Предложение за резолюция относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа предизвика яростни спорове късно вчера на пленарна сесия на европарламента в Страсбург.

Те засегнаха дори наименованието на бъдещия ресор на българската еврокомисарка Мария Габриел.

Различни проекти за резолюция бяха изготвени от Европейската народна партия (ЕНП), социалистите, либералите и консерваторите. В крайна сметка се стигна до съвместно предложение, изработено от депутати и от четирите сили. От българска страна са участвали Андрей Ковачев (ГЕРБ) и Александър Йорданов (СДС). И двамата са депутати от ЕНП и са сред авторите на предложението на тази партия.

Съвсем естествено повечето автори са от Полша. Резолюцията е по повод 80-годишнината от пакта „Молотов–Рибентроп“, подписан на 23 август 1939 г. С него СССР и нацистка Германия се договарят да си поделят първо Полша, а след това цяла Европа, преди да се превърнат в смъртни врагове.

В резолюцията се казва, че "Втората световна война, най-разрушителната война в историята на Европа, започна като непосредствен резултат от придобилия печална слава договор за ненападение между нацисткия режим и Съветския съюз от 23 август 1939 г., също така известен като пакт „Молотов–Рибентроп“, и тайните протоколи към него, с които два тоталитарни режима, които споделят целта за покоряване на света, разделиха Европа на две зони на влияние".

Депутати от балтийските страни – Литва, Латвия и Естония, призоваха за по-голяма почит към жертвите на тоталитарните режими. И отбелязаха, че в Русия се връща култът към личността на Сталин, докато Германия окончателно се е отказала от своето нацистко минало.

Крайно леви и крайно десни – единни зад Русия

Срещу очернянето на Русия възразиха не само от крайната левица, но и от крайната десница.

Отявлен защитник на Москва се оказа французинът Жил Льобретон от Националния сбор и групата „Идентичност и демокрация“ (ИД).

„Европарламентът не трябва да атакува Русия. Тя приключи със съветското минало. Тя е една уважавана държава и да се третира като партньор, а не като враг. Не трябва да има опити за противопоставяне“, каза той.

Но бързо бе контриран от полския християндемократ Радослав Сикорски:

„Червената армия победи Хитлер, да. Но 2 години СССР бе съюзник на нацистка Германия и носи вината за избиването на стоцици хиляди, дори милиони от своите съотечественици. Напоследък руските управници, посолствата категорично отхвърлят историческия факт, че Полша бе окупирана. Едва ли би бил достоен за почит някой, който доброволно се е съгласил да стане охрана в "Аушвиц". Но имаме историческия факт – поляк, отказал това, е екзекутиран в комунистически концлагер.“

С примера за екзекутирания поляк Сикорски отговори на твърденията на гръцкия комунист Летерис Николау-Алаванос, че не може да се обвиняват хората, че са сътрудничели на един или друг режим.

Полската консерваторка Ана Фотига поиска 25 май да бъде обявен за Международен ден на героите в борбата срещу тоталитаризма. На тази дата през 1948 г. в затвор във Варшава е екзекутиран ротмистър Витолд Пилецки. Той се е борил срещу два тоталитарни режима. Първо влиза доброволно в концлагера „Аушвиц“, за да информира съюзниците за нацистките престъпления там. А след това е екзекутиран от комунистите по обвинение в шпионаж в полза на Запада.

„В Източна Европа хората се противопоставиха не на един, а на два тоталитарни режима“, обобщи Фотига.

Кипърският депутат Йоргос Георгиу от радикалната Европейска обединена левица-Северна зелена левица (ЕОЛ-СЗЛ) се разсърди, че положителната роля на комунистите не е спомената в нито един от вариантите.

„Тук, в тази зала, сме днес и заради комунистите. Милиони комунисти дадоха живота си, за да живеем свободно. А сега се опитваме да хвърлим вината върху комунистите и комунистическите партии. Тук се преследва една скрита цел – искат да ликвидират всякаква съпротива на хората, които водят борба срещу върхушката. Не друг, а комунистите се възправиха срещу нацизма и фашизма“, изтъкна представителят от Острова на Афродита.

Коренно различно бе мнението на германеца Максимилиан Кра от крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и от изповядващата същите възгледи група „Идентичност и демокрация“ (ИД).

„Абсурдното е, че тези, които съдействаха на комунистите да извършват престъпления, днес говорят за възпоменания“, смята той.

Почти всички видяха пропуски

Изказани бяха критики, че в резолюциите не се споменава нищо за „Аушвиц“ и съвсем малко за холокоста. Няма и дума за геноцида срещу роми и синти.

С други думи, почти всеки изказващ се посочи недостатъци.

Хърватската консерваторка Ружа Томашич не скри гнева си, като обвини колегите си, че са забравили какво се е случило с нейната страна.

„Не мога да замълча, когато чувам, че сме единственото поколение, което не е преживяло война. През 1991 г. Хърватия не беше част от ЕС, но беше част от Европа. Обидена съм, че забравяте сръбската агресия срещу Хърватия. Ние се борихме за нашата свобода и 8500 души паднаха в тази битка. Сред тях - жени и деца“, каза тя.

Испанката Сира Рего от крайната левица пък се възмути, че в родината й все още има улици, носещи името на диктатора Франко. Тя припомни, че в Южна Испания има много масови гробове от фашистката диктатура. Рего обвини ЕП, че не споменава нищо за случилото се в родината й, включително за ролята на републиканските бойци в борбата с фашизма.

Колко улици на диктатори има в България?

Имената на улиците станаха повод към Сира Рего да се обърне Андрей Ковачев:

„Към колежката от Испания - с право се притеснявате, че има улици на диктатори. Но знаете ли, че в България всяко второ име е на диктатор или на техни поддръжници, довели до стотици, десетки хиляди жертви?“

Той призова да бъдат почетени жертвите не само на едните, а на всички – и на комунизма, и на фашизма, и на нацизма. Българският евродепутат обвини крайнолевите и крайнодесните, че често забравят този факт. А националсоциалистическият и комунистическият режим - за двете лица на едно и също зло.

Накрая Андрей Ковачев похвали от трибуната на ЕП българското правителство и Министерството на образованието и науката за приемането на новите учебни програми, които според него най-накрая отразяват обективно събитията от ХХ век. Той призова Еврокомисията да предвиди адекватно финансиране на проекти, свързани със съхраняването на паметта на жертвите на всички тоталитарни режими и плоучването на архивите.

„Отрова от Балтика и Вишеград“

Гръцкият комунист Лефтерис Николау-Алаванос, който в ЕП е независим, видя в общото предложение за резолюция влиянието на Балтика и Вишеградската четворка:

„Там се разпространява отрова. Фактът, че СССР допринесе съществено за разгрома на фашизма, е факт, който трябва да ни накара да почетем тези герои."

Да се преименува ресорът на Мария Габриел

Друг грък - Алексис Георгулис от радикалната левица, направо обвърза историческата памет с наименованието на ресора, за който в следващата Еврокамисия ще отговаря българката Мария Габриел.

„Ще трябва да върнем историческата памет като понятие в учебниците. И да върнем културата и образованието в наименованието на ресорите на новата комисия“, каза той.

Габриел бе предложена за комисар по иновациите и младежта, като там влиза и образованието. Според Георгулис без култура, изкуство и образование няма да има успех в начинанието за историческата памет.

Бившият румънски президент Траян Бъсеску, който сега е евродепутат от ЕНП, за пореден път повтори, макар и не в прав текст, идеята си за обединение на страната му с Молдова.

„И днес в Румъния се живее по волята на Хитлер и Сталин. Една част живее в Румъния, друга – в Молдова“, изтъкна той.

На няколко пъти по време на дебатите бе изтъкнато, че ЕС е днешният демократичен отговор на пакта „Молотов-Рибентроп“.

Резолюцията трябва да бъде гласувана по-късно днес.