Article_top

Бюджетът е закон – не в преносния, в буквалния смисъл. Промяната на всеки закон става със санкция на парламента. Но властта нарушава този закон целенасочено, съзнателно и без санкция от Народното събрание, като решава еднолично как да харчи бюджетния излишък – парите в повече, събрани над планираните за съответната година приходи. Нито една институция начело със Сметната палата, чиято функция е да оказва контрол върху публичните разходи, не вижда в това някакъв проблем, камо ли закононарушение.

Така в края на всяка бюджетна година управляващите, които и да са те, разпределят излишъка както намерят за добре. Опозицията в лицето на БСП през последните години вдига децибелите колко нередна е тази практика, но вършеше същото по времето, когато управляваше в комбина с НДСВ и с ДПС. А Сергей Станишев, който по-рано обясняваше, че „излишъкът в бюджета е черна каса” на властта, като премиер на Тройната коалиция одобри харченето на неколкостотин милиона от излишъка за 2008 г., но така и не спечели изборите през юли 2009 г.

Обвинителният уклон на Станишев бе от времената на управлението на НДСВ–ДПС, когато парите в повече бяха едва 800 милиона лева. Но година по-късно, в края на 2004 г., набъбнаха до 1 милиард и правителството на Сакскобургготски похарчи част от тях за т.нар. малки демонстрационни проекти – чешмички, екопътеки, беседки и прочие, пак по причина на парламентарните избори през 2005 г.

Несломим уклон

Все едно дали година преди избори или броени месеци преди тях, все едно дали през специално създадени за целта държавни фирми или инвестиционна програма като на кабинета „Орешарски” – уклонът на властта да харчи парите на данъкоплатците за предизборни нужди е несломим.

Към средата на 2019 г. обаче излишъкът достига 3,2 милиарда лева – огромна за България сума, която пак ще бъде разпределена от неколцина начело с премиера и партиен лидер на управляващата ГЕРБ Бойко Борисов.

„Какво толкова, нали управляващите имат мнозинство в парламента и то все едно, ще гласува каквото му поискат”, ще си кажат примирено гражданите.

Така е, ще гласува, но на властта ще ѝ се наложи да мотивира проектите, за които иска да похарчи нашите пари, и повече данъкоплатци ще научат какво искат да направят с техните средства. За същото призова през миналата есен и президентът Румен Радев – разпределението на „съзнателно заложения и грижливо отглеждан бюджетен излишък” да стане със санкция на парламента, в името на прозрачността на процедурата и обсъждане на целесъобразността на разходите.

Съществува обаче значително по-добро за гражданите решение. Нарича се закон.

Как го правят в Канада и в Германия

В осмата икономика в света – Канада, със закон е постановено, че бюджетният излишък може да се изразходва само за плащания по държавния дълг и не може да се харчи. Това е сигурна превенция срещу прекомерната алчност на политиците да пилеят събраното от данъкоплатците в години на избори, за да купуват избиратели с техните пари. Като при това нагло и безскрупулно ги убеждават, че е за тяхно добро.

За финансовата 2006-2007 г. Канада регистрира рекорден бюджетен излишък от $13,8 милиарда. С тези средства, както повелява федералният закон, тогавашното правителство извършва най-голямото плащане по дълга, след като в продължение на десетилетие преди това погасява част от държавните задължения с излишъци за общо $90 милиарда. Но редукцията на дълг, осъществена в годината на рекорден излишък, намалява със $725 милиона годишните лихвени плащания на Канада. Правителството обещава – и изпълнява обещанието си, да „прехвърли” тези средства на данъкоплатците чрез намаляване на данъците им.

В най-голямата икономика на Европа – германската, залагат на благоразумието при харченето на излишъка, който за 2018 г. е рекорден – 11,2 милиарда евро, пети пореден от 2014-а насам. А причината не е заради умишлено занижени приходи, а поради по-големите заплати и съответно данъци върху тях и по-високи от очакваното печалби на германските корпорации. Тоест заради добрата кондиция на икономиката. Първоначално излишъкът предизвика известен разнобой у германското правителство за какво да бъдат изхарчени парите в повече – за намаляване на данъците, за премахване на 5,5% данък „солидарност” заради бившата Източна Германия, за ремонти на пътища. Доскорошният военен министър (днес председател на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен) настоя за повече средства за отбрана, за да се доближи Германия до изискванията на НАТО за 2% разходи за целта.

В крайна сметка бе решено част от излишъка да се използва за фонда, който покрива разходите за пристигналите в Германия бежанци и интеграцията им, където средствата достигнаха 35 милиарда евро.  Останалата част бе заделена в т.нар. Дигитален фонд и за целодневно училищно образование. Берлин реши да заложи на прогнозата, че добрите времена ще свършат, и да не се впуска в „маневри” извън финансовото си планиране до 2020 г., въпреки че Германия е единствената в еврозоната с бюджетен излишък.

Закон и в България, за да обуздае апетитите

Ако подобна мярка – харчене на излишъка по предварително заложени в закон приоритети, се въведе и в България, това със сигурност би прекратило практиката на подценени приходи в бюджета, за да се формират изкуствени излишъци за разпределяне. Когато управляващите знаят, че излишъците отиват само по установено със закон направление, няма от какво да се изкушат и със сигурност приходите биха се планирали с повече реализъм.

Това би било здравословно за държавата и за гражданите ѝ. Така както хората с наднормено тегло прибягват до крайно решение, за да се справят с нездравословния си апетит, който ги убива, и оперативно им поставят гастрален пръстен в стомаха, така е нужно и законово ограничение за властта срещу нехайното пилеене на публични средства.

Какъв да бъде този приоритет, е въпрос на публични дебати. Нивото на дълга като дял от БВП е ниско за България – за 2018 г. е намалял до 22,6% от БВП. Естествен приоритет би била пенсионната система и особено Сребърният фонд, който почти не се пълни със средства. Той бе създаден, за да оказва подкрепа на пенсионната система и на десетата година от създаването му през 2009 г. средствата в него надхвърлиха 3 милиарда лева. За сравнение, само за тази година недостигът в парите за пенсии, които НОИ раздава, е 3,7 милиарда лева.

Бюджетът си е техен, обаче парите са си наши

В България обаче властта не дава убедителни доказателства, че мисли в дългосрочен план за нуждите на държавата. Затова и повечето мероприятия, за които отиват парите от излишъка, започват урбулешката, без предварителна подготовка, и най-важното – без да са планирани в бюджета. Например санирането, обявено преди местния вот през 2015 г., за чийто край научихме преди тези местни избори.

По един милиард от два поредни излишъка – за 2016 и 2017 г., бяха опоскани за единственото „безплатно”, т.е. без самоучастие на гражданите, саниране на панелки в Европа. В други европейски държави, в т.ч. и Русия, ако я броим за европейска, бе предвидено самоучастие на гражданите в различна степен. В Германия за сдруженията на собствениците бяха предвидени и нисколихвени кредити първоначално срещу 3% лихва, впоследствие намалена наполовина. Когато има самоучастие, хората се стремят да избират не само фирми с добро реноме, но и оферти, които не са надценени.

Типично за маниера на властта обаче, така както еднолично се разпорежда с парите от излишъка, така се разпореди и с парите за саниране – кметът на съответната община избираше фирмите, гражданите присъстваха само на отварянето на офертите, без да имат думата, а договорите се подписваха между кмета, Българската банка за развитие и съответния областен управител. Два милиарда бяха изхарчени за проекти, които подобриха естетиката на градската среда, оцветявайки унилата монотонност на панелките. Но остана неясно, поради липса на данни от МРРБ, с колко се подобри енергийната ефективност и конструктивната здравина на тези около 1700 панелни блока.

След милиардите за панелките през миналата Коледа се раздаваше основно за пътища – 1,35 милиарда от излишъка отидоха за магистрала „Хемус”, още 350 милиона за общини и... други работи. Тази есен премиерската щедрост с чужда пита може да ни поднесе безвъзмездно финансиране на детските футболни клубове, което Борисов обеща това лято. 

А може и да не е така щедър. Предстои плащането накуп на парите за покупката на американски изтребители – 2,1 милиарда лева, и със сигурност властта ще посегне и на изкуствения излишък, освен че пласира дълг. Да не забравяме също, че към средата на годината излишъкът е един, а в края на годината, когато са натрупани разходите, друг. Но с голям или малък излишък в годината на европейски и местни избори бюджетът е с над 5,8 милиарда лева по-големи разходи.

Всичко е законно

В много нормални държави на управляващите е забранено да извършват такива маневри в края на годината – извънредни разходи за милиарди, които не са били планирани в бюджета. Не и в България. Вместо законодателни ограничения у нас са създадени достатъчно законови порти и институции, които да „заверяват“ законосъобразността на стореното от властта.

Така например един одит на Сметната палата ни увери, че управляващите могат да си харчат колкото си искат и както си решат.

От 2015 г. в България съществува институция, наречена Фискален съвет, създадена поради европейски изисквания. По закон неговите функции са да наблюдава спазването на „фискалните правила, определени в Закона за публичните финанси и отнасящи се за сектор „Държавно управление“ и консолидираната фискална програма”. Тоест да следи за устойчивостта на публичните финанси, да надзирава бюджета, да дава становища относно „пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите, основаната на тях средносрочна бюджетна прогноза и на законопроекта за държавния бюджет, както и по законопроектите за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса”. Но те не са задължителни, сиреч никой не се вслушва в тях. А наред с това този независим орган, който се очакваше да е коректив на бюджета, се очертава да работи като политически, а не като експертен орган, прогнозира при създаването му в края на 2015 г. „Капитал” – заради договорките при конструирането му.

С гласувани окончателно промени в началото на годината обаче в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор Фискалният съвет бе задължен да изготвя периодично безпристрастна оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на Министерството на финансите, в това число и „последваща оценка“. Това се налага заради очакваното влизане на  България в ERM II – Механизма на валутните курсове, предшестващ членство в еврозоната. Новото е, че Министерството на финансите вече ще трябва да се съобразява с тях.

Как гледа Фискалният съвет на създаването на изкуствени бюджетни излишъци чрез занижена приходна част на бюджета? Не трябва ли да се сложи край на вредната практика парите от излишъка за дадени проекти, като магистрала „Хемус” например, да се запишат в бюджета на МРРБ, както предлагаха финансисти, вместо в специални сметки, за да се харчат в бъдеще.

Докато законодателят не въведе ограничения, разпределянето на „порциитe” в края на всяка година ще продължи. Скорошно проучване на Националния център за парламентарни изследвания показа, че депутатите не си правят труда да обосновават законовите промени, за които традиционно липсва оценка на разходите и резултатите, нито да информират гражданите за последствията от тях.

Да искаме от тях „гастрален пръстен” за бюджета явно е химера. Но от такъв има належаща нужда, даже да (ги) боли.

----

Този текст е публикуван в сп. "Клуб Z" през август 2019 г. Още материали от същата авторка можете да прочетете тук.

 

Бюджетът е закон – не в преносния, в буквалния смисъл. Промяната на всеки закон става със санкция на парламента. Но властта нарушава този закон целенасочено, съзнателно и без санкция от Народното събрание, като решава еднолично как да харчи бюджетния излишък – парите в повече, събрани над планираните за съответната година приходи. Нито една институция начело със Сметната палата, чиято функция е да оказва контрол върху публичните разходи, не вижда в това някакъв проблем, камо ли закононарушение.

Така в края на всяка бюджетна година управляващите, които и да са те, разпределят излишъка както намерят за добре. Опозицията в лицето на БСП през последните години вдига децибелите колко нередна е тази практика, но вършеше същото по времето, когато управляваше в комбина с НДСВ и с ДПС. А Сергей Станишев, който по-рано обясняваше, че „излишъкът в бюджета е черна каса” на властта, като премиер на Тройната коалиция одобри харченето на неколкостотин милиона от излишъка за 2008 г., но така и не спечели изборите през юли 2009 г.

Обвинителният уклон на Станишев бе от времената на управлението на НДСВ–ДПС, когато парите в повече бяха едва 800 милиона лева. Но година по-късно, в края на 2004 г., набъбнаха до 1 милиард и правителството на Сакскобургготски похарчи част от тях за т.нар. малки демонстрационни проекти – чешмички, екопътеки, беседки и прочие, пак по причина на парламентарните избори през 2005 г.

Несломим уклон

Все едно дали година преди избори или броени месеци преди тях, все едно дали през специално създадени за целта държавни фирми или инвестиционна програма като на кабинета „Орешарски” – уклонът на властта да харчи парите на данъкоплатците за предизборни нужди е несломим.

Към средата на 2019 г. обаче излишъкът достига 3,2 милиарда лева – огромна за България сума, която пак ще бъде разпределена от неколцина начело с премиера и партиен лидер на управляващата ГЕРБ Бойко Борисов.

„Какво толкова, нали управляващите имат мнозинство в парламента и то все едно, ще гласува каквото му поискат”, ще си кажат примирено гражданите.

Така е, ще гласува, но на властта ще ѝ се наложи да мотивира проектите, за които иска да похарчи нашите пари, и повече данъкоплатци ще научат какво искат да направят с техните средства. За същото призова през миналата есен и президентът Румен Радев – разпределението на „съзнателно заложения и грижливо отглеждан бюджетен излишък” да стане със санкция на парламента, в името на прозрачността на процедурата и обсъждане на целесъобразността на разходите.

Съществува обаче значително по-добро за гражданите решение. Нарича се закон.

Как го правят в Канада и в Германия

В осмата икономика в света – Канада, със закон е постановено, че бюджетният излишък може да се изразходва само за плащания по държавния дълг и не може да се харчи. Това е сигурна превенция срещу прекомерната алчност на политиците да пилеят събраното от данъкоплатците в години на избори, за да купуват избиратели с техните пари. Като при това нагло и безскрупулно ги убеждават, че е за тяхно добро.

За финансовата 2006-2007 г. Канада регистрира рекорден бюджетен излишък от $13,8 милиарда. С тези средства, както повелява федералният закон, тогавашното правителство извършва най-голямото плащане по дълга, след като в продължение на десетилетие преди това погасява част от държавните задължения с излишъци за общо $90 милиарда. Но редукцията на дълг, осъществена в годината на рекорден излишък, намалява със $725 милиона годишните лихвени плащания на Канада. Правителството обещава – и изпълнява обещанието си, да „прехвърли” тези средства на данъкоплатците чрез намаляване на данъците им.

В най-голямата икономика на Европа – германската, залагат на благоразумието при харченето на излишъка, който за 2018 г. е рекорден – 11,2 милиарда евро, пети пореден от 2014-а насам. А причината не е заради умишлено занижени приходи, а поради по-големите заплати и съответно данъци върху тях и по-високи от очакваното печалби на германските корпорации. Тоест заради добрата кондиция на икономиката. Първоначално излишъкът предизвика известен разнобой у германското правителство за какво да бъдат изхарчени парите в повече – за намаляване на данъците, за премахване на 5,5% данък „солидарност” заради бившата Източна Германия, за ремонти на пътища. Доскорошният военен министър (днес председател на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен) настоя за повече средства за отбрана, за да се доближи Германия до изискванията на НАТО за 2% разходи за целта.

В крайна сметка бе решено част от излишъка да се използва за фонда, който покрива разходите за пристигналите в Германия бежанци и интеграцията им, където средствата достигнаха 35 милиарда евро.  Останалата част бе заделена в т.нар. Дигитален фонд и за целодневно училищно образование. Берлин реши да заложи на прогнозата, че добрите времена ще свършат, и да не се впуска в „маневри” извън финансовото си планиране до 2020 г., въпреки че Германия е единствената в еврозоната с бюджетен излишък.

Закон и в България, за да обуздае апетитите

Ако подобна мярка – харчене на излишъка по предварително заложени в закон приоритети, се въведе и в България, това със сигурност би прекратило практиката на подценени приходи в бюджета, за да се формират изкуствени излишъци за разпределяне. Когато управляващите знаят, че излишъците отиват само по установено със закон направление, няма от какво да се изкушат и със сигурност приходите биха се планирали с повече реализъм.

Това би било здравословно за държавата и за гражданите ѝ. Така както хората с наднормено тегло прибягват до крайно решение, за да се справят с нездравословния си апетит, който ги убива, и оперативно им поставят гастрален пръстен в стомаха, така е нужно и законово ограничение за властта срещу нехайното пилеене на публични средства.

Какъв да бъде този приоритет, е въпрос на публични дебати. Нивото на дълга като дял от БВП е ниско за България – за 2018 г. е намалял до 22,6% от БВП. Естествен приоритет би била пенсионната система и особено Сребърният фонд, който почти не се пълни със средства. Той бе създаден, за да оказва подкрепа на пенсионната система и на десетата година от създаването му през 2009 г. средствата в него надхвърлиха 3 милиарда лева. За сравнение, само за тази година недостигът в парите за пенсии, които НОИ раздава, е 3,7 милиарда лева.

Бюджетът си е техен, обаче парите са си наши

В България обаче властта не дава убедителни доказателства, че мисли в дългосрочен план за нуждите на държавата. Затова и повечето мероприятия, за които отиват парите от излишъка, започват урбулешката, без предварителна подготовка, и най-важното – без да са планирани в бюджета. Например санирането, обявено преди местния вот през 2015 г., за чийто край научихме преди тези местни избори.

По един милиард от два поредни излишъка – за 2016 и 2017 г., бяха опоскани за единственото „безплатно”, т.е. без самоучастие на гражданите, саниране на панелки в Европа. В други европейски държави, в т.ч. и Русия, ако я броим за европейска, бе предвидено самоучастие на гражданите в различна степен. В Германия за сдруженията на собствениците бяха предвидени и нисколихвени кредити първоначално срещу 3% лихва, впоследствие намалена наполовина. Когато има самоучастие, хората се стремят да избират не само фирми с добро реноме, но и оферти, които не са надценени.

Типично за маниера на властта обаче, така както еднолично се разпорежда с парите от излишъка, така се разпореди и с парите за саниране – кметът на съответната община избираше фирмите, гражданите присъстваха само на отварянето на офертите, без да имат думата, а договорите се подписваха между кмета, Българската банка за развитие и съответния областен управител. Два милиарда бяха изхарчени за проекти, които подобриха естетиката на градската среда, оцветявайки унилата монотонност на панелките. Но остана неясно, поради липса на данни от МРРБ, с колко се подобри енергийната ефективност и конструктивната здравина на тези около 1700 панелни блока.

След милиардите за панелките през миналата Коледа се раздаваше основно за пътища – 1,35 милиарда от излишъка отидоха за магистрала „Хемус”, още 350 милиона за общини и... други работи. Тази есен премиерската щедрост с чужда пита може да ни поднесе безвъзмездно финансиране на детските футболни клубове, което Борисов обеща това лято. 

А може и да не е така щедър. Предстои плащането накуп на парите за покупката на американски изтребители – 2,1 милиарда лева, и със сигурност властта ще посегне и на изкуствения излишък, освен че пласира дълг. Да не забравяме също, че към средата на годината излишъкът е един, а в края на годината, когато са натрупани разходите, друг. Но с голям или малък излишък в годината на европейски и местни избори бюджетът е с над 5,8 милиарда лева по-големи разходи.

Всичко е законно

В много нормални държави на управляващите е забранено да извършват такива маневри в края на годината – извънредни разходи за милиарди, които не са били планирани в бюджета. Не и в България. Вместо законодателни ограничения у нас са създадени достатъчно законови порти и институции, които да „заверяват“ законосъобразността на стореното от властта.

Така например един одит на Сметната палата ни увери, че управляващите могат да си харчат колкото си искат и както си решат.

От 2015 г. в България съществува институция, наречена Фискален съвет, създадена поради европейски изисквания. По закон неговите функции са да наблюдава спазването на „фискалните правила, определени в Закона за публичните финанси и отнасящи се за сектор „Държавно управление“ и консолидираната фискална програма”. Тоест да следи за устойчивостта на публичните финанси, да надзирава бюджета, да дава становища относно „пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите, основаната на тях средносрочна бюджетна прогноза и на законопроекта за държавния бюджет, както и по законопроектите за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса”. Но те не са задължителни, сиреч никой не се вслушва в тях. А наред с това този независим орган, който се очакваше да е коректив на бюджета, се очертава да работи като политически, а не като експертен орган, прогнозира при създаването му в края на 2015 г. „Капитал” – заради договорките при конструирането му.

С гласувани окончателно промени в началото на годината обаче в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор Фискалният съвет бе задължен да изготвя периодично безпристрастна оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на Министерството на финансите, в това число и „последваща оценка“. Това се налага заради очакваното влизане на  България в ERM II – Механизма на валутните курсове, предшестващ членство в еврозоната. Новото е, че Министерството на финансите вече ще трябва да се съобразява с тях.

Как гледа Фискалният съвет на създаването на изкуствени бюджетни излишъци чрез занижена приходна част на бюджета? Не трябва ли да се сложи край на вредната практика парите от излишъка за дадени проекти, като магистрала „Хемус” например, да се запишат в бюджета на МРРБ, както предлагаха финансисти, вместо в специални сметки, за да се харчат в бъдеще.

Докато законодателят не въведе ограничения, разпределянето на „порциитe” в края на всяка година ще продължи. Скорошно проучване на Националния център за парламентарни изследвания показа, че депутатите не си правят труда да обосновават законовите промени, за които традиционно липсва оценка на разходите и резултатите, нито да информират гражданите за последствията от тях.

Да искаме от тях „гастрален пръстен” за бюджета явно е химера. Но от такъв има належаща нужда, даже да (ги) боли.

----

Този текст е публикуван в сп. "Клуб Z" през август 2019 г. Още материали от същата авторка можете да прочетете тук.

Коментари

Калина Христова's picture
Калина Христова
Трайчо Костов

Кога

ще има инсинератори за създателите на антибългарските загробващи закони, които водят България към фалит? https://www.mediapool.bg/nap-otpisala-10-mlrd-lv-dalgove-za-edna-godina-news297659.html
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Борисов е Закона, а не Парламентът!

Светът е измислил решения на проблема бюджетен излишък, но тук в Парламентарна Република България парламентът е само фасада, съставен от руски и турски проксита. Тук Борисов, а не Парламентът е Закона.

Борисов назначава и уволнява, Борисов по руско внушение прогонва големите западни инвестиции у нас, за да не започне народът ни да проглежда и мисли по западному, той казва кога и дали изобщо да влезем в Шенген, той умишлено създава по-големи бюджетни излишъци, за да може после еднолично да раздава парите от „излишъците” и по този начин да си осигурява спокойствие.


ИЗХОД. При реално двупартийната система ГЕРБ - БСП – все сме в мечета имперска руска прегръдка!

След век и половина руска хибридна война срещу българите, народът ни е омаекнъаль, но като инстанбулци трябва да се реши да прогони московци и анодолци от Отечеството, а заедно с тях и управляващите предатели.

През Възраждането народът ни въстание вдигна срещу огромната Османска империя, а сега не може да се реши на избори да пусне бюлетената в родолюбивата урна, тази на ДБ, която реално еднствена воюва за независима европейска, а не за Московска или Анадолска България. Доган трябва да сае превърне в български гражданин, а нае да живее като малък султан в дъ ржавата ни.

Когато Борисов с цяло гърло обяви, че не иска Шенген, от 17-те евродепутати само г-н Кънев реагира адекватно на поредното Борисово предателство. Христо Иванов, ген. Атанасов, Радан Кънев може да не са красавци, но са напълно нормални, и програмата на ДБ е най-здравословната за българите.

Народе български, ако искаш България да я има и да се радваш на деца и внуци, потърси урната на ДБ!

Относно статията. Превъзходна, богата с факти и правилни аналзи, но с реализма си причнява мъка и гняв, че живеем като руски крепостни и турски амуджета от едно време.
дедо Ощавко's picture
дедо Ощавко
Ощавен маркиз

Този текст на уважаемата

Този текст на уважаемата Емилия Милчева наистина дърпа покривката от винаги "препълнената" ГЕРБерианска бюджетна маса. Браво!
Ще кажа обаче две думи по повод комента на колегата Гоце, с похвала за прямотата и обективността негова. Кажи ми, брате, как да гласуват българи и българки, па и наши съграждани от другите ни национално-образуващи етноси, за ДЯСНОТО, примерно за Демократична България", като този нашенски електорат в осемдесет-процентовата си целост - 30 годин след 1989-та - нема хал хабер от предприемачество и "часмаг" тет а тет. В най-обикновения случай е бил само наемен работник или "съдружник" с 0, 001 пърсент от фирм-печелбата. Знаейки отлично, не само язе и вие, но и поне 5 мильона избиратели, че БЪЛГАРСКАТА цоц-икономика беше префасонирана в капЕталиска такъва от абепефека-номенклатурчиците и ЧЕНГЕ-мутрафонията /през вездесъщите черни канали, ръкави и ръкавици на кремлин-лубянковското рукаводно МАФИОТСКО начало!!!/, ТА, уважаеми Гоце, как тоз помрачен социално-финансово народец, СТРЕСНАТ дори че утре може да остане без ток , хлеб и водица, ще отида да гласува за ДЯСНА власт, Закон без вратички, професионални и визионери политици, почтени администратори и проч. ... И през ум не му минава?! За тъков илекторат житейската проВИЗИЯ е до следващия денЬ, най-млогу седмица. При тва, НАГЛИТЕ ХИБРИДЧИЦИ откъмто РЕШЕТКО-ЕВРАШИСТАН и задунайските им РАШСИФИЛИСТИК-рубльо-КОПОИ го тепат яко "ЕС-атлантизирания" наш народец по балалаещата недекомунизирана /и наци-патреотизирана!/ чутура. До полная отмала!...
Единствената ми надежда е, че все повече цивилизовани, професионално и граждански прогледнали и укрепнали българи от "бегълците" ни ще гласуват за партии като ДБ. А и, че един ден ще се върнат, за да преобърнат комундел-чинге-мафиотското статукво, и да скъсат "пъпната ни връв" с кремльо-кейджибистанЬ. Сметам го за постижимо в идващите десетина годин. България - в ЕС и НАТО!
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Уважаеми г-н дедо Ощанио,

Уважаеми г-н дедо Ощанио, благодаря за ободрителните думи към моето скромно коментарче.

Не за това обаче искам да разменя някои мисли с Вас.

За нас, гоцеделчевци, най-тревожно е с ъстоянието на българския народ. Защо например у селският момък Андрешко след като разбира целта на пътуването на охранения съдия-изпълнител с вълчи кожух, се надигат борчески сили, протест срещу социалните неправди в живота, а у българите не възниква борческа енергия срещу днешните ни основни политически врагове?

Турция усул усул продължава да ислямизира България по свой начин под безразличния поглед на управлващи и народ, а Доган реално е султан в държавата ни..

Русия продължава да ни продава монополно възможно най-скъп газ, да ни ограбва с истемно след Освобождението и до сега посредством неравностойни договори, да колонизира Черноморието ни, да оказва политическа опека и насилничество, да не можем да демонтираме ненужния Червеноармейски паметник в центъра на София, нощните им вълци да влизат и да продават келешлици и да всяват страх, да не връщат архивите ни..

Списъкът може да бъде продължен, Младите ми п риятели п родължават да изучават вековните руско-български отношения и не са намерили до сега нито един полезен политически ход на руснаците, извършен първично за нас, Има полезни руски ходове, но те са извършени покрай руските имперски стремления.

А в с ъщото време под благовидния овчедушен поглед на народ и управляваща русоугодн шайка, и дори и с активно участие на управляващите, непрекснато се извършва положителен Пиар за руснаците и отрицателен за Европа и САЩ.

Тазе ерозираща българщината хибридна война е превърнала българите в руски крепостни инертни селени.

Трябва да убедим непокварените от русизма българи, че „Русофили” са паразити-българоядци.

Да не очакваме завръщане на принудените б ългари да забягнат на запад, защото ще им бъде попречено да се завърнат масово, значимо.

За да върнем българите в българското, е нужна упорита системна просвета на даецата ни, и на възрастните, изучаване на истинската история на българите, за да осъзнаят що е то имперска Русия!

Не развием ли успешно чрез просвета Възраждане ХХІ в., ще си останем васали на Решетников и Путин, ще продължаваме да гинем.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията