Г-н Ганев, „партия“ мръсна дума ли е вече, за да издигат инициативни комитети (ИК) основните претенденти за „Дондуков“ 2?

Това не се случва за първи път. Трябва да възприемаме ИК като инструмент в предизборната кампания и нищо повече. Президентските избори са особен тип избори. При тях кандидатите трябва да излязат много извън твърдите електорати на партиите, които ги подкрепят, за да постигнат победа. И съответно водещите кандидати сега – Илияна Йотова и Андрей Гюров, предпочетоха ИК – да покажат форма на дистанция от тясно партийното. Тактически ход в рамките на кампанията, това е.

Предвид факта, че „Прогресивна България“ (ПБ) все още няма твърдо ядро, може ли да се очаква автоматично прехвърляне на резултата й от парламентарните избори към Йотова (без да говорим за абсолютни стойности заради очакваната по-ниска избирателна активност)?

Макар президентските избори да са мажоритарни, в последните 35 години, с малки изключения, на балотаж отиват кандидатите на двете най-големи партии. Преди шест месеца имаше парламентарни избори и там съотношението ПБ – „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) беше три към едно. От това, което сме видели като числа до този момент е, че симпатизантите на ПБ напълно разпознават Йотова като своя кандидат. Тоест няма някаква форма на дистанция. 

Гюров от своя страна постигна голям успех, защото само преди една година демократичната общност започна да организира кръгли маси в търсене на кандидат за президент. Това изглеждаше като невъзможно уравнение – имаме ПП, имаме „Да, България“, имаме ДСБ. И трите партии трябваше първо да се обединят около едно лице и второ – то да бъде припознато от демократичната общност и от различните партийни електорати. Гюров успя да стане пресечна точка между трите партии, дойде като нарисуван кандидат.

Така че и двамата кандидати нямат проблем със собствените си електорати. Единият електорат обаче е много по-голям от другия, имаме изразен фаворит. Оттук нататък следва кампания, при която може да има динамика в разликата. 

Бойко Борисов обаче постави нов казус – втората по големина партия след 19 април, с 430 000 избиратели, няма кандидат. Следователно в момента фокусът и на Йотова, и на Гюров е към електората на ГЕРБ – кой от тях двамата ще успее да мобилизира по-голяма част от него.

Кой?

Аз смятам, че по-голямата част от избирателите на ГЕРБ няма да излязат да гласуват на тези избори. Това ще понижи избирателната активност с около 200 000-250 000 души. Към останалите Йотова и Гюров ще трябва да отправят послания. 

Към този момент, от това което се вижда, Йотова опитва да отправя послания към ГЕРБ, чрез някои лица в инициативния си комитет като евродепутата Емил Радев, бившия министър Вежди Рашидов, двама кметове, подкрепени от ГЕРБ. В ИК на Гюров по-скоро се вижда по-голяма хомогенност на демократичната общност.

Според Борисов, ако някой от претендентите иска подкрепата на ГЕРБ, трябва да му се помоли...

Това няма да стане на първи тур. За втория – зависи от политическата ситуация.

Доколко представянето на кабинета „Радев“ влияе в момента на подкрепата за Йотова?

Трябва да направим уговорката, че при такава убедителна победа на парламентарни избори, като тази на ПБ, неименуемо подкрепата за всяка една власт, това е неписан закон в България, започва да пада. ПБ следва този закон. Има ерозия в месеците май-септември, което е нормално – имаше комуникационни дефицити, много хора вероятно са имали други очаквания и пр., но няма срив. Трябва да има някакъв голям проблем в правителството, за да повлияе осезаемо на кампанията на Йотова.

Доколко поголовното говорене, че Йотова е почти сигурният следващ президент, й вреди или помага и съответно вреди или помага на основния й опонент към момента Гюров?

Това е основен проблем за всички кандидати. Когато няма сериозна битка, както се казва - няма интрига, следва обща демобилизация. Убеден съм с голяма степен на сигурност, че тези президентски избори ще са с най-ниската избирателна активност в страната. (Въпреки особеността, че последните няколко избора бяха 2 в 1).

Не допускате ли обратния ефект – мобилизация заради изразяваната теза „да не слагаме всички яйца в една кошница“, т.е. и изпълнителната, и законодателната, и президентската власт да са в ръцете на Румен Радев?

Трябва да изчислим тогава кой от двамата водещи в момента кандидати има потенциална възможност за по-голям ръст в рамките на седмицата между двата тура. 

Кои остават извън балотажа? ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“, МЕЧ на Радостин Василев, „Величие“ на Ивелин Михайлов. От гореизброените, кой ще отиде при Гюров? Въпросът е риторичен. Ако симпатизантите на ГЕРБ мразят някой, това са ПП и ДБ. Поведението на ДПС пък го виждаме в парламента – подкрепя управляващите в почти всяко гласуване. 

Въпреки омразата сме виждали Борисов да заявява подкрепа за кандидата на ПП-ДБ за столичен кмет – Васил Терзиев.

Дори да приемем, че най-голямата електорална група, тази на ГЕРБ, се раздели между Йотова и Гюров, резултатът ще е 0:0. Кой от останалите ще отиде при кандидата на ПП и ДБ…

В същото време състоянието на ГЕРБ видимо не е добро. Може ли отказът за издигане на кандидат-президентска двойка, съчетано с очакването, че Гюров ще е поне втори, да легитимира ПП и ДБ като реалната опозиция на властта, с което Гюров да привлече дясна и по-либерална периферия негласуващи или колебаещи се? Има ли такива? 

Има, но вероятно повечето ще си останат вкъщи.

Чухме Бойко Борисов и други представители на ГЕРБ да дават множество обяснения защо партията няма да участва в изборите. Какъв е най-вероятният мотив според вас?

Пред Борисов имаше три избора. И трите са лоши.

Първият: подкрепа за Гюров. Смятам, че това би бил най-лошият избор, защото показва, че иска да избяга от президентските избори и отваря дистанция с избирателите си, подкрепяйки кандидат, който те не припознават. 

Вторият: неучастие в изборите. Да не издигнеш кандидат е лош ход предвид факта, че партията не вижда своя човек, а това води до демобилизация на структури, на това партийният актив да работи. Оттам вреди и на местните избори.

Третият: издигане на самостоятелен кандидат. Според мен това трябваше да е партийна фигура с цел мобилизация на партията. Но такъв ход криеше риск предвид резултатите от парламентарните избори и малката разлика с ПП-ДБ. От април досега ГЕРБ не е в по-добро състояние и можеше да остане трета. А посланието „бях втори, станах трети за шест месеца“, една година преди местните избори, също е лошо послание.

ДПС е в сходна ситуация. Благодарение на позицията си на централно ниво и ГЕРБ, и ДПС успяваха да поддържат много силна организационна структура по места. Сега централната им роля от изминалите 15 години практически я няма и няма перспектива да се върне скоро.

На тези президентски избори се гледа като на прелюдия към едни от най-важните – местните, но колкото и цинично да звучи, те не се ли предрешават от това кой „раздава порциите“, т.е. парите за проектите на кметовете? А сега и изпълнителната, и законодателната власт е при ПБ.

Нека обясним. Имаме общината Х, имаме кмет на общината, той разполага с кадрови и финансов ресурс. Кадрови, защото повечето общини са голям работодател, назначавайки администрацията си. Общината разпределя и средства към местния бизнес чрез обществени поръчки. Съответно всеки кмет в страната има много сериозна клиентелна мрежа. Този кмет има на бюрото си брой големи проекти – 3, 5, 7. Тези проекти, заради модела на финансиране на общините, зависят изцяло от това дали централната власт ще отпусне средства. От тяхното изпълнение зависи дали кметът ще бъде преизбран. Когато ГЕРБ и ДПС са на власт и кметът е в добри отношения с тях, те финансират проектите и клиентелната мрежа – местен бизнес, който има работници, кадровият ресурс в общината и т.н., гласуват за партията, която отпуска парите.

Година и половина преди местните избори Борисов и Пеевски изпаднаха в ситуация, в която не се вижда как ще се върнат в централната власт. Но кметът има проекти – едни е започнал, други иска да започне и съответно се „разкача“ и опитва да се „закачи“ за факторите от ПБ. И това се видя още на парламентарните избори, без дори да имаме сформирана централна власт.

Това е генезисът на кризата в ГЕРБ и в ДПС. Всяка партия с годините обраства с клиентела.

Тогава какво значение за местните избори има кой ще стане сега президент?

Президентските избори имат своето политическо значение за процеса оттук нататък. Има две хипотези:

Йотова печели изборите. Това дава тласък на „Прогресивна България“ и й дава глътка въздух и то в много важен момент, когато ще се гледа бюджетът, ще се избират членовете на Висшия съдебен съвет, чака ни и тежък зимен сезон предвид цените. 

Йотова губи. Това вкарва управлението в криза. Преди шест месеца си спечелил изборите с 44-45% и сега губиш. Това е форма на вот на недоверие на сегашната власт и ще я разклати.

Как двете хипотези се отнасят и за останалата част от формациите, пренареждат ли политическия терен?

Смятам, че неименуемо ще се случи едно, и то е заради отказа на ГЕРБ да участва в тези избори: самото ти присъствие на балотаж е категорична легитимация, че ти си основната опозиция в страната. Ако Гюров е на балотаж, както се очертава, в основна опозиционна сила ще се превърнат ПП и ДБ. Проблемът е, че това не е една политическа сила.

Ако разликата между първия и втория е твърде голяма, това няма ли да саботира перспективата за нов единен субект, който да се противопоставя на абсолютната власт на ПБ?

Неименуемо ще се случи някаква форма на консолидация, макар ако проследим историята на демократичната общност от 2005 г. насам, да виждаме непрекъснат цикъл от раздели и събирания. Балотажът сам по себе си е легитимация за тази общност. А друга опозиция няма. Едната няма да издига кандидат, другата - не се знае. Че даже може и да подкрепи Йотова. 

ПБ е в изгодна ситуация. Има опозиция в лицето на ПП и ДБ, която я атакува от западни позиции от едната страна, от другата е „Възраждане“, която я атакува, че не е достатъчно проруска. А българинът е по средата. Той казва „ЕС и НАТО, безусловно, другото е маргинално и радикално, но не на всяка цена – не ти ща джендърите, не ти ща имигрантите, не ти ща „зеленото“, не ти ща войната“. Това е популярната позиция в България и Йотова е в това сечение.