Article_top

Г-н Вълчев, какви рискове крият темите за близкото минало и социалистическия режим с разширеното им влизане в учебните програми?

Ние сме направили ценностен и цивилизационен избор да бъдем част от общността на демократични страни, част от Европейския съюз. Този цивилизационен избор предполага да осъдим диктатурите, тоталитарните режими, да научим децата що е човешки права. Предметът „История и цивилизации“ малко или много формира отношение към света, в който живеем, както го прави и гражданското образование.

Рискът е, че този период твърде скоро е приключил. Много от нас имат лично отношение към него, всеки от нас има и добрите спомени. Историците не са едно мнение, някои казват, че трябва да покажем фактите, но всъщност в този период са се случили толкова неща, че всяка една теза може да се докаже с факти. Затова и основният въпрос тук беше дали да имаме равнодушно отношение или осъдително. Тук не говорим за периода, а за тоталитарния режим. Този тоталитарен режим е осъден, има и относителен консенсус за осъждането му в европейската научна общност. Ето защо е и морален въпрос пред нас – какво отношение да формираме в света на днешното поколение деца.

В част от учебниците беше направен опит да се даде положително или равнодушно отношение към режима чрез описанието на този период и за това беше дебатът. Но този дебат има пряка проекция и върху днешните политически страсти. Оттам идват и рисковете. Аз си мисля, че разговорът за близкото минало и националното съгласие минава през това да кажем, че базовите характеристики на режима са били репресивни и имаме достатъчно факти, които подкрепят това. 

Вие лично имате ли някакви вътрешни резерви в неограничения достъп, който давате на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) до информационните регистри на образователното министерство?

Може би като граждани имаме притеснение относно дилемата да опазим националната сигурност и да защитим личните данни и права. Този дебат съществува и в други общества. Преди няколко години подобни дебати имаше и в САЩ след атентатите. Няма притеснения, защото и досега от ДАНС са имали този достъп. Не е имало случаи ние да им откажем. Оттук нататък той просто ще бъде по-оперативен. Няма и кой знае каква чувствителна информация в нашите регистри.

Това все пак е институционална информация, ние имаме достъп до нея, училищата също, нормално е най-важната институция в сферата на националната сигурност България, също да има достъп до данни за образователния статус на учениците, да се знае къде са учили и завършили. Тази инструкция не трябва да я гледаме самостоятелно, а заедно със закона за ДАНС. В него са и регламентите, които ограничават ДАНСв използването на информацията и дават нормативни гаранции, че няма да се злоупотребява с нея.

Имате ли информация за повишен риск от радикализация в българските училища?

Не, не бих казал, че в момента има повишен риск. Това, че се натрупаха действия по темата, не е свързано с това.  

За ролята на учителя в образователната система, как ще се променят учебните програми за децата - цялото интервю с министър Красимир Вълчев може да прочетете в новия брой на сп. Клуб Z, което ще излезе в средата на септември.   

 

Г-н Вълчев, какви рискове крият темите за близкото минало и социалистическия режим с разширеното им влизане в учебните програми?

Ние сме направили ценностен и цивилизационен избор да бъдем част от общността на демократични страни, част от Европейския съюз. Този цивилизационен избор предполага да осъдим диктатурите, тоталитарните режими, да научим децата що е човешки права. Предметът „История и цивилизации“ малко или много формира отношение към света, в който живеем, както го прави и гражданското образование.

Рискът е, че този период твърде скоро е приключил. Много от нас имат лично отношение към него, всеки от нас има и добрите спомени. Историците не са едно мнение, някои казват, че трябва да покажем фактите, но всъщност в този период са се случили толкова неща, че всяка една теза може да се докаже с факти. Затова и основният въпрос тук беше дали да имаме равнодушно отношение или осъдително. Тук не говорим за периода, а за тоталитарния режим. Този тоталитарен режим е осъден, има и относителен консенсус за осъждането му в европейската научна общност. Ето защо е и морален въпрос пред нас – какво отношение да формираме в света на днешното поколение деца.

В част от учебниците беше направен опит да се даде положително или равнодушно отношение към режима чрез описанието на този период и за това беше дебатът. Но този дебат има пряка проекция и върху днешните политически страсти. Оттам идват и рисковете. Аз си мисля, че разговорът за близкото минало и националното съгласие минава през това да кажем, че базовите характеристики на режима са били репресивни и имаме достатъчно факти, които подкрепят това. 

Вие лично имате ли някакви вътрешни резерви в неограничения достъп, който давате на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) до информационните регистри на образователното министерство?

Може би като граждани имаме притеснение относно дилемата да опазим националната сигурност и да защитим личните данни и права. Този дебат съществува и в други общества. Преди няколко години подобни дебати имаше и в САЩ след атентатите. Няма притеснения, защото и досега от ДАНС са имали този достъп. Не е имало случаи ние да им откажем. Оттук нататък той просто ще бъде по-оперативен. Няма и кой знае каква чувствителна информация в нашите регистри.

Това все пак е институционална информация, ние имаме достъп до нея, училищата също, нормално е най-важната институция в сферата на националната сигурност България, също да има достъп до данни за образователния статус на учениците, да се знае къде са учили и завършили. Тази инструкция не трябва да я гледаме самостоятелно, а заедно със закона за ДАНС. В него са и регламентите, които ограничават ДАНСв използването на информацията и дават нормативни гаранции, че няма да се злоупотребява с нея.

Имате ли информация за повишен риск от радикализация в българските училища?

Не, не бих казал, че в момента има повишен риск. Това, че се натрупаха действия по темата, не е свързано с това.  

За ролята на учителя в образователната система, как ще се променят учебните програми за децата - цялото интервю с министър Красимир Вълчев може да прочетете в новия брой на сп. Клуб Z, което ще излезе в средата на септември.   

Коментари

Ами не, не е това правилното заглавие.

Коментарът на гербавото мекере е:

"Няма притеснения, защото и досега от ДАНС са имали този достъп. Не е имало случаи ние да им откажем. ОТТУК НАТАТЪК ТОЙ ПРОСТО ЩЕ БЪДЕ ПО-ОПЕРАТИВЕН."

Именно за тази оперативност, за тази загуба дори на теоретична възможност една институция да откаже на шпионската банда на борисовото Гестапо информация се премахва.

И това е огромен проблем, защото България не работи именно защото разделението на властите не работи по правилния начин.

То работи за да затруднява усилията на гражданите да създават демокрация и в полза на мутроолигархията да им я отнема.

Колкото за дъвката за "лошия комунизъм",

факт е, че хората, които още го помнят съжаляват за това, че са го заменили с днешния режим.

И това няма да се промени от никаква пропаганда, дори финансирана от "Козяк" с откраднати по времето на Костов пари.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията