Article_top

Партия на Слави Трифонов би взела проценти, колкото ДПС - около и малко над 8 на сто, ако парламентарните избори се провеждаха днес.

Това сочат данни от националното представително проучване на "Алфа рисърч", проведено между 10-16 септември 2019 г., сред 1023 души.

"Тя стартира с подкрепа от 8,3%, отнемайки симпатизанти от БСП, националистическите формации и Воля, без съществена ерозия за ГЕРБ. Поради липсата на масови обществени очаквания за демонтиране на цялата политическа система и преориентация на страната, новата формация, позиционираща се като алтернатива на статуквото, започва с умерени нива на подкрепа", коментират от "Алфа рисърч".

С разпада на "Обединените патриоти", преобладаваща част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ (4,8%), а доскорошният им партньор "Атака" влиза в политическия сезон с подкрепа от 1,9%. След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, Демократична България стабилизира общите си позиции (4.1%), но все още е изправена пред предизвикателството да разшири кръга от свои симпатизанти в страната.

"Няма такава държава", както Трифонов обяви, че ще се казва формацията, се смята за алтернатива на сегашното управление от 11,5 на сто от анкетираните. 17,1% виждат в соцпартията алтернативата. в Демократична България - 4,9%, в "Обединени патриоти" - 3,8%, към друга политическа сила - 8,9%.

"Както тази дисперсия, така, в още по-голяма степен - и взаимната противоречивост между опозиционните формации, показва защо, макар и със силно стеснена подкрепа, ГЕРБ продължава да удържа позиции", коментират ат "Алфа рисърч".

Една трета от анкетираните смятат, че няма друга по-подготвена партия, която да поеме управлението на страната.

 Ето още от основните изводи от изследването на "Алфа рисърч":

  • Нарастват критичните оценки и гласове към качеството и стила на управление на страната. Както показват и последните политически скандали обаче, те биват разчетени от общественото мнение като излизащи от различни по ориентацията си политически сили, което не позволява консолидиране на единна опозиция. В резултат, правителството и премиерът успяват да запазят нивата си от месец юни, регистрирани непосредствено след европейския вот. С 27.5% одобрение за Борисов и 15% за неговия кабинет, управляващите влизат в есенния политически сезон.
  • Президентът Румен Радев продължава да се ползва с най-висок персонален рейтинг от политиците в страната – 54.8%, с лек ръст на неодобрението (от 14% на 17%).

  • При другите институции плавен позитивен тренд се наблюдава при полицията, която в рамките на година постига около 10% ръст (от 19% на 28%). Законодателната, съдебната власт, обаче, както и главният прокурор, събират силни негативи и остават закотвени към много ниски нива на обществено доверие.

  • През септември, както и през целия период на действие на настоящия кабинет, като най-успешен министър се оценява Томислав Дончев (който добавя 5% ръст в персоналния си индекс), следван от министъра на спорта Красен Кралев. На трето място в началото на учебната година излиза образователният Красимир Вълчев. Тримата са и с най-ясно изразен позитивен баланс между позитивни и негативни оценки. От останалите с подобрени позиции са Росен Желязков и Младен Маринов. По-поляризирани са мненията за Екатерина Захариева, Красимир Каракачанов и Боил Банов. Най-проблемни за общественото мнение са ресорите правосъдие, здравеопазване, земеделие.

Местните избори

  • Националното проучване не е представително за изхода от местния вот, тъй като битките ще се решават във всяка една община поотделно. То показва обаче някои по-характерни нагласи на избирателите, които могат да се окажат съществени за изхода от кметските надпревари.
  • Около 47% са твърдо решилите да гласуват на предстоящите избори. Като правило местните избори са по-мобилизиращи за избирателите от наскоро отминалите европейски, но към момента декларираната готовност за участие в тях е относително ниска. Това може да се дължи както на все още нестартиралата реална предизборна кампания, така и на липсата на ярки опоненти по места, което дистанцира гражданите от активно участие. Тази ситуация вероятно ще търпи промяна с регистрацията на всички кандидати и навлизането в същинската кампания.

 

  • Силно поляризирани са нагласите по оста „запазване на статуквото или промяна в местната власт“. 41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящия кмет, 47% са за избор на нов. На база на тези настроения не могат да се правят прогнози по общини, но трябва да се отбележи, че сумарно рязко по-критични са нагласите в големите градове (32%:68%), по-умерени – в средните общини (44%:56%) и най-благоприятни за настоящите кметове – в малките населени места (51%:49%). Така, като най-оспорвана и с най-голяма интрига се очертава надпреварата за кметското място в големите общини.
  • Изострянето на критичните настроения е най-големият резервоар за гласове срещу действащи кметове при втория тур на изборите, тъй като те катализират най-големия потенциал за протестен вот. Интересното, което показва настоящото проучване обаче е, че при местни избори няма същата логика и размах на протестния вот, както при националните. 37% от анкетираните са готови да се обединят зад която и да е кандидатура, „срещу“ действащия кмет в името на промяната. 62% обаче са на мнение, че биха гласували в зависимост от личните качества на кандидатите и политическите си предпочитания, а не на принципа „против“. Тази нагласа внася допълнителен съспенс в политическата битка, защото показва, че обединението на недоволните не е автоматичен процес, особено когато става въпрос за решаването на местни проблеми, които непосредствено засягат всеки гражданин. Сериозен фактор в развитието на интригата ще бъдат и множеството алтернативни местни играчи, които често получават значителна подкрепа. Около 10 на сто от избирателите са готови да гласуват за такива листи или кандидат-кметове, като на места делът им достига до 15%.
  • Регистрираната в настоящото проучване подкрепа за управляващи, лява, дясна опозиция и нови формации показва настроенията в обществото на национално равнище. Местните избори обаче са доста различни по характер, а това прави изходът от тях силно зависим от спецификата в отделните общини, от състоянието на политическите сили в тях и гражданската ангажираност.
 

Партия на Слави Трифонов би взела проценти, колкото ДПС - около и малко над 8 на сто, ако парламентарните избори се провеждаха днес.

Това сочат данни от националното представително проучване на "Алфа рисърч", проведено между 10-16 септември 2019 г., сред 1023 души.

"Тя стартира с подкрепа от 8,3%, отнемайки симпатизанти от БСП, националистическите формации и Воля, без съществена ерозия за ГЕРБ. Поради липсата на масови обществени очаквания за демонтиране на цялата политическа система и преориентация на страната, новата формация, позиционираща се като алтернатива на статуквото, започва с умерени нива на подкрепа", коментират от "Алфа рисърч".

С разпада на "Обединените патриоти", преобладаваща част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ (4,8%), а доскорошният им партньор "Атака" влиза в политическия сезон с подкрепа от 1,9%. След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, Демократична България стабилизира общите си позиции (4.1%), но все още е изправена пред предизвикателството да разшири кръга от свои симпатизанти в страната.

"Няма такава държава", както Трифонов обяви, че ще се казва формацията, се смята за алтернатива на сегашното управление от 11,5 на сто от анкетираните. 17,1% виждат в соцпартията алтернативата. в Демократична България - 4,9%, в "Обединени патриоти" - 3,8%, към друга политическа сила - 8,9%.

"Както тази дисперсия, така, в още по-голяма степен - и взаимната противоречивост между опозиционните формации, показва защо, макар и със силно стеснена подкрепа, ГЕРБ продължава да удържа позиции", коментират ат "Алфа рисърч".

Една трета от анкетираните смятат, че няма друга по-подготвена партия, която да поеме управлението на страната.

 Ето още от основните изводи от изследването на "Алфа рисърч":

  • Нарастват критичните оценки и гласове към качеството и стила на управление на страната. Както показват и последните политически скандали обаче, те биват разчетени от общественото мнение като излизащи от различни по ориентацията си политически сили, което не позволява консолидиране на единна опозиция. В резултат, правителството и премиерът успяват да запазят нивата си от месец юни, регистрирани непосредствено след европейския вот. С 27.5% одобрение за Борисов и 15% за неговия кабинет, управляващите влизат в есенния политически сезон.
  • Президентът Румен Радев продължава да се ползва с най-висок персонален рейтинг от политиците в страната – 54.8%, с лек ръст на неодобрението (от 14% на 17%).

  • При другите институции плавен позитивен тренд се наблюдава при полицията, която в рамките на година постига около 10% ръст (от 19% на 28%). Законодателната, съдебната власт, обаче, както и главният прокурор, събират силни негативи и остават закотвени към много ниски нива на обществено доверие.

  • През септември, както и през целия период на действие на настоящия кабинет, като най-успешен министър се оценява Томислав Дончев (който добавя 5% ръст в персоналния си индекс), следван от министъра на спорта Красен Кралев. На трето място в началото на учебната година излиза образователният Красимир Вълчев. Тримата са и с най-ясно изразен позитивен баланс между позитивни и негативни оценки. От останалите с подобрени позиции са Росен Желязков и Младен Маринов. По-поляризирани са мненията за Екатерина Захариева, Красимир Каракачанов и Боил Банов. Най-проблемни за общественото мнение са ресорите правосъдие, здравеопазване, земеделие.

Местните избори

  • Националното проучване не е представително за изхода от местния вот, тъй като битките ще се решават във всяка една община поотделно. То показва обаче някои по-характерни нагласи на избирателите, които могат да се окажат съществени за изхода от кметските надпревари.
  • Около 47% са твърдо решилите да гласуват на предстоящите избори. Като правило местните избори са по-мобилизиращи за избирателите от наскоро отминалите европейски, но към момента декларираната готовност за участие в тях е относително ниска. Това може да се дължи както на все още нестартиралата реална предизборна кампания, така и на липсата на ярки опоненти по места, което дистанцира гражданите от активно участие. Тази ситуация вероятно ще търпи промяна с регистрацията на всички кандидати и навлизането в същинската кампания.

 

  • Силно поляризирани са нагласите по оста „запазване на статуквото или промяна в местната власт“. 41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящия кмет, 47% са за избор на нов. На база на тези настроения не могат да се правят прогнози по общини, но трябва да се отбележи, че сумарно рязко по-критични са нагласите в големите градове (32%:68%), по-умерени – в средните общини (44%:56%) и най-благоприятни за настоящите кметове – в малките населени места (51%:49%). Така, като най-оспорвана и с най-голяма интрига се очертава надпреварата за кметското място в големите общини.
  • Изострянето на критичните настроения е най-големият резервоар за гласове срещу действащи кметове при втория тур на изборите, тъй като те катализират най-големия потенциал за протестен вот. Интересното, което показва настоящото проучване обаче е, че при местни избори няма същата логика и размах на протестния вот, както при националните. 37% от анкетираните са готови да се обединят зад която и да е кандидатура, „срещу“ действащия кмет в името на промяната. 62% обаче са на мнение, че биха гласували в зависимост от личните качества на кандидатите и политическите си предпочитания, а не на принципа „против“. Тази нагласа внася допълнителен съспенс в политическата битка, защото показва, че обединението на недоволните не е автоматичен процес, особено когато става въпрос за решаването на местни проблеми, които непосредствено засягат всеки гражданин. Сериозен фактор в развитието на интригата ще бъдат и множеството алтернативни местни играчи, които често получават значителна подкрепа. Около 10 на сто от избирателите са готови да гласуват за такива листи или кандидат-кметове, като на места делът им достига до 15%.
  • Регистрираната в настоящото проучване подкрепа за управляващи, лява, дясна опозиция и нови формации показва настроенията в обществото на национално равнище. Местните избори обаче са доста различни по характер, а това прави изходът от тях силно зависим от спецификата в отделните общини, от състоянието на политическите сили в тях и гражданската ангажираност.

Коментари

Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Интересно -

как тъпите уфце смятат, че този тъп чалгар ще съумее да направи и един полезен ход за България. Та той е откровен популист! Преди време за една бройка да натресе мажоритарни избори в два тура. Едва се отървахме! Кой знае още какви необратими каши може да забърка? Никой от въпросните 8% ли не си спомня Николай Бареков? Никой ли не си дава сметка, че Слави Трифонов е само мюре?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?