×

Error message

Article_top

Спортът и графитите би трябвало да вървят ръка за ръка. Какво друго да напишеш (нарисуваш) на стена, ако не името на любимия отбор, играч, мач, постижение и т.н.? 

И в това отношение сме дали нещо на света. В средата на октомври миналата година двама осветители на Софийската опера написаха "Локо София" на стена в Мемориала на мира в Хирошима, докато бяха част от турне в Страната на изгряващото слънце.

За случая се говореше и пишеше седмици наред. Така както по време на Световното в Русия една от водещите теми беше за японските национали, изчистили (направо излизали) съблекалнята си след драматичната загуба от Белгия на осминафиналите. Въпрос на цивилизационна разлика.

И все пак българинът поне видя, че фенове все още имат не само ЦСКА-София, "Левски", пловдивските отбори и напоследък "Лудогорец". Друг е въпросът как се изразява фенството.

Народното творчество получи тласък и във фейсбук се появиха колажи с надписа "Локо София" на всичко, което ви хрумне - Хеопсовата пирамида, Тадж Махал, Белия дом, Звездата на смъртта от Междузвездни войни, новото име на Македония и т.н. и т.н.

Упадък

Накъдето и да се обърнеш в България ще видиш футболни графити. Имената на отборите, паметни резултати, символи, обиди към големия съперник - "Левски", ЦСКА-София, "Ботев", "Локомотив"... Феновете драскат едни върху други и така до безкрай.

Този тип графити вече са рядкост в България. 

Напоследък обаче липсва творчеството. Някога имаше стихове или оригинални послания със закачка, а не само директни обиди. А фантазия във футболните графити може да се види в страните, в които играта все още носи радост и пълни стадионите - Великобритания, Италия, Испания, Франция, Германия, Сърбия, Аржентина, Бразилия...

Най-добрите улични художници рисуват образите на любимците си, знакови голове, радостни мигове и т.н.

В България такива графити могат да се видят на няколко места в София - под Моста на влюбените до НДК и подлеза на Спортната палата на бул. "Васил Левски", но те са направени "по поръчка" - в случая от държавата, а не са народно творение. На тях можем да видим идоли като Йордан Йовчев, Стефка Костадинова, Кубрат Пулев, Григор Димитров, Ивет Лалова... Не е същото.

Графитите в подлеза на "Левски" и "Гурко" изобразяват млади български спортисти.

Което също показва, че българинът е обърнал гръб на спорта като цяло. Може би и спортът му е обърнал гръб. А това не е хубаво, защото по цял свят успешните спортистите са следвани. Те палят искрата по спорта и в това да гледаш спорт и да тренираш, пък и по-лесно да се справяш с живота. 

Никой не сътвори графит, когато Григор Димитров стана трети в света и спечели турнира в Лондон. Добре поне, че няма и анти произведения, когато не триумфира толкова често.

И все пак остава надежда - че футболът някога ще "се оправи", надежда, че някой като Бербатов, Григор, Радо Янков или Алебрт Попов все ще излъже системата и ще изгрее... И че уличното творчество ще обърне внимание на това по красив и нестандартен начин.

 

„ИZчистване“ – под това име Клуб Z започна кампанията си за заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. С инициативата си искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни. И да разкажем за красивите примери. 

 

 

Спортът и графитите би трябвало да вървят ръка за ръка. Какво друго да напишеш (нарисуваш) на стена, ако не името на любимия отбор, играч, мач, постижение и т.н.? 

И в това отношение сме дали нещо на света. В средата на октомври миналата година двама осветители на Софийската опера написаха "Локо София" на стена в Мемориала на мира в Хирошима, докато бяха част от турне в Страната на изгряващото слънце.

За случая се говореше и пишеше седмици наред. Така както по време на Световното в Русия една от водещите теми беше за японските национали, изчистили (направо излизали) съблекалнята си след драматичната загуба от Белгия на осминафиналите. Въпрос на цивилизационна разлика.

И все пак българинът поне видя, че фенове все още имат не само ЦСКА-София, "Левски", пловдивските отбори и напоследък "Лудогорец". Друг е въпросът как се изразява фенството.

Народното творчество получи тласък и във фейсбук се появиха колажи с надписа "Локо София" на всичко, което ви хрумне - Хеопсовата пирамида, Тадж Махал, Белия дом, Звездата на смъртта от Междузвездни войни, новото име на Македония и т.н. и т.н.

Упадък

Накъдето и да се обърнеш в България ще видиш футболни графити. Имената на отборите, паметни резултати, символи, обиди към големия съперник - "Левски", ЦСКА-София, "Ботев", "Локомотив"... Феновете драскат едни върху други и така до безкрай.

Този тип графити вече са рядкост в България. 

Напоследък обаче липсва творчеството. Някога имаше стихове или оригинални послания със закачка, а не само директни обиди. А фантазия във футболните графити може да се види в страните, в които играта все още носи радост и пълни стадионите - Великобритания, Италия, Испания, Франция, Германия, Сърбия, Аржентина, Бразилия...

Най-добрите улични художници рисуват образите на любимците си, знакови голове, радостни мигове и т.н.

В България такива графити могат да се видят на няколко места в София - под Моста на влюбените до НДК и подлеза на Спортната палата на бул. "Васил Левски", но те са направени "по поръчка" - в случая от държавата, а не са народно творение. На тях можем да видим идоли като Йордан Йовчев, Стефка Костадинова, Кубрат Пулев, Григор Димитров, Ивет Лалова... Не е същото.

Графитите в подлеза на "Левски" и "Гурко" изобразяват млади български спортисти.

Което също показва, че българинът е обърнал гръб на спорта като цяло. Може би и спортът му е обърнал гръб. А това не е хубаво, защото по цял свят успешните спортистите са следвани. Те палят искрата по спорта и в това да гледаш спорт и да тренираш, пък и по-лесно да се справяш с живота. 

Никой не сътвори графит, когато Григор Димитров стана трети в света и спечели турнира в Лондон. Добре поне, че няма и анти произведения, когато не триумфира толкова често.

И все пак остава надежда - че футболът някога ще "се оправи", надежда, че някой като Бербатов, Григор, Радо Янков или Алебрт Попов все ще излъже системата и ще изгрее... И че уличното творчество ще обърне внимание на това по красив и нестандартен начин.

 

„ИZчистване“ – под това име Клуб Z започна кампанията си за заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. С инициативата си искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни. И да разкажем за красивите примери. 

 

Коментари

Няма "графити".

Има цапаници от боклуци, които не могат нищо друго и затова цапат - ега некой ги забележи.

За съжаление, няма и полиция.

В Япония веднага хванаха боклука. У нас полюцаите гледат на другата страна - зер, не им е работа.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?