Местните избори са безспорно политически и също толкова безспорно мажоритарни. Те са не само ясен индикатор за следващите  парламентарни избори, но и лакмус за грешките на всяка политическа сила. Ще си направят ли партиите изводи от резултатите?

ГЕРБ - победители, но не достатъчно

ГЕРБ спечели от тези избори. Не говоря за най-големите градове на България, нито за бройката на общините, които са взели. Говоря за това, че партията имаше редкия късмет да получи урок, без да получи гръмотевичен шамар. И това се дължи не само на "построеното от нас", но и на онези, чиято работа пряко зависи от властта. А те не са малко.

Сега две думи трябва да водят ръководството на партията към следващите избори - ПРОТЕСТЕН ВОТ. Протестният вот, уважаеми, не е плод на умората от вас, както често споменавате, уж самокритично, но всъщност самохвално - "толкова дълго стоим на власт, че хората се умориха от нас". Не - протестният вот е рожба на всичко онова, което трупате през годините. Хората спират да оценяват построеното, ако онези, които го строят, дерибействат, по сполучливия израз на Борисов. Ако виждат, че в построеното се влагат половината материали, което го прави некачествено; ако строят само близки на кмета и на партията фирми; ако те печелят всички търгове, ако във всяка община се знае кои са "нашите", а всички останали са чужди... Ако дребният бизнес на "чуждите" е скъсван от проверки, а при "нашите" си затваряме очите... Ако всички в бранша знаят предварително за кого е направен търгът, а този някой е съпругата на шефа на... каквото искате. Едно време един партиен деятел ми обясняваше, че като дойдат на власт, партията трябва да се храни, "нашите хора" трябва да се обгрижват, за да останат наши. Е, да, ама не съвсем. Затварянето на бизнес средата, капсуловането й води до все по-голям брой недоволни. А "разпищолването" на местните величия, техният несекващ апетит, тяхната безпардонна арогантност и твърдата убеденост в безнаказаността ще настроят дори онези, които са получили я някоя дребна службица, я някое парченце от баницата (извинявам се за пошлия израз).

А всичко това, пренесено на национално ниво, трябва да кара хората в ГЕРБ да се чувстват щастливи, че загубиха само няколко областни града. Но ако тази партия просто продължи да повтаря, че е победител, и не започне спешна промяна, шамарът ще дойде на парламентарните избори. Ако не се пренастроят, ако не се отворят за "чуждите", ако не търсят нови лица, ако не скъсат с порочните връзки на национално ниво, протестният вот ще се разширява. Независимо от това, че опозицията им е нефелна и не струва.

БСП - оправете си първо партията

Доколкото познавам тази партия, тя ще повтаря като мантра две неща: че управлението на ГЕРБ е сериозно пропукано и че самата тя се съживява. Накрая ще изглежда в собствените си очи като победител на изборите. Но, както обичаше да казва един известен журналист, ако едната година си произвел един велосипед, а на другата - четири, това е 400% ръст.

Окрилена от наличието на свой президент, БСП забрави, че дори свиващите й се партийни организации могат да са победители, ако са единни - нещо, което сме виждали на предишни избори. Корнелия Нинова пое риска "да разчиства" партията, но го направи като слон в стъкларски магазин. И накрая не се знае плюсовете ли са повече, или минусите. Нинова успя да загуби не само Варна например, но и цялата вВрненска област, правейки партиен цирк преди местните избори.

Във всеки случай една от загадките на тези избори се дължи на БСП. Стопяването на разликата в София между Фандъкова и Манолова, показана на екзитпола, говори за едно - хората са лъгали, че не са гласували за кандидат с червено минало, подкрепен от БСП. Защото ги е било срам. Протестният вот работи за БСП, но "нелегално" - гласоподавателите имат проблем да се идентифицират с тази партия.

Тоест БСП има сериозен проблем с усещането за себестойност - от една страна, продължават да се държат като голяма партия и единствена опозиция, от друга - нито са голяма партия, нито са истинска опозиция (за някои особено важни моменти като избора на главен прокурор например), а и избирателите им ги подкрепят някак... тайно.

"Демократична България" - По-горе билото, майстори!

Или бъдете така добри да слезете по-долу - между избирателите извън фейсбук. Ръководствата на така наречената градска десница оставиха впечатление, че не знаят как се правят избори. Нещо повече - не знаят как се създава реална политическа сила. Успехите им спират в София. И те не са техни успехи, а на избирателите им, които толкова години успяха да им останат верни, не припознаха никой друг независимо от всички сюрпризи, които им поднасяха различните формирования на градската десница.

Струва ми се, че в тази политическа сила нещата се държат около усещането за отхвърляне, което, вместо да предизвика хората в нея, ги кара да се чувстват единствени и в бяло. Безспорната им интелигентност поражда надменност вместо опит за разбиране. Сякаш смятат, че могат да свършат всичко сами, вместо да наемат специалисти. Не мога да коментирам вътрешнокоалиционните им отношения, но имам чувството, че и там не всичко е наред. Ако тази политическа сила иска да излезе извън София, лидерите й трябва да са непрекъснато извън София. Теорията, че една партия има нужда от подкрепа, а не непременно от структури, в България не работи особено.

Цялото внушение на тези избори беше, че основният опонент, да не кажа враг за "Демократична България", е ГЕРБ. От една страна, това е логично - ГЕРБ управляват в разрез с доста принципи. От друга, изместването на основния политически съперник от БСП към претендиращия за десен ГЕРБ, недобре скритото внушение да се подкрепи кандидата на БСП Мая Манолова, създаде проблем в идентичността на избирателя. "Демократична България" трябва да спре да разчита само на протестния вот, трябва да създаде позитивен вот за себе си.

Районните кметове и общинските съветници на "Демократична България" ще трябва да положат сериозни усилия да излязат от презумпцията, че ГЕРБ им е основен враг. Защото иначе просто няма да могат да работят и съответно ще разочароват тези, които гласуваха за тях. Освен ако амбициите им не се свеждат до това всекидневно да разобличават ГЕРБ и да блокират работата.

"Промяна" беше основният призив в тази кампания. Очевидно е, че ако всяка политическа сила я насочи първо към себе си, от резултатите ще спечелят само избирателите й. Дали ще се случи, ще видим на парламентарните избори.