Article_top

Картина на Мона Лиза виси над камината в лондонски апартамент през 60-те години на миналия век. Дали това не просто е платно на Леонардо да Винчи, но също и по-ранна версия на прочутия портрет, изложен в Лувъра в Париж? Някои хора са убедени в тази теза и сега, петдесет години по-късно, се разразява ожесточена битка както за собствеността на картината, така и за доказателството кой е нейният автор.

Т.нар. „По-ранна Мона Лиза“ е в сърцето на мистерия, въвличаща в себе си карибски „данъчен рай“, швейцарски банкови трезори, мистериозен международен консорциум и „шерлок-холмсът“ на арт-света. Отговорите търси журналистът от „Би Би Си“ Питър Бол

Автентична ли е? Кои са законните собственици? И възможно ли е портретът да струва стотици милиони долари? Съдебно дело в Италия през тази седмица може би най-сетне ще хвърли светлина върху тези въпроси.

Втора Мона Лиза?

През 2012 г. организацията „Фондация Мона Лиза“ публично обяви, че съществува втора „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи. Предвид, че платното в Лувъра е може би най-прочутата картина в света, а авторът му се смята за един от най-великите художници в историята на изкуството, подобно откритие имаше потенциала да обърне арт света с главата надолу.

Фондацията изложи редица доказателства в опит да потвърди тезата си, че картината има втора, неизвестна досега версия на портрета. Но, любопитно, организацията заяви, че не я притежава.

По нейни данни собственик на платното е неназован международен консорциум. Отказът да се коментира притежателят се аргументира „като съответствие със задълженията и политиката на фондацията“.

Но в един дом в южната част на Лондон има различна история – Андрю и Карън Гилбърт твърдят, че притежават 25% дял от портрета. Когато те се свързали с „Фондация Мона Лиза“, след като от организацията разкриват за съществуването на портрета през 2012 г. и им заявяват, че „не са собственици и само се опитват да ги отстранят като неудобни“.

„Тъй като не успяхме да разберем кой е собственикът, никой не ни казваше нищо, не знаехме как да предприемем каквито и да е действия“, казва Карън.

Драматичното развитие се наблюдава тази седмица, което, според семейство Гилбърт, може да доведе до успех за исканията им. Но искания за какво? Възможно ли е почти безценен портрет на Леонардо да Винчи внезапно да е излезъл на бял свят?

Картина за 450 милиона долара

Невероятно, но точно това е, което се случи с картината, наречена „Спасителят на света“. Продадена само за 55 долара през 1958 г., тя бе купена на търг преди две години за невероятните 450 милиона долара.

Разликата, разбира се, се свеждаше до това, че картината бе удостоверена от международен екип специалисти по Да Винчи като автентична. Възможно ли е „По-ранната Мона Лиза“ да последва същата съдба?

„Трябва да е Леонардо“

„Бях скептичен, но заинтригуван – казва проф. Жан-Пиер Есбаутс от университета в Санта Моника, който лети до Швейцария по покана на фондацията, за да види картината. – Влязох в трезора, там беше много студено, и прекарах около два часа с тази картина. Но още след пет минути знаех, че това трябва да е Леонардо.“

Но не само присъствието кара изследователя да смята, че портретът е автентичен – за това има и исторически свидетелства, посочва той и разказва, че Джорджо Вазари, биографът на Леонардо от XVI в., пише, че Леонардо работи по „Мона Лиза“ четири години и оставя един вариант недовършен. Това съвпада с „По-ранната Мона Лиза“, чийто фон не е завършен – за разлика от този на платното, висящо в Лувъра.

Проф. Есбаутс изтъква още исторически извори, които споменават Леонардо да рисува „Мона Лиза“ за двама различни клиенти – което прави все по-възможна хипотезата да е направил два отделни портрета, всеки за отделна сума.

Изследователят добавя и че научни тестове подкрепят автентичността на картината. По думите му различни изследвания са доказали, че работата е от началото на XVI в., определено е композиция на Леонардо заради конфигурацията и идентичността с „Мона Лиза“ от Лувъра, хистограмите (цифрови графики на използваните цветове) сочат, че по отношение на „почерка на нанасянето на боята“ тя е абсолютно идентична.

Не всички обаче са съгласни с това.

„Пълна глупост“

„Това не е истинска научна статия по редица причини – заявява Мартин Кемп, професор емеритус по изкуствознание в Оксфордския университет. – Всъщност картината дори не е сериозен кандидат да е Леонардо.“

Според Кемп Джорджо Вазари е смятал, че „Мона Лиза“ е недовършена, тъй като „информацията му е идвала само от Флоренция“, а картината по всяка вероятност е приключена чак след като Да Винчи напуска Флоренция.

Професорът не е съгласен също и за довода с историческите свидетелства, че са били нарисувани две „Мона Лизи“. Вместо това той добавя, че Леонардо навярно никога не е предал портрета на оригиналния си поръчител, а друг клиент „би казал, че ще я вземе, но ако бъде довършена, каквато е била уговорката“.

А научните доказателства? Според проф. Кемп информацията, предоставена от „Фондация Мона Лиза“,  макар и да не изключва „По-ранната Мона Лиза“ да е от Леонардо, със сигурност не го доказва.

Той обаче добавя, че изследването с инфрачервени и други технически средства показва, че „Мона Лиза“ от Лувъра е претърпяла еволюция, както и всички картини на Леонардо. В случая с „По-ранната Мона Лиза“ инфрачервеното изследване е просто досадно прецизно и очевидно е сочи към тип картина, направена при копиране на нещо, а не на генерирането му.

Проф. Есбаутс пък е критичен по отношение на анализа на Кемп, отчасти защото „Мартин никога не е виждал работата. В отговор Кемп заявява:

„Старата история, че винаги трябва да отидеш и да видиш оригинала, дори ако е пълен боклук, не е устойчива, особено при съвременните техники за изобразяване. Чрез някои от висококачествените цифрови изображения днес всъщност можете да видите повече, отколкото ако сте с лупа пред картината“.

Подменящи се доказателства

Експертите може и да не са единодушни относно доказателствата, но дали всички материали са представени ясно?

„Би Би Си“ са се запознали с части от предпечатната версия на книга, писана от няколко автори, но редактирана от проф. Есбаутс, за „По-ранната Мона Лиза“ – заглавието е „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи: Нови перспективи“.

Един от авторите обаче твърди, че във финалната, вече публикувана версия на книгата, части от неговия текст са премахнати. Той заявява, че много от изтритите пасажи са такива, които не са полезни на тезата, че „По-ранната Мона Лиза“ е от Леонардо.

Есбаутс отрича това:

„Аз определено редактирах някои сегменти – аз съм редакторът. В някои случаи имаше пасажи, които не смятам, че са доказуеми научно. Просто се опитах да запазя непокътната същината на темата – и не съм премахвал нищо от контрарен характер. Имаше две глави, които просто бяха прекалено дълги“.

По-късно редакторът в имейл до „Би Би Си“ посочва, че се е свързал с оплакалия се автор:

„В момента заедно работим по финална версия на книгата, с твърди корици, така че ще можем да направим някои корекции в рамките на допустимия за изданието брой думи“.

Мона Лиза, но без пари

Едно нещо, което привържениците на теорията, че „По-ранната Мона Лиза“ е на Леонардо да Винчи, трябва да обяснят е откъде идва картината. Тя се появява внезапно през 1913 г., купена от арт дилъра Хю Блейкър от имение в Съмърсет.

„Бейкър е смятал, че е попаднал на нещо“, казва проф. Робърт Мейрик от университета в Абъристуит, който изучава живота на арт дилъра.

Макар успешно да е проследявал оригинали на майстори като Рубенс, Веласкез, Ел Греко, Мане и Търнър, Блейкър често не успява да приключи сделките си – така се случва и с неговата „Мона Лиза“, която така и не успява да продаде.

„В действителност той е като каталог на провала, въпреки най-добрите му постижения“, добавя Мейрик за човека, който в края на живота си е в тежко финансово положение.

След смъртта на арт дилъра картината се озовава в ръцете на ексцентричен негов колега – Хенри Пулицър. Той смятал, че „По-ранната Мона Лиза“ е дори по-впечатляваща от портрета в Лувъра. Но Пулицър се нуждаел от помощ в усилията си да убеди света, че и двете са на Леонардо.

„Той започнал да харчи пари, за да я рекламира, искал на всяка цена да докаже, че е автентичен Да Винчи“, казва Андрю Гилбърт.

Семейството му познавало Пулицър, купувало картини от него, а и му продавало. Сега фамилия Гилбърт предоставят на „Би Би Си“ набор от документи, според които през 1964 г. са купили 25% дял от картината.

Около десетилетие след сделката от 64-а Пулицър заключил портрета в банков трезор в Швейцария и, след смъртта му, той някак се озовал в авоарите на международен консорциум през 2008 г.

Но „Фондация Мона Лиза“ категорично не се съгласява с твърдението на Гилбъртови – през юли т.г. президентът на организацията нарече иска им „необоснован и неоснователен“.

На свой ред семейството продължава натиска си, като се свързва с т.нар. „Шерлок Холмс“ на арт света – Кристофър Маринело, изпълнителен директор и основател на „Арт рикавъри интернешънъл“.

„Ние сме доказали произход и собственост на изкуство за около 510 милиона долара през годините – казва той. – И в момента сме сериозно въвлечени в някои от най-големите дела в света на изкуството и сме горди с това.“

Какво обаче той смята за твърденията за автентичност на картината?

„Честно казано, не ме е грижа за това – отвръща. – Доколкото ме интересува сега, това е просто въпрос на клиенти, които имат договор за покупка на картина, каквато и да е тя.“

Благодарение на Маринело и разследването му, семейство Гилбърт (които също признават, че не са убедени в автентичността на Да Винчи) започват съдебно дело срещу „Фондация Мона Лиза“ в Италия, докато картината е изложена във Флоренция.

Карибската връзка

Преди съдебното изслушване тази седмица адвокатът на Гилбъртови Джовани Проти посочи, че е „най-странният и интересен случай, по който е работил“, трябвало е да се връчат призовки в редица държави по света и това в крайна сметка е дала плодове.

След заседанието на съда във вторник Карън Гилбърт заяви:

„Фондация Мона Лиза заяви пред съдията, че собственик на картината е „Мона Лиза Инк.“ със седалище в Ангила“.

Няма данни, които предполагат при подобна връзка да има каквото и да е погрешно или престъпно поведение от страна на фондацията или на международния консорциум, но карибският остров, който е британска отвъдморска територия, е известен с дискретния си начин на бизнес.

„Отразили сме това – казва Карън. – Следователно знаем, че сме на прав път с проучванията, които сме направили.“

Това обаче не потвърждава, че действително Гилбъртови притежават дял от портрета – за сметка на това е първият път, в който „Фондация Мона Лиза“ разкрива собственика на картината.

След изслушването от вторник адвокатът на фондацията Марко Пардучи заяви:

„Фондация Мона Лиза“ не може нито да потвърди, нито да отрече твърдението, по силата на правните ангажименти, които има към собствениците, освен ако това не се поиска изрично от съдебната власт“.

Той добави и че твърденията на семейство Гилбърт предполагат, че те са мотивирани от „икономически интерес и желание да се навреди на фондацията“, а следващото изслушване през март ще покаже, че „делото няма основание“.

Слава

Съдебната битка ще продължи, но какво би казал Леонардо, великият ренесансов учен, чиито загадки като „По-ранната Мона Лиза“ и митовете около творчеството му отекват по цял свят петстотин години след смъртта му?

„О, би било страшно доволен – смее се проф. Кемп. – Той е бил увлечен от славата. Щеше да се присмива на някои глупости, но фактът, че името му е най-известното в историята на културата? Да, със сигурност би бил страшно доволен.“

Площад Славейков

 

Картина на Мона Лиза виси над камината в лондонски апартамент през 60-те години на миналия век. Дали това не просто е платно на Леонардо да Винчи, но също и по-ранна версия на прочутия портрет, изложен в Лувъра в Париж? Някои хора са убедени в тази теза и сега, петдесет години по-късно, се разразява ожесточена битка както за собствеността на картината, така и за доказателството кой е нейният автор.

Т.нар. „По-ранна Мона Лиза“ е в сърцето на мистерия, въвличаща в себе си карибски „данъчен рай“, швейцарски банкови трезори, мистериозен международен консорциум и „шерлок-холмсът“ на арт-света. Отговорите търси журналистът от „Би Би Си“ Питър Бол

Автентична ли е? Кои са законните собственици? И възможно ли е портретът да струва стотици милиони долари? Съдебно дело в Италия през тази седмица може би най-сетне ще хвърли светлина върху тези въпроси.

Втора Мона Лиза?

През 2012 г. организацията „Фондация Мона Лиза“ публично обяви, че съществува втора „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи. Предвид, че платното в Лувъра е може би най-прочутата картина в света, а авторът му се смята за един от най-великите художници в историята на изкуството, подобно откритие имаше потенциала да обърне арт света с главата надолу.

Фондацията изложи редица доказателства в опит да потвърди тезата си, че картината има втора, неизвестна досега версия на портрета. Но, любопитно, организацията заяви, че не я притежава.

По нейни данни собственик на платното е неназован международен консорциум. Отказът да се коментира притежателят се аргументира „като съответствие със задълженията и политиката на фондацията“.

Но в един дом в южната част на Лондон има различна история – Андрю и Карън Гилбърт твърдят, че притежават 25% дял от портрета. Когато те се свързали с „Фондация Мона Лиза“, след като от организацията разкриват за съществуването на портрета през 2012 г. и им заявяват, че „не са собственици и само се опитват да ги отстранят като неудобни“.

„Тъй като не успяхме да разберем кой е собственикът, никой не ни казваше нищо, не знаехме как да предприемем каквито и да е действия“, казва Карън.

Драматичното развитие се наблюдава тази седмица, което, според семейство Гилбърт, може да доведе до успех за исканията им. Но искания за какво? Възможно ли е почти безценен портрет на Леонардо да Винчи внезапно да е излезъл на бял свят?

Картина за 450 милиона долара

Невероятно, но точно това е, което се случи с картината, наречена „Спасителят на света“. Продадена само за 55 долара през 1958 г., тя бе купена на търг преди две години за невероятните 450 милиона долара.

Разликата, разбира се, се свеждаше до това, че картината бе удостоверена от международен екип специалисти по Да Винчи като автентична. Възможно ли е „По-ранната Мона Лиза“ да последва същата съдба?

„Трябва да е Леонардо“

„Бях скептичен, но заинтригуван – казва проф. Жан-Пиер Есбаутс от университета в Санта Моника, който лети до Швейцария по покана на фондацията, за да види картината. – Влязох в трезора, там беше много студено, и прекарах около два часа с тази картина. Но още след пет минути знаех, че това трябва да е Леонардо.“

Но не само присъствието кара изследователя да смята, че портретът е автентичен – за това има и исторически свидетелства, посочва той и разказва, че Джорджо Вазари, биографът на Леонардо от XVI в., пише, че Леонардо работи по „Мона Лиза“ четири години и оставя един вариант недовършен. Това съвпада с „По-ранната Мона Лиза“, чийто фон не е завършен – за разлика от този на платното, висящо в Лувъра.

Проф. Есбаутс изтъква още исторически извори, които споменават Леонардо да рисува „Мона Лиза“ за двама различни клиенти – което прави все по-възможна хипотезата да е направил два отделни портрета, всеки за отделна сума.

Изследователят добавя и че научни тестове подкрепят автентичността на картината. По думите му различни изследвания са доказали, че работата е от началото на XVI в., определено е композиция на Леонардо заради конфигурацията и идентичността с „Мона Лиза“ от Лувъра, хистограмите (цифрови графики на използваните цветове) сочат, че по отношение на „почерка на нанасянето на боята“ тя е абсолютно идентична.

Не всички обаче са съгласни с това.

„Пълна глупост“

„Това не е истинска научна статия по редица причини – заявява Мартин Кемп, професор емеритус по изкуствознание в Оксфордския университет. – Всъщност картината дори не е сериозен кандидат да е Леонардо.“

Според Кемп Джорджо Вазари е смятал, че „Мона Лиза“ е недовършена, тъй като „информацията му е идвала само от Флоренция“, а картината по всяка вероятност е приключена чак след като Да Винчи напуска Флоренция.

Професорът не е съгласен също и за довода с историческите свидетелства, че са били нарисувани две „Мона Лизи“. Вместо това той добавя, че Леонардо навярно никога не е предал портрета на оригиналния си поръчител, а друг клиент „би казал, че ще я вземе, но ако бъде довършена, каквато е била уговорката“.

А научните доказателства? Според проф. Кемп информацията, предоставена от „Фондация Мона Лиза“,  макар и да не изключва „По-ранната Мона Лиза“ да е от Леонардо, със сигурност не го доказва.

Той обаче добавя, че изследването с инфрачервени и други технически средства показва, че „Мона Лиза“ от Лувъра е претърпяла еволюция, както и всички картини на Леонардо. В случая с „По-ранната Мона Лиза“ инфрачервеното изследване е просто досадно прецизно и очевидно е сочи към тип картина, направена при копиране на нещо, а не на генерирането му.

Проф. Есбаутс пък е критичен по отношение на анализа на Кемп, отчасти защото „Мартин никога не е виждал работата. В отговор Кемп заявява:

„Старата история, че винаги трябва да отидеш и да видиш оригинала, дори ако е пълен боклук, не е устойчива, особено при съвременните техники за изобразяване. Чрез някои от висококачествените цифрови изображения днес всъщност можете да видите повече, отколкото ако сте с лупа пред картината“.

Подменящи се доказателства

Експертите може и да не са единодушни относно доказателствата, но дали всички материали са представени ясно?

„Би Би Си“ са се запознали с части от предпечатната версия на книга, писана от няколко автори, но редактирана от проф. Есбаутс, за „По-ранната Мона Лиза“ – заглавието е „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи: Нови перспективи“.

Един от авторите обаче твърди, че във финалната, вече публикувана версия на книгата, части от неговия текст са премахнати. Той заявява, че много от изтритите пасажи са такива, които не са полезни на тезата, че „По-ранната Мона Лиза“ е от Леонардо.

Есбаутс отрича това:

„Аз определено редактирах някои сегменти – аз съм редакторът. В някои случаи имаше пасажи, които не смятам, че са доказуеми научно. Просто се опитах да запазя непокътната същината на темата – и не съм премахвал нищо от контрарен характер. Имаше две глави, които просто бяха прекалено дълги“.

По-късно редакторът в имейл до „Би Би Си“ посочва, че се е свързал с оплакалия се автор:

„В момента заедно работим по финална версия на книгата, с твърди корици, така че ще можем да направим някои корекции в рамките на допустимия за изданието брой думи“.

Мона Лиза, но без пари

Едно нещо, което привържениците на теорията, че „По-ранната Мона Лиза“ е на Леонардо да Винчи, трябва да обяснят е откъде идва картината. Тя се появява внезапно през 1913 г., купена от арт дилъра Хю Блейкър от имение в Съмърсет.

„Бейкър е смятал, че е попаднал на нещо“, казва проф. Робърт Мейрик от университета в Абъристуит, който изучава живота на арт дилъра.

Макар успешно да е проследявал оригинали на майстори като Рубенс, Веласкез, Ел Греко, Мане и Търнър, Блейкър често не успява да приключи сделките си – така се случва и с неговата „Мона Лиза“, която така и не успява да продаде.

„В действителност той е като каталог на провала, въпреки най-добрите му постижения“, добавя Мейрик за човека, който в края на живота си е в тежко финансово положение.

След смъртта на арт дилъра картината се озовава в ръцете на ексцентричен негов колега – Хенри Пулицър. Той смятал, че „По-ранната Мона Лиза“ е дори по-впечатляваща от портрета в Лувъра. Но Пулицър се нуждаел от помощ в усилията си да убеди света, че и двете са на Леонардо.

„Той започнал да харчи пари, за да я рекламира, искал на всяка цена да докаже, че е автентичен Да Винчи“, казва Андрю Гилбърт.

Семейството му познавало Пулицър, купувало картини от него, а и му продавало. Сега фамилия Гилбърт предоставят на „Би Би Си“ набор от документи, според които през 1964 г. са купили 25% дял от картината.

Около десетилетие след сделката от 64-а Пулицър заключил портрета в банков трезор в Швейцария и, след смъртта му, той някак се озовал в авоарите на международен консорциум през 2008 г.

Но „Фондация Мона Лиза“ категорично не се съгласява с твърдението на Гилбъртови – през юли т.г. президентът на организацията нарече иска им „необоснован и неоснователен“.

На свой ред семейството продължава натиска си, като се свързва с т.нар. „Шерлок Холмс“ на арт света – Кристофър Маринело, изпълнителен директор и основател на „Арт рикавъри интернешънъл“.

„Ние сме доказали произход и собственост на изкуство за около 510 милиона долара през годините – казва той. – И в момента сме сериозно въвлечени в някои от най-големите дела в света на изкуството и сме горди с това.“

Какво обаче той смята за твърденията за автентичност на картината?

„Честно казано, не ме е грижа за това – отвръща. – Доколкото ме интересува сега, това е просто въпрос на клиенти, които имат договор за покупка на картина, каквато и да е тя.“

Благодарение на Маринело и разследването му, семейство Гилбърт (които също признават, че не са убедени в автентичността на Да Винчи) започват съдебно дело срещу „Фондация Мона Лиза“ в Италия, докато картината е изложена във Флоренция.

Карибската връзка

Преди съдебното изслушване тази седмица адвокатът на Гилбъртови Джовани Проти посочи, че е „най-странният и интересен случай, по който е работил“, трябвало е да се връчат призовки в редица държави по света и това в крайна сметка е дала плодове.

След заседанието на съда във вторник Карън Гилбърт заяви:

„Фондация Мона Лиза заяви пред съдията, че собственик на картината е „Мона Лиза Инк.“ със седалище в Ангила“.

Няма данни, които предполагат при подобна връзка да има каквото и да е погрешно или престъпно поведение от страна на фондацията или на международния консорциум, но карибският остров, който е британска отвъдморска територия, е известен с дискретния си начин на бизнес.

„Отразили сме това – казва Карън. – Следователно знаем, че сме на прав път с проучванията, които сме направили.“

Това обаче не потвърждава, че действително Гилбъртови притежават дял от портрета – за сметка на това е първият път, в който „Фондация Мона Лиза“ разкрива собственика на картината.

След изслушването от вторник адвокатът на фондацията Марко Пардучи заяви:

„Фондация Мона Лиза“ не може нито да потвърди, нито да отрече твърдението, по силата на правните ангажименти, които има към собствениците, освен ако това не се поиска изрично от съдебната власт“.

Той добави и че твърденията на семейство Гилбърт предполагат, че те са мотивирани от „икономически интерес и желание да се навреди на фондацията“, а следващото изслушване през март ще покаже, че „делото няма основание“.

Слава

Съдебната битка ще продължи, но какво би казал Леонардо, великият ренесансов учен, чиито загадки като „По-ранната Мона Лиза“ и митовете около творчеството му отекват по цял свят петстотин години след смъртта му?

„О, би било страшно доволен – смее се проф. Кемп. – Той е бил увлечен от славата. Щеше да се присмива на някои глупости, но фактът, че името му е най-известното в историята на културата? Да, със сигурност би бил страшно доволен.“

Площад Славейков

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията