Ще бъде ли довършен проектът за общ европейски банков съюз, след като германският финансов министър показа, че Германия е готова да оттегли опозицията си и да приеме последния му трети компонент - обща схема за депозитна гаранция?

В свой коментар за „Файненшъл таймс“ Олаф Шолц обяви вчера, че Берлин е преосмислил позицията си и ще се съгласи на доизграждането на тристълбовата единна регулаторна рамка в ЕС, но при определени условия.

Идеята на Шолц бе приета възторжено най-вече във Франция, но германското правителство бързо охлади радостта. Предложението на финансовия министър е предмет на дискусия и не е обсъдено на правителствено ниво, заяви говорителят на Меркел Щефен Зайберт. Християндемократите продължават да са противници на идеята, а статията на Шолц заега не се подкрепя от тях.
Досега Германия твърдо отхвърляше идеята за Обща депозитна гаранция (European Deposit Insurance Scheme /EDIS/). Страховете на Берлин са, че нейните банки и германските данъкоплатци ще трябва да плащат фалитите на банки в други европейски членки, най-вече в Италия, която от години не може да излезе от финансовата си криза.

В статията си Шолц предлага застраховка срещу подобни случаи, като разходите по покриване на евентуален банков фалит да бъдат поемани от специална банкова застраховка, която да се финансира от печалбите на банките. Освен това първоначалната отговорност и разходи трябва да си останат национални, а общият механизъм да действа като презастраховател, едва, след като националният фонд е изчерпан. За да се съгласи Германия на това обаче, е нужно да се проведат още реформи с цел да се намали рискът в системата, предлага още Шолц. В това е и основната разлика между предложението на Шолц и идеята за банков съюз на Еврокомисията. Брюксел предлагаше специален фонд да изплаща веднага щетите от фалити, без преди това да се посяга на националните бюдежти, както иска Шолц.

Идеята за обща депозитна гаранция се роди през 2008 година по време на голямата финансова криза. Заради фалита на банки много страни пострадаха. Германия успя да предотврати така наречен Bank-Run – щурм на граждани към банките, за да си изтеглят застрашените спестявания и последвал от това ускорен фалит на фанинасовите институции, само защото Ангела Меркел и тогавашният финансов министър Пер Щайнбрук излязоха с общо изявление, че спестяванията на хората са сигурни. Гражданите на Гърция и Кипър обаче нямаха такова доверие в своите власти и масово изтеглиха спестяванията си от своите банки, което доведе до поредица фалити, наложи се държавата да спасява банки, което задълбочи още повече финансовата криза. За да се избегне повтарянето на подобна спирала, Еврокомисията предложи депозитите да са застраховани на европейско ниво.

Германия отхвърля това засега, тъй като се опасява, че европейският фонд за застраховка на депозитите ще бъде попълван основно с финанси от германските банки, които ще се пренасочват към банките на страни с по-слаба регулация и контрол.

Не е ясно дали Шолц ще успее да убеди германското правителство в идеята си и засега тя се третира само като лична идея. Международно активните германски банки като Дойче банк и Комерцбанк приветстват предложението му, но опериращите само на национално ниво спестовни каси и народни банки са скептични.