Комунистическият режим е престъпен. Точка. Добре, но какво от това. Как опитът да осъдим управлението от близкото минало на България ще помогне на подрастващите й граждани да осмислят съвременния живот: как работят институциите, защо е важно разделението на властите, кой има законодателна инициатива, кой може да обвинява и защо справедливостта е в ръцете на съда, а не в устата на прокурора. И отново, какво от това, ако в един учебник пише, че комунистическият режим е престъпен? 

Точно три десетилетия от промените на 10 ноември за първи път десетокласниците ще изучават периода между 1944 г. и 1989 г. с нови знания и термини. Времето на социализма ще бъде отделено в нов самостоятелен раздел с няколко урока. Тези промени бяха наложени след ожесточена публична дискусия, в която се премятаха най-различни обвинение за манипулация чрез факти и необективни оценки, вписани в някои от учебниците по история за 10 клас. И след отправени критики към образователния министър Красимир Вълчев, авторите пренаписаха съдържанието така, че „да отговаря на духа на новата учебна програма“. 

Сега 16 и 17-годишните младежи ще имат няколко часа повече по история, в които ще дискутират и ще разсъждават със своя учител за времето, в което са живели техните дядовци и баби. За времето, когато родителите им са били почти на същата възраст като тях самите. 

Т.е. днешните младежи, които до две-три години ще гласуват за първи път, ще създадат своята оценка за "Белене", ДС, за управлението на БКП, Отечествения фронт, Тодор Живков и другите герои на онова време през разказите на другите – на бабите и дядовците им, на родителите им (ако въобще се говори в семейството за онова време), на авторите на учебниците, на учителя по история. Те ще формират своето мнение и чрез дискусията в класната стая, дебатите в социалните мрежи и публичното пространство. 

Някои ще кажат: няма нищо сложно за умуване, комунизмът е престъпен. Добре, но е по-сложно от едно категорично обобщение. Защото няма как една такава оценка, зад която на места се крие и желание за реваншизъм, да бъде осмислена ,без да се постави в рамките на историческия, социален и дори политически контекст. Осъждането на комунистическият режим се превръща в самоцелно усилие, когато децата, които завършват училище, не знаят как функционира днешната държава. 

Кой има право на законодателна инициатива, защо и какъв е смисълът на основните власти взаимно да се контролират, защо има закони, защо се плащат данъци, защо да протестираш, да се бориш за свободата на изказване и това да има критични към властта медии са основни колони на демокрацията. Защо е важно да имаш информиран избор, за да гласуваш.

Какъв е смисълът в съзнанието да осъждаш комунистическият режим, когато се приема като нещо нормално в парламентарната република премиерът за един час време да свали председателя на Народното събрание и да го замени с друг. Законодателният процес да е сведен до машинописен маратон, а лобизмът е втора работа на някои депутати. 

Какво ще им помогне на днешните младежи, когато повечето нямат представа какво е конфликт на интереси. Когато днешната прокуратура със знанието на своя патрон, над когото е само Господ, е използвала сталинистки текст от Наказателния кодекс, за да издейства подслушването на критични медийни издатели. А кандидатът за главен прокурор смята, че разделението на властите е претенция на „десни екстремисти“. Ще учат ли в клас как едри чиновници се наказват с изпращане на дипломатическа мисия в екзотична държава.

За какво им е на днешните младежи да наизустят, че комунистическият режим е престъпен, когато българският премиер отива на крака и легитимира режима в една съвременна авторитарна държава като Туркменистан и нейният лидер Гурбангули Бердимухамедов. 

Децата ще обсъждат в клас дали Тодор Живков е бил председател на Държавния съвет на НРБ е години на престъпен режим, а в същото време ще гледат по телевизията как представители на БСП носят цветя на паметника му в Правец.

Заровили глави в близкото минало, ние все повече губим ориентация за настоящето и затова нямаме и представа как ще изглежда дори близкото ни бъдеще. И сме на път да повредим с идеологеми още едно поколение. Да, комунизЪмът е капут. Но какво от това...