Българката Кристалина Георгива беше избрана за новия управляващ директор на Международния валутен фонд. Така тя става първата жена, дошла от страна с развиваща се икономика, която заема поста. Поздравленията за избора дойдоха от повечето водещи световни политици, сред които и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който написа в Туитър, че е горд с постижението на бившата си заместничка и че очаква с нетърпение да продължи ползвотворното си партньорство в Георгива.

Престижната длъжност обаче не означава, че страната ни ще има неограничен достъп до външно финансиране. Означава престиж и дипломатически лостове за влияние. 

Какво обаче всъщност представлява институцията и защо е важно, че българка ще бъде нейин шеф, остава загадка за неизкушените от икономиката. В следващите редове ще ви разкажем за историята на фонда, за неговите задачи и цели, за възможностите му да влияе върху световните икономически и политически процеси и най-големите предизвикателства, с които ще се сблъска новият директор.

Какво е МВФ? 

Международният валутен фонд е международна организация, която се грижи за управлението на световната финансова система, като наблюдава валутните курсове, платежните баланси, предлага техническо и финансово сътрудничество на своите членове и търси рисковете в глобалната икономика.

Организацията е създадена през 1944 година в американското градче Бретън Уудс по време на следвоенна конференция, целяща да реорганизира международните парични потоци. В началото групата членове наброява само 44 държави, но през години желаещите да се присъединят набъбва заради обявянето на независимост на много държави от третия свят и разпадането на социалистическия лагер. Експанзията на МВФ заедно с промените в световната икономика изискват от институцията да се адаптира по всевъзможни начини, за да продължи ефективно да следва своите цели.

Така днес организационната структура включва няколко организационни структури под шапката на изпълнителния директор. Съветът на управляващите е висшият орган, а в него влизат министрите на финансите или управителите на централни банки на отделните страни. Директоратът или просто бордът на директорите пък е изпълнителният орган на МВФ. В него е съсредоточена властта за постоянно вземане на решения. Той се занимава с всекидневната дейност на организацията. В състава му влизат 24 директори. Членовете на директората се срещат 3 пъти седмично за решаване на широк кръг от организационни и административни проблеми. Най-важният орган на организацията обаче е т.нар. Временен комитет. Членовете му се срещат два пъти годишно - през пролетта и през есента. Този комитет може да бъде трансформиран в съвет с правомощия да взема решения.

Глобалният пазач

МВФ има за цел да осигури стабилността на международната парична система. След световната икономическа криза от 2008 г. институцията разшири своята компетентност и включи всички макроиномически и финансови въпроси, които засягат глобалната стабилност. 

"МВФ действа като вид глобален пазач. Той следи не само икономическата и финансовата политика на своите 189 членове, но и цялостната международна икономика", пише Ева Кавано в анализ за онлайн изданието на RTE.

Всяка година МВФ преглежда секторните политики на страните членки, идентифицира потенциалните рискове и прави предложения, които се препращат на съответното правителство. 

Освен това организацията изготвя вирок спектър от глобални доклади, които се фокусират върху взаимосвързаността между страните и върху това как икономическите рискове се разпространяват в страните. МВФ има отговорна роля в разрешването на търговските конфликти, които точно в момента "ядат" огромни проценти от международния растеж в справяне с изменението на климата, в рисковете за киберсигурността и в подобряване ефективността на международното данъчно облагане.

Управляващият директор на МВФ пък може да използва влиянието пред отделните държави и организации - като Световната банка и Организацията за икономическо и социално развитие, за да подчертае източниците на риск, да обяснява и предупреждава за глобални предизвикателства и възможните изходи от проблемни ситуации. Практиката до момента показва, че мнението на директора на МВФ се взема предвид при решаването на почти всички международни икономически или социални тежки въпроси.

Световният кредитор

Вероятно това, с което МВФ е най-известен обаче, е разрешаването на сложни кризи. Държавите членки, на които е трудно да вземат заеми на международните пазари, да плащат за внос на стоки от критична важност или да се справят в несъстоятелните си банки, могат да поискат заем от фонда. Парите за тези заеми идват от средствата, или т.нар. квоти, които членовете внасят всяка година в резервите на МВФ.

Ролята на МВФ стана широкоизвестна по време на овладяването на гръцката финансова и дългова криза, настъпила през 2010 г. През годините институцията, ръководена от Кристин Лагард, успя да предостави няколко спасителни транша на Атина, в замяна на които Гърция се задължи да проведе поредица от непопулярни и ключови реформи в своята икономика. Днес страната отново стъпва на краката си, отмени капиталовите рестрикции и пожела да изплати предсрочно голяма част от дълга си.

Предизвикателствата пред Георгиева

В крайна сметка новият управляващ на МВФ - българката Кристалина Георгиева, има пред себе си трудната задача да балансира между САЩ и Китай в тяхната неспирна, поне за момента, търговска война. Според експертите българката има добри отношения и с американския президент Доналд Тръмп, и с китайския лидер Си Цзинпин. 

Като наследник на Кристин Лагард пък от Георгиева ще се очаква да следва и вече зададената линия за подпогане участието на повече жени в световната икономика и за сериозно намаляване на глобалните неравенства. Друга голяма тема, която българката ще трябва да следва, е борбата с климатичните промени.

В заключение можем да кажем, че престижният пост на българката няма да спомогне за излизаването на финансови потоци в страната, но дипломатическият шанс пред България е голям и тя трябва да се опита да капитализира личния успех на Кристалина Георгиева в национален план.