Това, което стана през октомври-ноември 1917 г. в Русия, е събитие с историческо значение, както и да се отнасяме към него. „Дойче веле” предлага разсъждения по темата на руския писател Виктор Ерофеев.

Всъщност – Великата октомврийска социалистическа революция, както комунистите тържествено кръстиха Октомврийския преврат от 1917 г., наистина беше велика, ако погледнем резултатите – признава Виктор Ерофеев. Според Джон Рийд тя е преобърнала целия свят или пък (в зависимост от гледната точка) е изпуснала Историята като влак без спирачки по нанадолнище – но във всеки случай изглежда тя се превърна в главното събитие на ХХ век. А от него, като от вълшебно яйце, възникнаха много ключови явления – пише Ерофеев.

Въпреки че историята не познава условното наклонение, отбелязва писателят, че без Октомврийската революция Хитлер би бил невъзможен. Както е известно, в началото на 30-те години Съветският съюз, начело със Сталин, не позволява на левите сили в Германия – комунисти и социалдемократи – да се обединят. И една от последиците е, че по най-нови данни Съветският съюз е изгубил във войната срещу Хитлер над 40 милиона души.

Мао Дзедун и цялата нова история на Китай с чудовищната „културна революция“, изтребването на интелигенцията, проститутките и дори врабчетата, също не биха били възможни без Октомврийската революция.

Но Ерофеев вижда и положителни последици от преврата:

„От друга страна, без Октомврийската революция е трудно да си представим активното развитие на социалните институции на Запад, прехода от капитализма, описан от Маркс, към пазарна социална икономика, към общество ако не на всеобщ просперитет, то поне на цивилизована демокрация”.

По същество Западът е станал бенефициент на Октомврийската революция, след като се е научил какво да не прави и е успял да представи достойна алтернатива на съветския тоталитаризъм, казва Ерофеев.

В текста на писателя обаче посочените негативи от събитията през Октомври за света като цяло също не са малко. Към тях той включва отровните огнища на международния тероризъм – наследство на безмилостната болшевишка тактика, че няма лоши средства за постигането на целите им. В тази връзка Ерофеев сочи особено заразния пример на Куба и нейната прочута терористична икона – Че Гевара.

Продължаващото и до ден днешен възхищение от този „професионален революционер“ в различни части на света, генерирано и от руската революция, показва, че за съжаление семената на насилието с утопични цели са заложени в самата човешка природа. Те покълват в „мъченици за вярата”, в чиято чест ние сваляме часовници, колани, обувки, връхни дрехи на всяко летище по света и се колебаем в избора си между собствената си сигурност и свободата на действията и мислите.

По своите резултати обаче Революцията от 1917 г. е колкото велика, толкова и неуспешна. На самата Русия тя не носи нищо положително. За разлика от английската, френската и други европейски революции, които независимо от насилието, ужасите и пролятата кръв са и двигатели на социалния прогрес, твърди Ерофеев – за народите на Русия Октомврийската революция се оказа чудовищна трагедия без аналог в световната история.

„Ето защо разговорът, че „разпадането на Съветския съюз е геополитическа катастрофа”, ми се струва напълно несъстоятелен”, коментира известното изказване на Путин писателят.

„В СССР беше проведена страшна антиселекция на населението, при която бяха унищожени цели социални слоеве – от аристократи до селяни – пише Виктор Ерофеев. – Станахме случайни хора. И фактът, че ние, гражданите на Русия, все още не можем да се измъкнем от пропастта, подготвена за нас от Октомврийската революция, че в Русия все още няма политическа култура, да не говорим за политическа мъдрост, също е резултат от революцията. Тя ни завлече обратно в пещерите, в архаичните представи за добро и зло, лишени от съчувствие към „непознатите“ и „другите“. Тя вдъхна у нас чувство за превъзходство над всички, само защото ние сме ние. Тя като побеснял звяр отначало разруши всички руски национални ценности, описани така внимателно от Толстой в главите за семейство Ростови. И след като с всякакви лъжи разпали огъня на световната революция, се втурна в чудовищния национализъм от епохата на Сталин, който унищожи човешкото достойнство и внедри у човека страх, който владее Русия и днес.”

На защитниците на революцията, които ще заговорят за ликвидирането на неграмотността, индустриализацията, победата във войната… Ерофеев припомня, че борбата с неграмотността е започнала преди болшевиките, индустриализацията на страната е вървяла с пълна сила още в началото на ХХ век, а войната е можело да бъде избегната.

Писателят твърди, че изобщо не е имало Октомврийска революция. Това е бил успешен държавен преврат. Да, Русия се е нуждаела от революция, и тя е станала през февруари 1917 г. Болшевиките са се възползвали от нейните слабости и са я удавили в кръв, терор и лъжи. А после е включена машината на безсрамна демагогия и масови екзекуции. Елементите на това ужасно нещастие се усещат – с нови нюанси – и днес.

„Трудно е да се примирят терорът и цивилизацията, културата и насилието, демагогията и разумът – пише авторът. – Днешните опити на руските власти да примирят всичко и всички са изградени върху същата демагогия и атавизъм.”

Текстът завършва все пак оптимистично – винаги има надежда, че бъдещето ще е по-добро. Писателят вярва, че някога, опирайки се на новите поколения, тази надежда може да стане реалност и гражданите на Русия да се присъединят към нормалния свят.

„Главата ще боли дълго време, но някой ден все пак ще се събудим”, приключва Ерофеев.

Виктор Ерофеев е руски писател, литературовед, телевизионен водещ, автор книгите „Руска красавица“, „Добрият Сталин“, „Живот с идиот“ и много други, кавалер на френския Орден на Почетния легион.

"Площад Славейков"