БСП е единствената социалистическа партия в Европарламента, чиито депутати не подкрепиха приетата вчера с голямо мнозинство резолюция за значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа.

Това става ясно от преглед на протокола от гласуването.

Резолюцията е посветена на 80-годишнината от началото на Втората световна война. В документа се изтъква, че най-кръвопролитният в човешката история конфликт „започна като непосредствен резултат“ от пакта „Молотов-Рибентроп“, подписан между СССР и нацистка Германия на 23 август 1939 г.

535 евродепутати покрепиха резолюцията на пленарна сесия в Страсбург. „Против“ гласуваха 66, а 52-ма се въздържаха.

Само шестима депутати от Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) са гласували против, става видно от протокола. Трима от тях са от БСП. Това са председателят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев, Цветелина Пенкова и Петър Витанов.

Съпартиецът им Иво Христов се е въздържал. А Елена Йончева изобщо не е участвала в гласуването.

11 български депутати от Европейската народна партия (ЕНП), либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) и Европейски консерватори и реформисти (ЕКР) са гласували „за“. Ева Майдел от ЕНП не е участвала във вота.

От останалите трима европейски социалисти, които не са подкрепили резолюцията, двама са от Гърция, а един е от Германия.

Ден преди гласуването евродепутатите водеха ожесточени дебати за документа. Крайно леви и крайно десни бяха изненадващо единни в защитата на Русия. Разменяха се обвинения за оневиняване на нацизма и комунизма.

Европейският парламент „изразява дълбока загриженост във връзка с усилията на настоящото руско правителство да изкриви историческите факти и да оневини престъпленията, извършени от съветския тоталитарен режим, и ги счита за опасен елемент от информационната война, водена срещу демократична Европа, чиято цел е да раздели континента ни“, се казва в резолюцията.

Същевременно се изтъква, че трябва да бъдат почетени жертвите не само на комунизма, но и на фашизма, нацизма и всички тоталитарни режими. Но „макар престъпленията на нацисткия режим да получиха оценка и наказание на Нюрнбергския процес, все още съществува спешна необходимост да се повишава осведомеността, да се дават морални оценки и да се правят правни проучвания за престъпленията на сталинизма и други диктатури“. А „символите на тоталитарните режими продължават да бъдат използвани на обществени места и за търговски цели“.

Накрая депутатите призовават в страните членки на ЕС „ефективно да бъдат забранени неофашистките и неонацистките групи, както и всяка друга фондация или асоциация, която възхвалява и величае нацизма и фашизма или каквато и да е друга форма на тоталитаризъм“. 

Резолюцията призовава за отбелязване на 23 август като Европейски ден за почитане на паметта на жертвите на тоталитарните режими както на равнището на ЕС, така и на национално равнище.

Освен това евродепутатите предлагат да се въведе още един празник – 25 май. Той трябва да бъде Ден на Международен ден на героите в борбата срещу тоталитаризма. На този ден през 1948 г. комунистическият режим в Полша екзекутира по фалшиви обвинения в шпионаж  ротмистър Витолд Пилецки – герой от антинацистката съпротива, влязъл добловолно в концлагера „Аушвиц“, за да събере и предаде на съюзниците информация за извършените там нацистки престъпления. Пилецки се е борил срещу два тоталитарни режима.

През юли БСП пак застана зад Москва

И през юли БСП не подкрепи резолюция, приета на втората сесия на Европарламента след избирането му. Тогава депутатите призоваха властите в Москва да прекратят тормоза над природозащитниците, както и над защитници на правата на човека и да им позволят да извършват своята законна работа. Резолюцията настояваше отмяна на т.нар. закон за „чуждестранните агенти“.

Четирима от общо петима епутати от БСП гласуваха против. Въздържа се единствено Елена Йончева.

Всички други 11 български представители (без отсъствалата и тогава Ева Майдел) гласуваха „за“.