък и има някои германски странности, като например, че данъкът за месото е само седем процента, докато за овесеното мляко е 19.

Германският Съюз за защита на животните наскоро поиска въвеждането на данък за отглеждането на животни, който би позволил да им се осигурят по-добри условия. Някои политици възприеха идеята, защото за въпросните по-добри условия трябват пари, които земеделските стопани не биха могли да осигурят сами без помощта на държавата.

Но въпросът, както обичайно, има поне две страни – Съюзът на германските земеделци е на мнението, че дебатите са повърхностни и настоява за стратегия по отношение на отглеждането на животни.

„Не бюджетът, а месопроизводителите имат нужда от средства и подкрепа за гарантирането на развитието на месопроизводството“, заявяват от Съюза.

Пък и повишаването на данъка би било напразно, ако правилата за реформиране на кочини и обори продължават да се натъкват на блокада от страна на властите.

Парадоксът е следният, както го формулират земеделците: „Няма смисъл да се инвестира в добруването на животните или в защитата на климата, ако германските производители продължават да се възползват от покупката на месо от други държави-членки на ЕС, където благоденствието на животните не е приоритет. „Има нужда от ясно обозначение как се отглеждат“, настояват от Съюза.

Обаче какво да се прави с купувачите, които нямат възможност да си позволят месо, отгледано в лукс? За това са се загрижили от Съюза на германските месопреработватели, които на свой ред апелират цените да не се повишават произволно.

Месопроизводителите от своя страна питат защо да се налага само данък върху свърхемисиите въглероден двуокис, а не и върху месото, надявайки се техните проблеми да влезат в политическия дневен ред.

„С приходите може да се финансира преустройството на оборите. А сумите биха били минимални – само по няколко цента отгоре на кило месо, литър мляко или кора яйца“, казват защитниците на животните.

Дали би било смислено да се оскъпява месото в името на благоденствието на животните, питат не без основание медиите. И цитират политиците, от които ХДС, например, смята, че подобен данък може да е конструктивно предложение. Но приходите трябва непременно да се инвестират в подобряването на условията за живот на животните. Алберт Щегман от Християндемократическия съюз сравнява нещата с необходимостта да се модернизират железниците и казва „Всичко си има цена“. Социалдемократите са на мнението, че повишаването на данъка ще накара и потребителите да се замислят за какво плащат. А Зелените естествено са най-плътно за по-добрия живот на животните. „Не е ясно защо месото се облага със седем процента, а овесеното мляко с 19“, подчертава техният представител Фридрих Остендорф.

Принципните изчисления за сумите, на които би възлязло преустройството на оборите в Германия така, че да осигуряват максимално благоденствие на животните, е между три и пет милиарда евро. Респективно - може да се направи и изплати.

Но левите, либералите и популистите от партията "Алтернатива за Германия" са против – щом социално слабите също ще трябва да плащат повече, щом по-високите цени ще изтласкат германското месо от пазара и щом не се въвежда масово печатът за „щастливо“ отгледани животни, който някои вериги супермаркети вече прилагат. Дали скоро няма да купувам пържола с родословно дърво, неизбежно се питам в този ред на мисли?

От първи април насам потребителите имат възможността да установят как точно е отгледано месото, което купуват. По опаковките има печати „От обор“, „От обор плюс“, „Свободно пасбище“ или нещо още по-забележително. Степените са четири и зависят от мястото, с което разполага съответното прасе или друго животно – в първите две много малко (във втората едва колкото стандартен лист хартия А-4), едва в третата получава повече пространство и въздух. 

Представително за Германия проучване сочи, че половината от потребителите над 14 години са готови да плащат с 20 процента повече за месото, което купуват, ако животните преди това са живяли по-добре, отколкото препоръчват предписанията. А почти една четвърт заявяват, че биха плащали за това и двойно.

Коментари

Американският производител има нужда от

повече пазар и по-малко конкуренция - както за газа, така и за месото.

Нищо още не сме видели, африканската чума и унищожението от Герб на свиневъдството у нас е първата стъпка :)

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?