Article_top

Щедрите публични инвестиции са лесен начин за повишаване на популярността на администрацията и за привличането на повече гласоподаватели - малцина не се радват на нов парк, по-широки пътища или по-бърз и чист градски транспорт. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика.

От повече от десетилетие немалка част от проектите на местните администрации в България са финансирани със средства от европейски фондове. Проведените избори за кметове и общински съвети през последните две седмици пък предоставят добра възможност за оценка дали и доколко в общините, които усвояват повече европейски средства това води по-голямо доверие в местната администрация.

За да проверим това твърдение, се опираме, от една страна, на данните за усвояването на европейските средства на общинско ниво, а от друга – резултатите на настоящите кметове (и техните партии) на местни избори 2019, публикувани на уебсайта на ЦИК. Предвид продължителността на мандата на кметовете (и установената от литературата около икономическото гласуване кратка икономическа памет на избирателите), вземаме предвид само усвоените средства от новия програмен период (2014-2020 г.). Тестваме две твърдения:

В общините, в които се усвояват повече средства от европейските фондове, предишните кметове се преизбират;

В общините, в които се усвояват повече средства от европейските фондове, предишните кметове подобряват резултатите си в сравнение с предходните избори.

Пречка пред проверката на първата теза е обстоятелството, че повечето общини запазват досегашните си кметове – смяна на кмет има в едва 75 от 265. Това от своя страна означава, че сред общините, преизбрали досегашните си управници, попадат повече, и по разнообразни по икономическо развитие и усвояване на евросредства общини. Въпреки това, ако се фокусираме само върху средните стойности между общините, запазили кметовете си и тези, които са ги сменили, има чувствителни разлики.

Средно усвоените европейски средства от настоящия програмен период на първите са 565 лева на глава от населението, а на вторите – 457 лева на глава от населението, което до известна степен подкрепя твърдението, че усвояването на повече средства от фондовете помага при преизбирането.

 

Щедрите публични инвестиции са лесен начин за повишаване на популярността на администрацията и за привличането на повече гласоподаватели - малцина не се радват на нов парк, по-широки пътища или по-бърз и чист градски транспорт. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика.

От повече от десетилетие немалка част от проектите на местните администрации в България са финансирани със средства от европейски фондове. Проведените избори за кметове и общински съвети през последните две седмици пък предоставят добра възможност за оценка дали и доколко в общините, които усвояват повече европейски средства това води по-голямо доверие в местната администрация.

За да проверим това твърдение, се опираме, от една страна, на данните за усвояването на европейските средства на общинско ниво, а от друга – резултатите на настоящите кметове (и техните партии) на местни избори 2019, публикувани на уебсайта на ЦИК. Предвид продължителността на мандата на кметовете (и установената от литературата около икономическото гласуване кратка икономическа памет на избирателите), вземаме предвид само усвоените средства от новия програмен период (2014-2020 г.). Тестваме две твърдения:

В общините, в които се усвояват повече средства от европейските фондове, предишните кметове се преизбират;

В общините, в които се усвояват повече средства от европейските фондове, предишните кметове подобряват резултатите си в сравнение с предходните избори.

Пречка пред проверката на първата теза е обстоятелството, че повечето общини запазват досегашните си кметове – смяна на кмет има в едва 75 от 265. Това от своя страна означава, че сред общините, преизбрали досегашните си управници, попадат повече, и по разнообразни по икономическо развитие и усвояване на евросредства общини. Въпреки това, ако се фокусираме само върху средните стойности между общините, запазили кметовете си и тези, които са ги сменили, има чувствителни разлики.

Средно усвоените европейски средства от настоящия програмен период на първите са 565 лева на глава от населението, а на вторите – 457 лева на глава от населението, което до известна степен подкрепя твърдението, че усвояването на повече средства от фондовете помага при преизбирането.

Коментари

Господата от ИПИ са винаги забавни.

Какво им е попречило да направят друго изследване - не на връзката на "общините" и "еврофондовете", а на връзката на кметовете и еврофондовете?

Щото тя връзката с еврофондовете не е между общината и фондовете, а между гласовете, които осигурява кмета за геберасткото управление и това, което държавата му дава.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията