След като месеци наред протестираха сами, изведнъж медицинските сестри се видяха подкрепени от КНСБ и Българския лекарски съюз (БЛС). Синдикатът, който досега се разграничаваше от недоволството им, и професионалната организация на лекарите, която напролет се възмущаваше от исканото от сестрите повишение на заплатите, обявиха, че организират протест на медицинските специалисти на 7 октомври.

Исканията сега са занижени спрямо началото на протестите през февруари, когато сестрите настояваха основното им възнаграждение да се увеличи на две минимални работни заплати, т.е. 1120 лева. На пресконференция в края на миналата седмица председателят на синдиката Пламен Димитров съобщи, че ще настояват за минимална заплата от 900 лева за медицински сестри в общинските болници, 950 лева за сестрите в университетските болници и съответно 1100 лева и 1200 лева начална заплата за младите лекари.

Защо обаче синдикатът свиква протест с подобни искания, след като преди близо година КНСБ бе сред подписалите колективния трудов договор в сектор “Здравеопазване”, който за 2019 г предвижда точно тия заплати? Медии припомниха как именно от КНСБ позволиха да бъде дисциплинарно уволнена една от лидерките на сестринския протест - Мая Илиева, от “Аджибадем Сити Клиник болница Токуда”, която е била и синдикален лидер. Илиева коментира отстраняването си като опит за дискредитация и разказа, че получила телефонно обаждане преди първия протест на медицинските сестри от д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ, който ѝ казал “да си затваря голямата уста, че лично ще се погрижи да не работи повече в “Токуда”. По БНР след това Кокалов заяви, че Илиева е уволнена заради “нарушение на трудовата дисциплина” и ще я съди “в персонален план”.

Още 600 милиона за здравеопазване

Покрай анонса за протеста обаче изскочи смайващо искане. От КНСБ обявиха, че ще настояват разходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да се вдигнат със 600 милиона лева (около 307 млн. евро) - което би било най-голямото увеличение досега. Повишението на заплатите на медицинските специалисти би било максимум 20% от тази сума.

А за какво ще отидат останалите половин милиард лева от парите на данъкоплатците в една нереформирана система? Бюджетът на НЗОК за 2019 г. е рекоден - над 4.350 милиарда лева (близо 2.224 милиарда евро). Няма друга институция, която да разпределя повече средства. Дори Министерството на отбраната не стига тези разходи и с 2.2-та милиарда за изтребители.

Проблемите на българското здравеопазване са много и се нуждаят от ефективни решения преди да се изливат нови публични средства. Те няма да повишат качеството на здравните услуги, нито ще подобрят здравния статус на населението. Доказателство за това са досегашните увеличения с по 200, 300 или 400 милиона лева на година, които, изглежда, водят единствено до ръст на хоспитализациите и увеличаване на частните болници. Само че вместо да се заеме с решаване на проблемите в здравеопазването, здравният министър Кирил Ананиев се зае да търси още пари за системата.

Не достигат медицински сестри, не достигат специалисти, нито общопрактикуващи лекари. Местата за специализанти също са недостатъчни. Съгласно Наредбата за специализациите, променена по времето на здравния министър Петър Москов, болниците трябва да плащат на специализантите от бюджетите си по една минимална работна заплата от 560 лева, поради което гледат да си спестят тези разходи. Едни клинични пътеки са недофинансирани за сметка на други - в зависимост от това кое лоби е успяло да прокара интересите си. Контролът на НЗОК не е на ниво, за да спре източването чрез фалшиви клинични пътеки. В малките населени места и особено тези в планинските и полупланински райони достъпът до здравни услуги и грижи е затруднен или изобщо липсва. И това е само върхът на айсберга.

Да видим например ефекта от “ин витро” процедурите, които финансира бюджетът, увеличени от миналата година на 4 пълни опита плюс 4 трансфера на размразени ембриони. За 2018 г. всички раждания в България са били 55 796, от тях едва 1023 – т.е 1.8% от всички, са на бебета, заченати “ин витро”. За 2017 г. броят им е бил още по-малко - 820. Според анализи на “Индекс на болниците”, направени на базата на данни от НЗОК и Центъра за асистирана репродукция (ЦАР), “основната дейност, която се финансира от ЦАР, е концентрирана в пет клиники, а над една трета от нея – само в две от тях”.

Системата на здравеопазване - майка за едни, мащеха за други

Да вярваме ли на лозунгите за защита и достойно заплащане на медицинските сестри, лаборанти, фелдшери, физиотерапевти, издигани от игнориралите ги доскоро КНСБ и БЛС? Властта един път вече излъга медицинските специалисти - отпусна 50 милиона лева, уж за заплатите им, но парите така и не стигнаха до тях. Причината е, че повечето болници изхарчиха получените допълнително в средата на годината пари, за да погасят стари задължения, а други увеличиха заплатите с обидно ниски суми.

През октомври предстои традиционното обсъждане на проектобюджета за 2020 г. с партньорите от тристранката, където е и КНСБ, преди да бъде внесен в Народното събрание. Няма как дискусиите по темата да не се превърнат в част от предизборната кампания за местни избори - така както обещанията за съживяване на общински болници фигурират в платформите на много от кандидатите за местна власт. В това е шансът на медицинските специалисти, които искат не само по-високи заплати, но и връщане на медицинските стандарти - регламентирани с правила допълнителни възнаграждения, промяна в категорията труд и др.

Големият въпрос сега е кой ще преговаря с управляващите, за да защитава интересите им - и ще позволят ли сестрите да бъдат използвани, за да се излеят над половин милиард лева допълнителни пари под предлог за “по-добро здравеопазване” догодина?

Дойче веле