Article_top

Доплащанията от пациентите в болниците възлизат на около 4 млрд. лв., но невинаги са основателни.

Тоза съобщи управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев пред бТВ. Според него най-често в държавните и общинските болници се плаща под масата, а в частните лечебни заведения тази практика е организирана - като се "измислят" допълнителни услуги, с които да се оправдае допълнителното взимане на пари от лекуващите се.

"В частни болници за всеки леглоден се заплаща такса - започва от 70 лв. и завършва на 120 лв. в зависимост от стаята. Тоест, ако престоят е 5 дни - 5 по 100. Шапка за баня, малка паста за зъби, пластмасова четка за зъби - 80 лв. Дадено е правото всеки да ценообразува", каза управителят на НЗОК. "Не че това не се прави в държавни, главно университетски болници, но там тези плащания стават невинаги през касата на болницата", добави той с уточнението, че причината е лош мениджмънт и "затваряне на очите".

Поводът за разговора са промените в закона, предложени от Министерството на здравеопазването. Те предвиждат изричен текст, според който болниците трябва да осигуряват лечението по НЗОК - без да искат и да приемат от пациентите плащане или доплащане. Предлага се и възможност за доплащане – ако пациентът иска, да може да плати или да доплати за лекарство, изделие или метод на лечение, различни и по-скъпи от предвидените по клиничната пътека.

Шефът на НЗОК изрази съмнения относно предложенията, цитиран от бТВ:

„Не знам защо трябва да се променя законът, при положение че съществува наредба, която да укаже какво може да бъде доплащано и какво не. Тази наредба даваше възможност за тълкуване какво може да се доплаща и какво не може да се доплаща. Популистките приказвания на някои политици, че в България всичко е безплатно и трябва да бъде безплатно – тези популистки приказки се сблъскват с реалността, където виждаме, че не всичко е безплатно”, посочи д-р Дечев.

Той добави, че за пръв път по инициатива на здравната каса в алгоритъма на всяка клинична пътека пределно ясно ще бъде записано какво точно се покрива, както и пределно ясно ще бъде какво не се покрива.

По думите му правилният подход е всичко, което не се покрива от клиничната пътека, да стане предмет на допълнителното здравно осигуряване.

Управителят на НЗОК влезе в задочен спор с министъра на здравеопазването и предложението му за едновременно съществуване на НЗОК и частни фондове, които да я конкурират и да имат право да формират печалба. Според Дечев това крие риск от подбор на осигурени на база на тяхното финансово положение - бедните  да останат контингент на касата, а богатите да отидат при частните нови осигурители.

 

Доплащанията от пациентите в болниците възлизат на около 4 млрд. лв., но невинаги са основателни.

Тоза съобщи управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев пред бТВ. Според него най-често в държавните и общинските болници се плаща под масата, а в частните лечебни заведения тази практика е организирана - като се "измислят" допълнителни услуги, с които да се оправдае допълнителното взимане на пари от лекуващите се.

"В частни болници за всеки леглоден се заплаща такса - започва от 70 лв. и завършва на 120 лв. в зависимост от стаята. Тоест, ако престоят е 5 дни - 5 по 100. Шапка за баня, малка паста за зъби, пластмасова четка за зъби - 80 лв. Дадено е правото всеки да ценообразува", каза управителят на НЗОК. "Не че това не се прави в държавни, главно университетски болници, но там тези плащания стават невинаги през касата на болницата", добави той с уточнението, че причината е лош мениджмънт и "затваряне на очите".

Поводът за разговора са промените в закона, предложени от Министерството на здравеопазването. Те предвиждат изричен текст, според който болниците трябва да осигуряват лечението по НЗОК - без да искат и да приемат от пациентите плащане или доплащане. Предлага се и възможност за доплащане – ако пациентът иска, да може да плати или да доплати за лекарство, изделие или метод на лечение, различни и по-скъпи от предвидените по клиничната пътека.

Шефът на НЗОК изрази съмнения относно предложенията, цитиран от бТВ:

„Не знам защо трябва да се променя законът, при положение че съществува наредба, която да укаже какво може да бъде доплащано и какво не. Тази наредба даваше възможност за тълкуване какво може да се доплаща и какво не може да се доплаща. Популистките приказвания на някои политици, че в България всичко е безплатно и трябва да бъде безплатно – тези популистки приказки се сблъскват с реалността, където виждаме, че не всичко е безплатно”, посочи д-р Дечев.

Той добави, че за пръв път по инициатива на здравната каса в алгоритъма на всяка клинична пътека пределно ясно ще бъде записано какво точно се покрива, както и пределно ясно ще бъде какво не се покрива.

По думите му правилният подход е всичко, което не се покрива от клиничната пътека, да стане предмет на допълнителното здравно осигуряване.

Управителят на НЗОК влезе в задочен спор с министъра на здравеопазването и предложението му за едновременно съществуване на НЗОК и частни фондове, които да я конкурират и да имат право да формират печалба. Според Дечев това крие риск от подбор на осигурени на база на тяхното финансово положение - бедните  да останат контингент на касата, а богатите да отидат при частните нови осигурители.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията