Казахстан ще се присъедини към Авраамовите споразумения за нормализиране на отношенията с Израел, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Страната поддържа дипломатически отношения с Израел още от 1992 г., но присъединяването към споразуменията се разглежда като политически ход в подкрепа на усилията на Вашингтон за разширяване на мирния процес в Близкия изток.

В публикация в социалната мрежа Truth Social Тръмп обяви, че е провел разговор с израелския премиер Бенямин Нетаняху и с президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев, определяйки решението като „голяма крачка напред в изграждането на мостове по света“.

Авраамовите споразумения бяха подписани през 2020 г. и до момента включват Бахрейн, Обединените арабски емирства, Судан и Мароко.

„Най-важното е, че това ще ‘оживи’ въпроса за Авраамовите споразумения, преди да се присъединят още страни“, заяви източник, запознат с въпроса, пред The Jerusalem Post.

Тръмп заяви, че подписването от Казахстан ще бъде „първо от много“ по време на втория му мандат.

На срещата между администрацията на Тръмп и държавите от Централна Азия, включително Казахстан, американският президент заяви:


„Тази вечер с радост съобщавам, че Казахстан официално се съгласи… изключителна страна с изключителен лидер, официално се присъедини към Авраамовите споразумения – и искам да благодаря на президента, това е голяма чест.“

Президентът Токаев отговори:


„Вие сте голям лидер и държавник, изпратен от небето, за да върнете здравия разум и традициите, които всички ценим, обратно в политиката на САЩ, както вътрешната, така и външната. Милиони хора в много страни са благодарни за това и съм убеден, че вашата мъдра и смела политика трябва да се подкрепя по целия свят.“

Вицепрезидентът Дж. Д. Ванс потвърди, че и други страни вероятно ще се присъединят през следващите месеци.

На срещата присъстваха официални представители на Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан - страни, които вероятно ще се включат към споразуменията.

Авраамовите споразумения

Това са серия от исторически договори, подписани през 2020 г. с посредничеството на Съединените щати, които доведоха до нормализиране на отношенията между Израел и няколко арабски и мюсюлмански държави.

Първите участници в тях са Израел, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн. Малко по-късно към тях се присъединяват Судан и Мароко. 

Авраамовите споразумения предвиждат установяване на дипломатически отношения между Израел и подписалите страни, както и отваряне на посолства и директни полети. Целта е да се положат основите за икономическо и технологично сътрудничество, включително в сферите на енергетиката и иновациите, както и за туристически и културен обмен. Друга част от договореностите е сътрудничеството в областта на сигурността срещу общи заплахи, сред които основно се посочва Иран.

Споразуменията се смятат за исторически пробив в близкоизточната дипломация, тъй като за първи път от десетилетия няколко арабски държави признаха Израел без предварително уреждане на израелско-палестинския конфликт. Критиците, от друга страна, отбелязват, че договореностите заобикалят палестинския въпрос и не предлагат трайно решение на конфликта в Близкия изток.

Защо точно сега подписа Казахстан?

Причината най-вероятно се крие в предстоящата визита на саудитския принц Мохамед бин Салман (MBS) в САЩ. Той пристига в Белия дом на 18 ноември. Тема на разговорите ще са предстоящото възстановяване на Газа и изпълнението на следващите точки от мирния план на Тръмп. Срещата ще определи дали Газа ще се превърне в икономически хъб, интегриран в Авраамовите споразумения, или ще остане гнездо на терористи. В момента се води дипломатическа битка кой да поеме възстановяването и с това контрола над региона - Саудитска Арабия и ОАЕ или Турция и Катар. Израел категорично отхвърля даване на влияние на Катар и Турция, тъй като двете държави подкрепят и финансират "Хамас".

Саудитска Арабия бе на път да стане част от Авраамовите споразумения през 2023 и тогава "Хамас" извърши клането в Израел, започвайки така последвалата двегодишна война. Според много анализатори именно намерението на Саудитска Арабия да признае Израел и да стане част от споразуменията е била причина за атаката на "Хамас". Саудитска Арабия оттегли временно съгласието си и сега го обвързва с даване на перспектива за палестинска държава. Изненадващото включване на Казахстан в споразуменията увеличава евентуално натиска върху Рияд. Ето в такива рамки ще се проведат разговорите в Белия дом.

Фактите на терена изискват незабавно решение в Газа. "Хамас" оцеля въпреки войната, набрала е 15 000 нови бойци по време на конфликта и запази контрола върху 47 процента от територията на Газа. Ръководството на организацията оперира от Доха, докато военният командир Изз ал-Дин ал-Хаддад координира операциите вътре в Газа. Тези реалности правят възстановяването на Ивицата спешно, за да се предотврати повторното формиране на пълните военни способности на "Хамас".

Газа се нуждае от 50 милиарда долара за възстановяване. Въпросът не е дали да се възстановява, а кой ще контролира парите и следователно бъдещето на Газа. Отговорът определя дали 67 000 жертви и пълното разрушение на инфраструктурата в Газа ще доведат до трайна промяна или просто ще рестартират часовника за следващия 7 октомври.