След съдбоносния телефонен разговор между Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган САЩ преживяха най-лошата си седмица по отношение на външната политика от инвазията на Ирак през 2003 г. насам. Вашингтон изостави кюрдите - най-ефективните си съюзници в Близкия изток и стратегията си в Сирия, която изграждаше повече от пет години.

Знамето на Ислямска държава бе развято още веднъж и последният остатък от доверието в САЩ като надежден партньор лежи премазан под турските танкови вериги. Това може би са най-лошите седем дни за американската външна политика след нахлуването в Ирак.

След като президентът на Турция обяви намеренията си да нахлуе в северна Сирия, Тръмп го покани в Белия дом - един от най-големите почести, която държавен глава на САЩ може да отправи. Тръмп също така споделя възгледа на турците за кюрдите като терористи и обяви в "Туитър".

"Други може да искат да дойдат и да се бият за една или друга страна. Нека го направят!"

Въпросните "други" включват режима на Асад и партньорите им от Иран и Русия, които кюрдите бяха принудени да помолят за помощ, след като американците ги изоставиха.

Ефективното сътрудничество между американски (както и британски и френски) съветници и кюрдските бойци от Сирийските демократични сили (SDF), което бе изграждано пет години, бе съсипано в рамките на няколко дни.

След като американците започнаха изпращат провизии на обградените кюрдски бойци в Кобане в края на 2014 г., това партньорство успя да отблъсне ИДИЛ. В същото време успя да удържи режима в огромна част от Сирия.

Това бяха ограничените цели на Вашингтон в Сирия, наследени от администрацията на Обама. И САЩ ги постигна като по-голямата част от сумата бе изплатена предимно от Сирийските демократични сили (СДС), които загубиха 11 000 бойци.

Военните части на режима на Асад се придвижват на север в зони, които бяха в американското пространство само допреди няколко дни, по покана на СДС, които отчаяно се опитват да намерят подкрепа срещу организираните от Турция сирийски милиции.

По същото време задържани бойци на ИДИЛ се измъкнаха от центрове на СДС и движението се възражда.

Тръмп определи взаимоотношенията между САЩ и кюрдите като изцяло търговски. Той посочи, че Вашингтон им е дал много пари и въоръжение. Но няма нищо търговско във войниците, които се биха рамо до рамо с цивилните, които загинаха заради спогодбата между Тръмп и Ердоган. 

САЩ и преди са разочаровали кюрдите, но поради коравосърдечието на американския президент трудно може да си представим, че това предателство ще бъде простено в обозримото бъдеще.

Американската армия също няма да забрави заповедта, която я принуди да стои встрани, докато уважаван съюзник е унищожаван. Следващия път, когато американски войници се опитват да убедят привлекат местни военни части, ще бъде много по-трудно. Кой би искал да се бие редом с Америка?

Президентът приветства противници като Владимир Путин и Ким Чен Ун и обижда съюзници от Европа и Азия, тъй като смята, че мамят американските данъкоплатци.

Вместо да изразява подкрепа за Украйна по отношение на Русия, Тръмп подлага на натиск новоизбрания си колега да преследва политическите му противници. 

Задават се въпроси дали НАТО изобщо ще оцелее, ако Тръмп спечели изборите през 2020 г. Действията на Ердоган подлагат на съмнение членството на Турция в организацията, докато американският президент възприема съюза за отбор храненици, които експлоатират САЩ. 

Доскоро той беше задържан от собствените си служители с традиционните за Републиканската партия пронатовски възгледи. Те обаче си заминаха един по един. Тръмп става все по-необвързан и убеден в собствената си „голяма и несравнима мъдрост“. Той импровизира като взема решения, засягащи милиони хора.

Разпадът на американската външна политика е отражение на цялостния провал на политическата система. Конституцията би трябвало да поверява на Конгреса последната дума по отношение на подписването на договори и обявяването на война.

Това обаче не се случва, тъй като Тръмп здраво държи Републиканската партия, чиито членове се страхуват от политическо унищожение, ако се разграничат от него. Президентът също разчита, че поради мнозинството от републиканци в съдилищата, той не е длъжен да спазва закона.

При всяка нова демонстрация на променливостта на президента се прогнозира, че приливът е на път да се обърне, че дори на републиканците им е писнало и че републиката е на път отново да се наложи. Такива предположения в крайна сметка може и да се сбъднат, но може да е твърде късно за доверието в САЩ като съюзник. За кюрдите вече е късно.