Русия, Турция и Иран поделят Сирия на зони на влияние

Това, което е най-лошо за Европа, сега се случва в Сирия. Там трайно се настаняват Русия, Иран и Турция, САЩ се изтеглиха, а на гневните жестове и звуци на ЕС никой не обръща внимание, докато над страните му надвисва заплахата на пуснати на воля терористи.

Както се очакваше, сирийските правителствени войски се съюзиха с кюрдите, които турската армия започва да изтласква от Североизточна Сирия. Ако се стигне до въоръжен конфликт между Анкара и Дамаск, Русия ще играе ролята на посредник. Това заявиха президентът Владимир Путин и външният му министър Сергей Лавров още през миналата седмица. Москва призна правото на Турция да се погрижи за безопасността си срещу това, което президентът Реджеп Тайип Ердоган вижда като кюрдска терористична заплаха, идваща от Северна Сирия. В същото време Русия заедно с Иран са главните международни опори, които политически и със свои въоръжени сили поддържат режима на сирийския президент Башар Асад. Ердоган е един от върлите му международни противници, включително и религиозен, което в тази част на света значи много. Асад е алауит, Ердоган - сунит.

В сегашната обстановка Асад номинално е на власт и има суверенитет. Реалността е, че Русия и Иран контролират съответно централната и южната част на страната със своите войски и паравоенни формирования, а на Турция е позволено да прочисти етнически от кюрди Североизточна Сирия, да засели там част от сирийските бежанци, намерили убежище на нейна територия, и така да си осигури санитарен буфер срещу кюрдите.

Всичко това стана възможно заради изтеглянето от региона на американските войски по решение на президента на САЩ Доналд Тръмп. Причината за него са президентските избори в САЩ догодина и разследването за импийчмънт срещу президента им Доналд Тръмп в  доминираната от демократите долна камара на Конгреса. Приоритетът на Тръмп сега е да си осигури втори мандат в Белия дом. За целта Сирия, и по-точно кюрдите и човешките права в нея са допустима жертва. За избирателите на сегашния президент е много по-важно Вашингтон да върне синовете и дъщерите им от далечните краища на света, където те рискуват живота си за неща неразбираеми за “едноетажна Америка”. Нищо, че кюрдите бяха главните съюзници на водената от САЩ коалиция в битката срещу групировката "Ислямска държава" и сега са чувстват с американски нож "забит в гърба". Нищо, че до американското изтегляне и турското нахлуване те пазеха в лагери и затвори пленени джихадисти и техните семейства.

От Европа тече водопад от осъдителни слова, от които не мига окото нито на Тръмп, нито на Ердоган, нито на Путин, нито на иранските аятоласи. Днес Сирия беше централна тема на Съвета на външните министри на ЕС в Люксембург. Както и друг път преди подобни срещи валяха радикални предложения - за санкции и оръжейно ембарго спрямо Турция, за прекратяване на преговорите й за членство в ЕС, но задължителното единодушие между 28-те за европейски наказателни мерки липсва. Икономическият гигант Европа е военно и политическо джудже, което напълно отсъства от сирийския терен. И днешните остро осъдителни заключения на съвета за турската офанзива са общо взето въздух под налягане. Те изброяват всички лоши неща, до които води офанзивата (задълбочаване на кризата, хуманитарна криза, цивилни жертви, нови бежанци, възраждане на "Даеш" и пр.), но не стигат до санкции. Те констатират, че някои държави членки са решили да прекратят продажбите на оръжие за Турция и съобщават, че страните са се ангажирали "със силни национални позиции относно техните политики на оръжеен износ за Турция възоснова на клаузата на Общата позиция от 2008 за контрола върху износа на оръжия".

"Дори и в ЕС понякога стават чудеса. Току-що се договорихме всяка страна в ЕС да прекрати незабавно износа на оръжие за Турция. Остава да договорим юридическите детайли", каза министърът на външните работи на Люксембуг Жан Аселборн.

Дипломат в Брюксел, говорещ под условие на анонимност обаче, коментира за Клуб Z, че този ентусиазъм е пресилен. Обещанието за придържането към цитираната позиция не е точно оръжейно ембарго, защото всяка страна решава сама дали и как да я прилага.

На пресконференция след съвета върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини каза, че 28-те са избрали тази форма, защото: 

- е "по-бърза за приложение" (ембаргото изисква дълга процедура за вземане на решение, за което не е сигуро, че държавите членки биха постигнали единодушие);

- досега ЕС е налагал такива забрани за страни, спрямо които те вече са наложени от Съвета да сигурност на ООН и Турция не е между тях;

- евентуално ембарго би влязло в противоречие със споразумения, които държавите от НАТО имат помежду си.

"Не искаме държавите членки, които са също съюзници в НАТО, да попаднат в сложна ситуация, когато става дума за прилагане на рамка на ЕС за оръжейно ембарго", каза Могерини. "Тази формула (на общата позиция - б.р.) позволява (подчертаването е на Клуб Z) на всички страни, на всички държави членки да се придържат към общата позиция, ... без да поставят под въпрос тяхната принадлежност към НАТО".

Българският оръжеен износ за Турция миналата година е за €59 млн. Тя заедно със САЩ е четвъртият експортен пазар на българската отбранителна промишленост след Саудитска Арабия, Индия и Афганистан. За него страната ни изнася главно боеприпаси. 

Кризата прави още по-ясно за европейските съюзници в НАТО, че турската военна авантюра начертава втора разделителна линия в отбранителния блок успоредна на тази, която Тръмп вече начерта между европейците и американците, с претенциите си Европа да си плаща за амеприканските гаранции за нейната отбрана. ЕС вече не може да разчита на САЩ не само за собствената си сигурност, но и за съхраняването на влиянието на демократичния свят в горещите точки по планетата.

Българският министър-председател Бойко Борисов свиква утре Съвета за сигурност към Министерския съвет, за да обсъди поведението на страната ни в създалата се ситуация.

Опасно близо

Силите на сирийския режим са се приближили днес до границата с Турция, където турските войски и техни сирийски съюзници продължават боевете срещу кюрдските милиции, съобщи днес Франс прес, цитирана от БТА.

Сирийските сили са се разположили в периферията на Тел Тамер, на юг от пограничния град Рас ал Айн, където се водят сражения. Сирийската държавна информационна агенция САНА потвърди пристигането на "части на сирийската арабска армия" в селището Тел Тамер, разположено на около 30 километра от Рас ал Айн. Според Сирийския център за наблюдение на правата на човека някои части на армията са достигнали на около шест километра от границата.

Това означава, че сирийските части вече са в непосредствена близост с турските, които водят операция срещу кюрдската милиция Сили за защита на народа (СЗН), определяна от Анкара като терористична организация, свързана с нелегалната Кюрдска работническа партия (ПКК).

Кюрдите обявиха вчера, че са постигнали споразумение с Дамаск за разполагане на сирийската армия близо до границата "в подкрепа на Сирийските демократични сили (СДС)" - коалиция от кюрдски и арабски бойци, в която СЗН имат водеща роля.

Според ежедневника "Ал Уатан", близък до сирийския режим, споразумението предвижда "влизане на сирийската армия в градовете Манбидж и Айн ал Араб (арабското име на Кобане)", които са разположени в Северна Сирия и биха могли да бъдат взети на прицел от Турция.

Дълго време изолирани и подлагани на дискриминация от централното правителство в Дамаск, кюрдите установиха де факто автономия в Северна Сирия след началото на сирийската гражданска война през 2011 г.

Дамаск не признава кюрдската автономия, като в миналото сирийските власти дори наричаха кюрдите "предатели" заради съюза им с Вашингтон в борбата срещу джихадистите.

Какво прави Европа?

Правителството на Испания поддържа прекратяването на продажбата на оръжие за Турция заради нейната военна операция в Сирия, заяви в понеделник изпълняващият длъжността министър на външните работи на Испания Жозеп Борел при пристигането си на заседанието на Съвета на ЕС в Люксембург, съобщи ТАСС, цитирана от БТА.

Според него намерението на всички е да бъде заета много категорична позиция по отношение на Турция. Борел заяви, че правителството на Испания изцяло е за прекратяване на продажбите на оръжие за Турция. Белгия и Холандия вече обявиха едностранни решения да прекратят тези продажби.

При пристигането си на заседанието на Съвета на ЕС в Люксембург министърът на външните работи на Белгия Дидие Рейндерс каза, че страните от ЕС възнамеряват да постигнат в Люксембург консенсус по въпроса за въвеждане на оръжейно ембарго против Турция, а също да разгледат други санкции по отношение на Анкара заради нейната военна операция в Сирия. Според Рейндерс международната общност се опитва да окаже натиск върху Анкара, за да прекрати военната операция.

Министърът на външните работи на Австрия Александер Шаленберг също заяви днес, че страните от ЕС и НАТО трябва да въведат оръжейно ембарго срещу Турция. 

“Ние очакваме днес единна позиция на ЕС по отношение на турската военна операция, а също по отношение на износа на оръжие. Аз мисля, че трябва да има ясен сигнал от страните на НАТО към техния партньор Турция", каза министърът. 

Шаленберг каза, че Австрия продължава да настоява преговорите за присъединяване на Турция към ЕС да бъдат замразени.

Каква позиция ще заеме България не е ясно. За разлика от България най-радикално настроените към Ердоган държави членки на ЕС не граничат със страната му, нито имат турско етническо малцинство.

Това са очевидните причини София да бъде традиционно умерена и предпазлива в отношенията с голямата си южна съседка.

"Нашите отношения с Турция са добросъседски и много пъти, когато Европа е била много против Ердоган, само аз съм отивал там", каза министър-председателят Бойко Борисов през миналата седмица. 

Но подобна умереност проявява и главната сила в ЕС - Германия. За разлика от Франция, от чието правителство през миналата седмица се чу призив за европейски санкции срещу Турция, Берлин днес даде сигнал да сдържаност.

Важно е Европейският съюз на този етап да остане в диалог с Турция, заяви германският министър на външните работи Хайко Маас, цитиран от ДПА. През миналата седмица той остро разкритикува турската операция в Сирия, но днес изрази мнението, че икономическите санкции не биха били правилният подход.

"Ако това (диалогът - б.р.) не доведе до успех, ние трябва да сме готови да предприемем по-нататъшни мерки", каза той.

Заплаха за НАТО и терористи на воля

Люксембургският му колега Жан Аселборн обаче алармира, че турската офанзива заплашва сигурността на страните от НАТО.

"Турция е член на НАТО, но от тази сутрин действа коалиция на кюрдите и на президента на Сирия (Башар Асад - б.р.). Във Вашингтонския договор съществува член 5, според който, ако една страна (от НАТО) е нападната, другите страни са длъжни да й помогнат. Представете си, ако утре Сирия или нейните съюзници отвърнат и атакуват Турция. Това е заплаха за сигурността на НАТО", каза Аселборн, цитиран от ТАСС.

"Съществува също сериозен проблем с чуждестранните бойци ислямисти. По-рано те сигурно си стояха зад решетките в ръцете на кюрдите. Днес те са се разбягали по цялата страна и става дума за стотици бойци, мнозина от които може да се опитат да се върнат в Европа", подчерта Аселборн.

Военната операция на Турция в Сирия ще доведе до възраждане на терористичната организация "Ислямска държава", както и до истинска хуманитарна катастрофа, заяви френският министър на външните работи Жан-Ив льо Дриан.

Според Льо Дриан Франция има намерение да настоява на срещата за въвеждане на оръжейно ембарго срещу Анкара. 

“Франция очаква от тази среща много. На първо място - осъждане на турската офанзива, спешен призив за прекратяването й, твърда позиция по отношение на износа на въоръжение за Турция", каза френският външен министър, цитиран от БТА.