Еманюел Макрон: "Предпочитам да имаме законна, регистрирана, основана на квоти имиграция за определен брой години, отколкото потайната, нерегистрираната работа. Предпочитам хора, идващи от Гвинея или от Кот Д'Ивоар, които са тук и вършат работа, отколкото българи или украинци с техните нелегални канали." (в-к "Дневник", 2 ноември)

През последните 20 години сякаш бяхме забравили, че дори и най-успешното преодоляване на исторически грешки и катастрофи не означава преодоляване на определени идентичности, наследени от историята.

Създаването на европейския интеграционен проект - като общност и по-късно като съюз - се основава върху историческото помирение на Стария континент и затова се превърна в най-успешния международен проект на европейска територия. Но изпитанията на промяната в международната система, която преживяваме възраждат стари реалности на култура и геополитика, които могат да затруднят пътя на обединена Европа напред.

Франция няма дълбока връзка с Централна и Източна Европа. Нейната колониална история, историята на приятелствата и съперничествата ѝ са свързани със запада на Европа, със Средиземноморието, Близкия изток и Африка. Франция допусна разширяването на ЕС на изток, но никога не се зарадва особено на новия формат на европейското обединение.

Изказването на Макрон, което коментираме, е свидетелство за възраждане на традиционните геополитически инстинкти на Франция в една епоха, в която политиката на "великите сили" и "сферите на влияние" се завръща. За нас е много важно да направим системен, дългосрочен и разумен избор. Едната възможност е да се борим заедно с други фактори и политически сили на обединена Европа за съхраняване и развитие на европейската интеграция като цялостна стратегическа и геополитическа визия. Другата - да влезем в новия цикъл на наддаване и търговия с влияние, който ни обещава разделение - на Европа, на Балканите и на нас самите като общество. Това разделение е път към конфликт.

Така формулиран, изборът сякаш е ясен. Не съвсем. За страни като България изборът често е налаган отвън, а не суверенен. Може да се наложи да изберем комбинация от двете възможности. Надеждата ни е в разумното оцеляване и преобладаване в европейския дебат на силите на европейското обединение и обща стратегия за бъдещето - колкото и проблемно да изглежда това от гледна точка на днешния ден.

---

Коментарът на Огнян Минчев е публикуван в профила му във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.