Article_top

Известната оперна певица Дарина Такова, която е пяла на най-престижните сцени в света, трябва да се яви пред комисия и да изпее 5 произведения под съпровода на пиано, за да стане учител в Националното музикално училище "Любомир Пипков. За това съобщи самата певица във Фейсбук. Такова било изискването на директорката на училището.

Дарина Такова завършва своето образование в Национална музикална академия Панчо Владигеров, в класа на проф. Мати Пинкас и проф. Мила Дюлгерова. Тя е била член на Националната опера в продължението на шест сезона от 1989 г. През този период тя е изпълнявала представления във всички национални оперни къщи и концертни зали в България. Тя печели различни награди от престижни състезания-в Лисабон, София, Барселона, Тревизо и други.

През 1992 г. започва международна активна кариера на най-големите оперни сцени в света:Teatro alla Scala – Милано, Teatro dell’opera di Roma, Флоренция, Болоня, Торино, Верона, Палермо, Триесте, Неапол, Венеция, Парма, Бергамо, Амстердам, Карнеги Хол, Мюнхен, Берлин, Женева, Мадрид, Барселона, Лондон, Париж, Токио, Метрополитън опера в Ню Йорк и други.

През 1995 г. изпълнява главната роля в „Луиза Милър“ на Верди в Германия и Швейцария. След като пее в продукцията на The Golden Cockerel в Рим, тя участва в Римския летен фестивал като „Гилда“. В Женевския оперен театър пее в Арабела и Риголето. През 1998 г. Такова прави дебюта си в Theatro alla Scala като кралица на нощта с дирижиране на Рикардо Мути. Следват представления в Ла Скала на Lucrezia Borgia на Donizetti. Допълнителни изяви в Италия през 1998 г. включват Lucia di Lammermoor във Флоренция и Violetta в Рим. В Лозана тя се появява в „Ariadne auf Naxos“ . В Ковънт Гардън, Лондон изпълнява Виолета от Ла Травиата.

Дебютът ѝ в САЩ е през 1997 г., когато пее в Калифорния и Детройт. След това прави дебюта си в Метрополитън опера в Ню Йорк като Маргарита във „Фауст“. Най-известните ѝ роли са Виолета от „Травиата“, „Семирамида“, „Лучия ди Ламермур“, Маргарита във „Фауст“ и много други. Тя е работила с някои от най-добрите диригенти за времето си – Рикардо Мути, Алберто Зеда, Виктор Пабло Перес и други. Такова е пяла с такива интернационални оперни певци като Ренато Брузон, Мариела Девиа, Хуан Диего Флорес, Марко Берти, Микеле Петуси, Марсело Алварес, Руджеро Раймонди, Джузепе Сабатини, Бойко Цветанов и други.

От 2007 г. Такова започва активно да преподава, като предлага майсторски класове и консултиране на млади оперни певци от България и чужбина. От 2013 г. Такова е наставник на Опероса.

Ето какво написа Дарина Такова:

География на унижението, част трета. 

Излагам сухи факти.

Аз, Дарина Такова, оперен артист с международна кариера, изразяваща се в главни роли в театри като Миланската скала, Кралската опера в Лондон, Метрополитън опера, Лисеу, Ла Фениче, оперите в Париж, Мюнхен, Берлин, Неапол, Рим и още безброй театри и фестивали по цял свят, вокален педагог от 12 години, с ученици приети в Кралската академия за старинна музика в Хага, Джулиърд скуул, консерваториите в Бари, Неапол, Люцерн, оперните студия на Санта Чечилия, Миланската скала, фестивала в Пезаро и др., реших да скъся пътя на децата от лутане между педагози и институции, след които неминуемо стигат и до моя кабинет, и да кандидатствам за мястото на учител по класическо пеене в Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София.

Училището, което съм завършила, което е било дом на три от международните ми майсторски класове (мой индивидуален, както и в екип с Ричард Баркър и Лучана Д'Интино), и където години наред бях в безупречна комуникация и сътрудничество с историческия директор Милка Митева- музикант, желязна лейди, космополит и ненадминат дипломат, извел от училището на музикалната сцена десетки гигантски таланти. 

На мен ми бе обяснено от новата директорка (обявила помпозно в интервю, че ВРЪЩА ПРЕСТИЖА НА МУЗИКАЛНОТО УЧИЛИЩЕ (?!?!?!?!?!?!?!)), че:

1. Моята педагогическа дейност не може да бъде зачетена като преподавателски опит, тъй като не се е случила под шапката на учебно заведение, тоест аз кандидатствам като начинаещ учител, на равни начала с (например) деца, току-що "завършили бакалавър и/или магистратура в консерваторията с общ успех не по-нисък от 4.50".

2. Моята кариера по световните оперни сцени не може да бъде зачетена, затова аз трябва да се изправя пред комисия и да изпълня ПЕТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ под съпровод на пиано, за да се види, годна ли съм да преподавам пеене на деца на възраст между 13 и 18 години.

Отделете от 3 до 5 минути да поразсъждавате върху това. На мен ми отне малко повече, за да не избухна.

Целият професионален (и не само) свят знае, че аз не пея. Знае и защо не пея. Знае и, че ако все още пеех, нямаше да го правя пред комисия в музикалното училище, а по световните сцени, както съм го правила допреди инцидента, който преобърна живота ми. Всеки мой ученик знае, че в кабинета ни, въпреки травмата, аз пея и показвам технически примери, необходими, за осмислянето на разликата между правилното и неправилното пеене- разлика, която учениците на малко педагози в България знаят да правят. Но аз не пея.

Ако някой иска да изнеса програма от 5 произведения пред която и да е комисия, трябва да поеме отговорността да се свърже с мой агент, да ми плати хонорар или да поеме финансовата и правна отговорност пред съдебната власт на Белгия, където водя 13-годишно дело срещу лекаря, осакатил моя инструмент (нека го наречем така, може би ако на китарист, пианист или тромбонист обясним, че ЧОВЕШКИЯТ ГЛАС Е МУЗИКАЛЕН ИНСТРУМЕНТ, на който обаче струните, клапите и клавишите не могат да бъдат заменени с по-нови или по-здрави, ще проумеят, че певците не са "втора класа музиканти", както обичат да се шегуват още на консерваторско ниво и явно този манталитет си им остава завинаги).

Аз не пея. От 12 години. Това е най-тежкият факт, който ми се е налагало да приема през целия си съзнателен живот. По-тежък от смъртта на най-близки хора. По-тежък от загубата на каквото и да било материално или нематериално притежание. Не пея. Не защото не искам, не и защото не мога, а защото не мога да го правя така, както съм го правила на сцената на Миланската скала, Ковънт гардън и Метрополитън. Ако не пея така, няма да пея никак. Моята най-голяма сила е моят безкраен морал към това изкуство. Затова и стоя като независима фигура на Истината, изправена срещу една АДОВА СИСТЕМА на демагогия и посредственост. 

По целия цивилизован свят артисти като мен биват канени да предават безценния си опит без да бъдат подлагани на унизителни конкурси наравно със случайни кандидати. За тези световни музикални институции присъствието на артист с кариера е въпрос на престиж и чест. 

Пожелавам успех на хората, които ще се изправят пред комисия, за да пеят 5 произведения под съпровод на пиано. 

Дано някой ден стигнат и до голяма публика в голям театър.

 

 

 

Известната оперна певица Дарина Такова, която е пяла на най-престижните сцени в света, трябва да се яви пред комисия и да изпее 5 произведения под съпровода на пиано, за да стане учител в Националното музикално училище "Любомир Пипков. За това съобщи самата певица във Фейсбук. Такова било изискването на директорката на училището.

Дарина Такова завършва своето образование в Национална музикална академия Панчо Владигеров, в класа на проф. Мати Пинкас и проф. Мила Дюлгерова. Тя е била член на Националната опера в продължението на шест сезона от 1989 г. През този период тя е изпълнявала представления във всички национални оперни къщи и концертни зали в България. Тя печели различни награди от престижни състезания-в Лисабон, София, Барселона, Тревизо и други.

През 1992 г. започва международна активна кариера на най-големите оперни сцени в света:Teatro alla Scala – Милано, Teatro dell’opera di Roma, Флоренция, Болоня, Торино, Верона, Палермо, Триесте, Неапол, Венеция, Парма, Бергамо, Амстердам, Карнеги Хол, Мюнхен, Берлин, Женева, Мадрид, Барселона, Лондон, Париж, Токио, Метрополитън опера в Ню Йорк и други.

През 1995 г. изпълнява главната роля в „Луиза Милър“ на Верди в Германия и Швейцария. След като пее в продукцията на The Golden Cockerel в Рим, тя участва в Римския летен фестивал като „Гилда“. В Женевския оперен театър пее в Арабела и Риголето. През 1998 г. Такова прави дебюта си в Theatro alla Scala като кралица на нощта с дирижиране на Рикардо Мути. Следват представления в Ла Скала на Lucrezia Borgia на Donizetti. Допълнителни изяви в Италия през 1998 г. включват Lucia di Lammermoor във Флоренция и Violetta в Рим. В Лозана тя се появява в „Ariadne auf Naxos“ . В Ковънт Гардън, Лондон изпълнява Виолета от Ла Травиата.

Дебютът ѝ в САЩ е през 1997 г., когато пее в Калифорния и Детройт. След това прави дебюта си в Метрополитън опера в Ню Йорк като Маргарита във „Фауст“. Най-известните ѝ роли са Виолета от „Травиата“, „Семирамида“, „Лучия ди Ламермур“, Маргарита във „Фауст“ и много други. Тя е работила с някои от най-добрите диригенти за времето си – Рикардо Мути, Алберто Зеда, Виктор Пабло Перес и други. Такова е пяла с такива интернационални оперни певци като Ренато Брузон, Мариела Девиа, Хуан Диего Флорес, Марко Берти, Микеле Петуси, Марсело Алварес, Руджеро Раймонди, Джузепе Сабатини, Бойко Цветанов и други.

От 2007 г. Такова започва активно да преподава, като предлага майсторски класове и консултиране на млади оперни певци от България и чужбина. От 2013 г. Такова е наставник на Опероса.

Ето какво написа Дарина Такова:

География на унижението, част трета. 

Излагам сухи факти.

Аз, Дарина Такова, оперен артист с международна кариера, изразяваща се в главни роли в театри като Миланската скала, Кралската опера в Лондон, Метрополитън опера, Лисеу, Ла Фениче, оперите в Париж, Мюнхен, Берлин, Неапол, Рим и още безброй театри и фестивали по цял свят, вокален педагог от 12 години, с ученици приети в Кралската академия за старинна музика в Хага, Джулиърд скуул, консерваториите в Бари, Неапол, Люцерн, оперните студия на Санта Чечилия, Миланската скала, фестивала в Пезаро и др., реших да скъся пътя на децата от лутане между педагози и институции, след които неминуемо стигат и до моя кабинет, и да кандидатствам за мястото на учител по класическо пеене в Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София.

Училището, което съм завършила, което е било дом на три от международните ми майсторски класове (мой индивидуален, както и в екип с Ричард Баркър и Лучана Д'Интино), и където години наред бях в безупречна комуникация и сътрудничество с историческия директор Милка Митева- музикант, желязна лейди, космополит и ненадминат дипломат, извел от училището на музикалната сцена десетки гигантски таланти. 

На мен ми бе обяснено от новата директорка (обявила помпозно в интервю, че ВРЪЩА ПРЕСТИЖА НА МУЗИКАЛНОТО УЧИЛИЩЕ (?!?!?!?!?!?!?!)), че:

1. Моята педагогическа дейност не може да бъде зачетена като преподавателски опит, тъй като не се е случила под шапката на учебно заведение, тоест аз кандидатствам като начинаещ учител, на равни начала с (например) деца, току-що "завършили бакалавър и/или магистратура в консерваторията с общ успех не по-нисък от 4.50".

2. Моята кариера по световните оперни сцени не може да бъде зачетена, затова аз трябва да се изправя пред комисия и да изпълня ПЕТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ под съпровод на пиано, за да се види, годна ли съм да преподавам пеене на деца на възраст между 13 и 18 години.

Отделете от 3 до 5 минути да поразсъждавате върху това. На мен ми отне малко повече, за да не избухна.

Целият професионален (и не само) свят знае, че аз не пея. Знае и защо не пея. Знае и, че ако все още пеех, нямаше да го правя пред комисия в музикалното училище, а по световните сцени, както съм го правила допреди инцидента, който преобърна живота ми. Всеки мой ученик знае, че в кабинета ни, въпреки травмата, аз пея и показвам технически примери, необходими, за осмислянето на разликата между правилното и неправилното пеене- разлика, която учениците на малко педагози в България знаят да правят. Но аз не пея.

Ако някой иска да изнеса програма от 5 произведения пред която и да е комисия, трябва да поеме отговорността да се свърже с мой агент, да ми плати хонорар или да поеме финансовата и правна отговорност пред съдебната власт на Белгия, където водя 13-годишно дело срещу лекаря, осакатил моя инструмент (нека го наречем така, може би ако на китарист, пианист или тромбонист обясним, че ЧОВЕШКИЯТ ГЛАС Е МУЗИКАЛЕН ИНСТРУМЕНТ, на който обаче струните, клапите и клавишите не могат да бъдат заменени с по-нови или по-здрави, ще проумеят, че певците не са "втора класа музиканти", както обичат да се шегуват още на консерваторско ниво и явно този манталитет си им остава завинаги).

Аз не пея. От 12 години. Това е най-тежкият факт, който ми се е налагало да приема през целия си съзнателен живот. По-тежък от смъртта на най-близки хора. По-тежък от загубата на каквото и да било материално или нематериално притежание. Не пея. Не защото не искам, не и защото не мога, а защото не мога да го правя така, както съм го правила на сцената на Миланската скала, Ковънт гардън и Метрополитън. Ако не пея така, няма да пея никак. Моята най-голяма сила е моят безкраен морал към това изкуство. Затова и стоя като независима фигура на Истината, изправена срещу една АДОВА СИСТЕМА на демагогия и посредственост. 

По целия цивилизован свят артисти като мен биват канени да предават безценния си опит без да бъдат подлагани на унизителни конкурси наравно със случайни кандидати. За тези световни музикални институции присъствието на артист с кариера е въпрос на престиж и чест. 

Пожелавам успех на хората, които ще се изправят пред комисия, за да пеят 5 произведения под съпровод на пиано. 

Дано някой ден стигнат и до голяма публика в голям театър.

 

 

Коментари

Оправете си транскрипцията на имената и правописа!!

Рикардо Мюти (Riccardo Muti). По-надолу в текста вече е изписано правилно - Мути.Част от имената са в оригинал, част - транскрибирани на български.

Транскрипцията е малкият проблем.

Дрогарете кл.зетаджии имат нужда да си пооправят мирогледа малко.

Тук редовна тема е воят за това как някого са назначили някъде без конкурси и спазване на правилата.

Тук оплакването на примадоната е, че трябва да мине по същия ред, по който минават всички, които искат работа.

Да, ама не - тя, раираш ли, била примадона и за нея трябва друг ред.

Еми, с друг ред беше при комунизтите, сега е демокрадция и е редно редът да е един и същ за всички.

Или пак за "нашите хора" отделна схема, а, жамжиева?
Not-Independent Observer's picture
Not-Independent...
Not-independent-observer

За сведение-и великия Живко

За сведение-и великия Живко Сталев(за незапознатите -Учителят на юристите , авторът на Учебникът с гл.б. по Граждански процес) е ходил на конкурс ,за да го направят професор. Въпреки,че приносът му е толкова грандиозен, че е трябвало да стане Професор без конкурс, само със споменаване на името му.
Правила, какво да правиш. в
Важат и за най-великите.
i l's picture
i l
ivanll

Така е като някоя мижитурка

Така е като някоя мижитурка хване държавен пост и вече се мисли за велика. Избиването на комплекси и тъпченето на хора на общо основание им се превръща в основно занимание, като след това са далаверите, пък реално да се свърши нещо полезно е нещо излишно и смехотворно. Цялата държавна работа е такава.

Какво "тъпчене на хора"?

Тъпчене на хора е спускането на парашутисти без конкурс и въпреки съществуването на ясна процедура и критерии.

Примадоната не отива да пее, а да преподава пеене.

Фрийк шоуто, което е разиграла във фейса, щото се има за много важна е излишно и смехотворно.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията