Цели 39 на сто от българите са на мнение, че преминаването към пазарна икономика е въздействало неблагоприятно на България, а 76 процента - че изборите са нечестни. Тези и много други притеснителни показатели са публикувани в доклад на огранизацията "YouGov", който носи името "Настроения в Източна и Централна Европа 30 години след падането на Берлинската стена". 

Проучено е мнението на 12 500 души от България, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия на теми като демокрацията, изборите, медиите, свободата за изразяване на протест и други.

По отношение на честността на изборите значително надвишаваме следващите по този показател - Румъния (54 процента), Унгария (52 процента) и Полша (34 процента).

Изпреварваме и критиците на пазарната икономика - Румъния (34 процента), Словакия (28 процента) и Унгария (22 процента).

В доклада е споменато общественото недоволство срещу избора на следващ главен прокурор на България и няколко страници по-надолу е изобразена друга плашеща графа - 61 процента от българите вярват, че ако публично протестират срещу правителството, ще има негативни последици. По този показател изоставаме единствено от унгарците - 63 процента.

Петдесет и шест процента от българите смятат, че демокрацията е под заплаха, като броят на скептиците при останалите страни е между 51 и 61 процента. Българските граждани, родени преди 1946 г., са най-песимистични - 81 на сто.

Първенци и сме в още един индекс - 74% от българите вярват, че върховенството на закона е под заплаха. Следват Словакия (70 процента), Румъния (68%) и Полша (64%).

Точно две трети от българите не вярват на информацията, която получават от правителството. Тук сме бронзови медалисти - "бият" ни словаците (72 процента) и румънците (70%).

Около две трети сред анкетираните от България (65 процента), Румъния (67 процента) и Унгария (62 процента) се страхуват от емиграцията на младото население към чужбина. Най-загрижени от всички са възрастните българи - 87 процента.

В Източна Европа нараства броя на хората, които вярват, че неправителствените организации и академичните институции трябва да могат да критикуват правителството.

И в двете класации на първо място са българите - 72% смятат, че НПО-та трябва не само да бъдат по-слабо регулирани от правителството, но и да могат по-свободно да го критикуват. За академичните институции броят сред сънародниците ни нарастват до 82 на сто.

Мнозинството от анкетираните сред всички държави искат да видят повече мерки от страна на управляващите в подкрепа на жените, младите, възрастните, хората в неравностойно положение и бедните.