Винаги с Германия, никога против Русия..." Парадоксално безсмислен лозунг, или - ако предпочитате - принцип. С Германия сме заедно защото тя е водеща страна на обединена Европа. Водеща икономически и все повече - политически. Заедно с Франция и ... следващите по сила, влияние и позиции останали сред 27-те. С Германия сме част от НАТО - и трябва да бъдем по-тясно свързани, за да гарантираме сигурността на Европа и на самите себе си.

В историята сме били неколкократно заедно с Германия. Това се оценява от господстващите мнения като поредица от грешки. Истината е по-сложна. През 1916 г. изборът е правен в много тежка и сложна ситуация. Антантата обещава на Русия Константинопол и контрола върху Проливите. В началото на 1917 г. френският премиер обещава на Петербург неограничено разширяване на Русия към центъра на Европа, ако русите останат активни във войната срещу Централните сили.

Една победа на Антантата означава практическо затваряне - като с челюсти - на геополитическия контрол на Русия върху изтока на Европа - и в частност, на Балканите. Каква национална кауза би могла България да защити в условията на подобна хегемония на Русия около нас? Не оневинявам Фердинанд и Радославов - просто се опитвам да разсъждавам за мотивите, които са довели до избора да се присъединим към Централните сили...

Присъединяването на София към Оста през 1941 г. е укоримо от гл. точка на всеки нормален човешки и политически морал - сътрудничеството с нацизма няма оправдание. От прагматична гл. точка алтернативата би била война и разрушение - без възможност за България да попречи на овладяването на Балканите от Третия Райх. Ентусиазмът на определени политически и обществени среди в тогавашна България за съюза с нацизма си остава за сметка на тяхната съвест и за сметка на поредното поражение на българската национална кауза в края на 2 св. война. Прегази ни другата човеконенавистна сила - сталинизмът - и прекрати съществуването на независимата българска държава.

Оттук - максимата "никога срещу Русия..." Преди всичко нека да припомним, че би било самоубийствено за една страна с мащабите на България да се изправи в открит сблъсък с Русия. И никога не се е случвало - най-малкото не по инициатива на България. Нашият проблем винаги се е изразявал не във въображаемо или реално противопоставяне на България срещу Русия, а в непрестанните и организирани опити на Русия (в различните й исторически превъплощения) да се изправя срещу България и да я проваля системно като държавнополитически проект.

Като започнем с отрицанието на Съединението и свалянето на княз Александър Първи, и като приключим със системната хибридна война срещу настоящата крехка българска квазидържавност, избрала принадлежност към Европа и Атлантическия свят, Русия винаги е тази, която не може да се примири със стремежа за независимост и съобразяване с националния интерес от страна на България.

Практикувала неколкократно агресивна и завоевателна политика спрямо България, днес Русия се "задоволява" с възможностите да осуетява пълноценното вписване на България в коловоза на една успешна национална политика. Москва преследва тотална енергийна зависимост на България, максимално високи корупционни цени - корупционен данък за обвързаността на София с енергийния монопол на Москва.

Руските специализирани мрежи и институции подчиняват чрез корупция, изнудване и инфилтриране на свои представители цялостната държавна институционална и корпоративна икономическа система на България. "Русофилството" е "невинната" формулировка за социализиране на десетки хиляди българи към имперските интереси на Русия с приоритет пред интересите на България.

Руските интереси масирано въздействат върху политическите решения, съюзническите ангажименти и перспективите за развитие на българската национална общност. Руската агентура е против подобряването на отношенията ни с Македония. Руските стратегически интереси не допускат превъоръжаване на българската армия по стандартите на НАТО, руските представи за България като уязвима европейска периферия диктуват масирана пропаганда, уверяваща българите, че ЕС ги "ограбва"... Списъкът може да бъде подробно продължен. Не, не сме били ние против Русия, но проблемът ни винаги е бил как Русия да не бъде против нас.

Как Русия да започне да уважава факта на нашата национална идентичност и претенцията ни за независимост. Как Русия да разбере, че извън каноните на нейната геополитическа доктрина за роля и място на България на Балканите (сред другите балкански страни), има и място за доктрина, уважаваща идентичността на всеки народ, независимо колко голям и значим е той. И да приложи това разбиране към България, която има определени исторически заслуги за самото съществуване на Русия. Не е необходимо да се отблагодарява Русия на България. Хубаво е просто да спре да й пречи.

"Винаги с Германия, никога против Русия..." Метафора, зачената в нечие добропожелателно съзнание, която така и не се напълни с конкретно историческо и геополитическо съдържание...