Article_top

Пейдж ВанЗант вече бе сред любимите борци на феновете на UFC, когато завърши на второ място в шоуто "Танцувай със звездите" 2016 г. Името ѝ бързо успя да надрасне бойния спорт и днес 25-годишната американка е следвана от над два милиона души в "Инстаграм".

ВанЗант използва славата си, за да обърне внимание на проблем, който все по-често се дискутира из спортните среди - неравностойното заплащане между половете.

"Наистина вярвам - и се съмнявам дали наистина ще чуем откровен отговор от промоутърските компании - че жените продават повече от мъжките бойци", заяви ВанЗант. "Има няколко, които се отличават - като Конър Макгрегър, защото той е суперзвезда - но когато се вгледате в списъка със срещите, жените носят парите, те привличат погледите, те допринасят толкова много. Трябва да ни възприемат за равни. Вярно е, че на жените се плаща по-малко от на мъжете. На този етап вече е повече от "Искам да ми плащат колкото на мъжете". Всички ние, бойците, трябва да получим това, което заслужаваме и наистина мисля това. Искам прост да видя истинската си цена", допълни тя.

"Си Ен Ен" е поискала данни от UFC за заплащането на мъжките и женските бойци, но отговор не е получен до момента на публикацията (8-и октомври).

Равенство

На UFC 242 в Абу Даби (7 септември 2019 г.) "Спортс Дейли" публикува доклад, според който дагестанецът Хабиб Нурмагомедов е получил 6,090,000 долара за срещата си срещу американеца Дъстин Поарие в битката за титлата в лека категория.

Джоан Калдърууд бе най-щедро възнаградената сред жените - 45 000 долара за победата над Андреа Лий. 

На 1 август 2015 г. Ронда Раузи спечели 140 000 долара - 70 000 долара за присъствието си и 70 000 долара за победата на UFC 190. Крис Уайдман спечели 500 000 долара - 250 000 долара за присъствието си и 250 000 долара за победата на UFC 187 (23 май 2015 г.).

И двамата бяха непобедени до този момент: Раузи с 12 победи, Уайдман - 13.

В скорошно интервю ВанЗант сподели, че разликата при заплащането между мъжете и жените е толкова голяма, че тя е получавала повече пари от спонсорираните си постове в "Инстаграм", отколкото в UFC. 

Президентът и основател на организацията Дейна Уайт е категоричен, че заплащането е много по-справедливо в сравнение с останалите спортове.

"За разлика от повечето професионални спортове, мъжете и жените в UFC разполагат с една и съща начална компенсация, за да се осигури равни условия на игра", сподели Уайт пред Си Ен Ен. "Ако сравняваме средната компенсация за един и същ период от време, ще видим, че женските атлети получават същото или повече от това, което получават мъжките атлети. Конкретно ВанЗант е спечелила много повече от средния мъжки атлет, който се състезава в UFC за същия период от време", допълни той.  

"Да пребориш"

ВанЗант се заема с ММА като метод, с който да се "пребори". В книгата си "Rise: Surviving the Fight of My Life," ("Възход. Оцеляването в битката за живота ми") тя описва как като тийнейджърка е била тормозена и изнасилена от множество съученици по време на парти.

След като започва да тренира в залата на бившия UFC боец Кен Шамрок, тя научава, че борбата и помага да се възвърне увереността.

"Не се захванах с борбата, за да се науча как да бия хора, които са побойници, но със сигурност си възвърнах увереността. Спечелих толкова много чрез боренето, че успехът ми е начин да се демонстрира, че не съм позволила на някой друг да ме определя или пречупва и съм много повече от оцеляла от миналото си". 

Разочароващи критики

След професионалния си ММА дебют на 18-годишна възраст, възходът на ВанЗант бе светкавичен.

Тя бе една от 11-те жени, които бяха включени в новооткритата категория "сламка" и след само още един двубой през февруари 2015 г. американката бе шестия боец на UFC с индивидуален договор с "Рийбок". 

По това време присъединяването на 20-годишната ВанЗант бе критикувано, тъй като 4 от останалите 5 бойци, подписали с "Рийбок", бяха настоящи и бивши шампиони, или Макгрегър, който бе "златната кокошка" на федерацията.

По-голямата част от негативните коментари дошли от нейните колеги, което много наранило ВанЗант.

"Беше много разочароващо, тъй като бях преживяла тормоз цял живот и не очаквах, че като зряла в професионалния свят все още ше бъда тормозена от момичета", обясни тя. "Разбира се, бях свикнала с това и знаех, че проблемът им не е с мен, а с тях самите. Очевидно те искаха да бъдат на моето място. Опитвам се да променя жените и да покажа, че трябва да сме добри едни към други и да бъдем щастливи за успехите на другите и да не се опитваме да сваляме хората на земята, защото правят нещо, което ни се иска и ние да вършим".

Проблеми с контузиите

Професионалната кариера на ВанЗант има и падения. Тя трябваше да се откаже от участие на UFC 216 (8 октомври 2017 г.), заради херния, двойна инфекция на ухото, инфекция на синусите, конюнктивит и трихофития по едно и също време.

В по-скорошно време тя пропусна цяла година, след като си счупи ръката три пъти.

ВанЗант обяснява, че възстановителния процес от третото счупване на ръка е бил "ужасен", но и че времето, което е била принудена да прекара извън спорта, я е направило по-силна.

"Трябваше ММА да ми бъде отнет, за да осъзная колко много го обичам", сподели тя. "Определено не беше лесен път за мен, така че на всички, които казаха, че съм имала лесен път към победата, или че е бил твърде елементарен за мен, мога искрено да споделя, че съм имала трудно пътуване, за да стигна, където съм. Много хора биха напуснали, след като получат три счупени ръце и три операции на ръце".

 

Пейдж ВанЗант вече бе сред любимите борци на феновете на UFC, когато завърши на второ място в шоуто "Танцувай със звездите" 2016 г. Името ѝ бързо успя да надрасне бойния спорт и днес 25-годишната американка е следвана от над два милиона души в "Инстаграм".

ВанЗант използва славата си, за да обърне внимание на проблем, който все по-често се дискутира из спортните среди - неравностойното заплащане между половете.

"Наистина вярвам - и се съмнявам дали наистина ще чуем откровен отговор от промоутърските компании - че жените продават повече от мъжките бойци", заяви ВанЗант. "Има няколко, които се отличават - като Конър Макгрегър, защото той е суперзвезда - но когато се вгледате в списъка със срещите, жените носят парите, те привличат погледите, те допринасят толкова много. Трябва да ни възприемат за равни. Вярно е, че на жените се плаща по-малко от на мъжете. На този етап вече е повече от "Искам да ми плащат колкото на мъжете". Всички ние, бойците, трябва да получим това, което заслужаваме и наистина мисля това. Искам прост да видя истинската си цена", допълни тя.

"Си Ен Ен" е поискала данни от UFC за заплащането на мъжките и женските бойци, но отговор не е получен до момента на публикацията (8-и октомври).

Равенство

На UFC 242 в Абу Даби (7 септември 2019 г.) "Спортс Дейли" публикува доклад, според който дагестанецът Хабиб Нурмагомедов е получил 6,090,000 долара за срещата си срещу американеца Дъстин Поарие в битката за титлата в лека категория.

Джоан Калдърууд бе най-щедро възнаградената сред жените - 45 000 долара за победата над Андреа Лий. 

На 1 август 2015 г. Ронда Раузи спечели 140 000 долара - 70 000 долара за присъствието си и 70 000 долара за победата на UFC 190. Крис Уайдман спечели 500 000 долара - 250 000 долара за присъствието си и 250 000 долара за победата на UFC 187 (23 май 2015 г.).

И двамата бяха непобедени до този момент: Раузи с 12 победи, Уайдман - 13.

В скорошно интервю ВанЗант сподели, че разликата при заплащането между мъжете и жените е толкова голяма, че тя е получавала повече пари от спонсорираните си постове в "Инстаграм", отколкото в UFC. 

Президентът и основател на организацията Дейна Уайт е категоричен, че заплащането е много по-справедливо в сравнение с останалите спортове.

"За разлика от повечето професионални спортове, мъжете и жените в UFC разполагат с една и съща начална компенсация, за да се осигури равни условия на игра", сподели Уайт пред Си Ен Ен. "Ако сравняваме средната компенсация за един и същ период от време, ще видим, че женските атлети получават същото или повече от това, което получават мъжките атлети. Конкретно ВанЗант е спечелила много повече от средния мъжки атлет, който се състезава в UFC за същия период от време", допълни той.  

"Да пребориш"

ВанЗант се заема с ММА като метод, с който да се "пребори". В книгата си "Rise: Surviving the Fight of My Life," ("Възход. Оцеляването в битката за живота ми") тя описва как като тийнейджърка е била тормозена и изнасилена от множество съученици по време на парти.

След като започва да тренира в залата на бившия UFC боец Кен Шамрок, тя научава, че борбата и помага да се възвърне увереността.

"Не се захванах с борбата, за да се науча как да бия хора, които са побойници, но със сигурност си възвърнах увереността. Спечелих толкова много чрез боренето, че успехът ми е начин да се демонстрира, че не съм позволила на някой друг да ме определя или пречупва и съм много повече от оцеляла от миналото си". 

Разочароващи критики

След професионалния си ММА дебют на 18-годишна възраст, възходът на ВанЗант бе светкавичен.

Тя бе една от 11-те жени, които бяха включени в новооткритата категория "сламка" и след само още един двубой през февруари 2015 г. американката бе шестия боец на UFC с индивидуален договор с "Рийбок". 

По това време присъединяването на 20-годишната ВанЗант бе критикувано, тъй като 4 от останалите 5 бойци, подписали с "Рийбок", бяха настоящи и бивши шампиони, или Макгрегър, който бе "златната кокошка" на федерацията.

По-голямата част от негативните коментари дошли от нейните колеги, което много наранило ВанЗант.

"Беше много разочароващо, тъй като бях преживяла тормоз цял живот и не очаквах, че като зряла в професионалния свят все още ше бъда тормозена от момичета", обясни тя. "Разбира се, бях свикнала с това и знаех, че проблемът им не е с мен, а с тях самите. Очевидно те искаха да бъдат на моето място. Опитвам се да променя жените и да покажа, че трябва да сме добри едни към други и да бъдем щастливи за успехите на другите и да не се опитваме да сваляме хората на земята, защото правят нещо, което ни се иска и ние да вършим".

Проблеми с контузиите

Професионалната кариера на ВанЗант има и падения. Тя трябваше да се откаже от участие на UFC 216 (8 октомври 2017 г.), заради херния, двойна инфекция на ухото, инфекция на синусите, конюнктивит и трихофития по едно и също време.

В по-скорошно време тя пропусна цяла година, след като си счупи ръката три пъти.

ВанЗант обяснява, че възстановителния процес от третото счупване на ръка е бил "ужасен", но и че времето, което е била принудена да прекара извън спорта, я е направило по-силна.

"Трябваше ММА да ми бъде отнет, за да осъзная колко много го обичам", сподели тя. "Определено не беше лесен път за мен, така че на всички, които казаха, че съм имала лесен път към победата, или че е бил твърде елементарен за мен, мога искрено да споделя, че съм имала трудно пътуване, за да стигна, където съм. Много хора биха напуснали, след като получат три счупени ръце и три операции на ръце".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?