Напрежението между София и Скопие през последните дни стана повод президентът Румен Радев да инициира среща на тема "Преглед на двустранните отношения между Република България и Република Северна Македония в контекста на постигнатите резултати от работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси и очакваната покана към Македония за присъединяване към ЕС". Основната тема на тази среща бяха слабите резултати, постигнати от преговорите на експертите от двете страни по въпроси, свързани с общата история.

Радев каза, че на срещата е постигнато принципно съгласие за изработване на национална позиция с ясни изисквания и критерии. Тя се свиква в навечерието на Европейския съвет на 17 октомври, когато ще се разглежда въпроса с членството на Скопие.

"Критериите следва да залегнат в преговорната рамка и да са задължително условия за приемане на Северна Македония в ЕС. Българското правителство се ангажира да формулира ясни крайни цели, които да бъдат постигнати преди приключване на преговорния процес за членство на Северна Македония в ЕС. А също така и на конкретни междинни цели, които да бъдат решавани на всеки последователен етап от преговорния процес и то с ясни измерители. Една такава позиция следва да бъде представена и с нея да бъде запознат българският парламент. Особено внимание трябва да се обърне на учебните планове и програми, на текстовете в учебници, надписите в музеи и паметни плочи, както и позициите на обществените медии", каза Радев.

Според него липсата на конкретни условия, измерители и срокове в договора за приятелство с Македония са причина за драстичното изоставане на неговото изпълнение от процеса на европейска интеграция на Македония.

"Въпреки усилията от българската страна, Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси не постигна особени резултати. Особено напоследък те са обезпокоителни. Също така и поведението на нашата съседка поражда несигурност и недоверие", посочи още Радев.

Той каза, че е поставил въпроса за това България да поеме своята част от отговорността в рамките на НАТО за охраната на въздушното пространство на Македония.

"За това нещо имаме и средства, и възможности. Това ще покаже още веднъж конструктивната и отговорна роля на Република България в регионален и съюзнически план", добави президентът.

Премиерът Бойко Борисов бе умерен в позицията си.

"Комисията свърши много. Досега са направили седем срещи. Има доста неща, по които преди няколко години никой не е мислел, че е възможно да постигнем съгласие. Винаги съм казвал, че довчера говорехме, че сме един народ. Нека приемем, че сме братски народи. Нека тази убийствена война от страна на Скопие да не продължава, защото ние нямаме по-близък народ и хора. Да спрем Северна Македония по пътя й..., след това би било записано в историята, че след като всички 27 страни са ги подкрепили, точно България ги е спряла", каза Борисов.

Той припомни, че по време на преговорите за присъединяване България ще има "71 инструмента", за да отстоява своите интереси.

"Нека спрат да си играят с историята и миналото и да се концентрират върху бъдещето. Разбира се това бъдеще пряко ни интересува - коридор номер 8, разширяваме КПП", добави още премиерът.

Той изтъкна, че не всички политически партии са изпратили лидерите си на срещата, в което видя неуважение към президента.

Вицепремиерът Красимир Каракачанов бе значително по-остър.

"Трябва да заложим ясни условия в самия процес още за насрочването на междуправителствената конференция да има ясни и категорични резултати. Надявам се, че това, което ще направим, ще бъде много ясен сигнал към управляващите в Скопие. Времето на тупането на топката е приключило. Тези хора се подиграват с нас и печелят време, разигравайки ни. Забележете, че последната среща на комисията е насрочена точно за 15 – един ден преди да се съберат министрите и ръководителите в Брюксел, за да вземат решението", каза Каракачанов.