Малко след полунощ на 13 август 1961 г. по заповед на лидера на ГДР Валтер Улбрихт 1500 войници започват изграждането на стена, която през следващите 28 години символизира потъването на Източна Европа зад Желязната завеса. По същество решението на Улбрихт е нарушение на следвоенното споразумение между четирите окупаторки на Берлин (САЩ, Великобритания, Франция и СССР).
 

Снимка АП/БТА

Въпреки обтегнатите отношения между западните сили и СССР преминаването между двете зони в столицата на Германия остава най-лесният начин за бягство от комунистическия терор. Преди започването на строежа около 3,5 милиона германци успяват да се преместят в Западен Берлин.

Това рязко се променя с началото на изграждането на Берлинската стена.

Снимка АП/БТА

На 24 август 1961 г. вече е извършено първото убийство - 24-годишният Гюнтер Литфин е застрелян, докато се опитва да премине в Западен Берлин, като преплува реката Шпрее. Смята се, че между 140 и 250 души са загубили живота си при опит да преминат покрай стената.

Снимка АП/БТА

Строежът на съоръжението продължава до 1975 г., като във финалната си фаза тя е достигала 155 километра дължина (106 километра бетон), 3,6 метра височина и между 6 и 7 метра дебелина.

Разрушаването на Берлинската стена започва на 9 ноември 1989 г. и на места продължава седмици наред.

Снимка АП/БТА
Прословутата реч на американския президент Джон Ф. Кенеди на 26 юни 1963 г., в която той изрича фразата "Аз съм берлинчанин" (Ich bin ein Berliner). Снимка АП/БТА 
Платформата срещу Бранденбургската врата, от която Кенеди произнася знаменитата реч. Снимка АП/БТА
Речта на Роналд Рейгън на 12 юни 1987 г., в която американският президент призовава Михаил Горбачов да "събори тази стена". Снимка АП/БТА
Снимка АП/БТА
Снимка АП/БТА
Снимка АП/БТА
Снимка АП/БТА
Снимка АП/БТА
Снимка АП/БТА