Article_top

От Антикорупционния фонд (АКФ) са подали в края на октомври сигнал до Специализираната прокуратура и до Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за неправомерното възлагане на публична дейност на частно дружество. Става дума за договор на Българската агенция по безопасност на храните на фирма Пи Еф Си ЕООД за ветеринарномедицински контрол по границата с Турция. Затова съобщиха от самата неправителствена организация.

От 12 март 2013 г., когато Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) подписва договор за ветеринарномедицински контрол по границата с Република Турция с фирма Пи Еф Си ЕООД, до края на 2018 г. частното дружество печели 27 милиона лева. Информацията е по официални данни, публикувани от самото дружество.

Казусът, известен в медиите като „Златната локва“, привлече значително публично внимание още през 2013 г., когато стана ясно, че Пи Еф Си ЕООД е натоварена да извършва профилактична дезинфекция на влизащите в България превозни средства, без да има опит в сферата. Дружеството е създадено на 22.02.2013 г., едва няколко дни преди да спечели конкурса за избор на изпълнител на профилактична дезинфекция. 

Процедурата, по която новосъздадената фирма Пи Еф Си ЕООД е избрана да осъществява дейността по гранична дезинфекция, и до момента остава неизвестна. На сайта на Агенцията по храните липсва информация за проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки или друг специален закон, отбелязват от Антикорупционния фонд.

Според действащата нормативна уредба провеждането на профилактична дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства се извършва от официални ветеринарни лекари, които са държавни служители, и то само на БАБХ. Няма законово предвидена възможност тази дейност да се предостави чрез възлагане на други лица, напомнят оттам.

На фирмата изпълнител е възложено не само да извършва дейността по профилактична дезинфекция (която е публична дейност, в правомощията на Агенцията по храните), но и да събира дължимите държавните такси и да ги внася в държавния бюджет. Нито в Закона за държавните такси, нито в Закона за Българската агенция по безопасност на храните е предвидена възможността частни дружества да събират държавни такси. Държавни такси се събират само от органите на съдебната власт или от други държавни органи или бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. В случая всички изисквания на Закона за държавните такси са нарушени, защото таксите се събират от частно дружество, постъпват като приход за частното дружество, не е известно каква част от събраната такса постъпва в държавния бюджет, размерът на таксите се определя напълно непрозрачно, въз основа на договор, който БАБХ отказва да публикува. Освен това неизвестно остава и правното основание за прехвърляне на средства към Агенцията по храните, при положение че тя не извършва услугата, за която се плащат таксите.

Опитите да се изиска информация за сключения между БАБХ и частното дружество договор се сблъскаха с отказ от страна на агенцията. На 5 март 2019 г. АКФ печели дело по Закона за достъп до обществена информация. С окончателно решение, в сила от май 2019 г., съдът постанови, че отказът на БАБХ да даде информация за договора с Пи Еф Си, процедурата по сключването му, събраните такси и преведените към държавата суми е незаконосъобразен и го отменя. Съдът дава на БАБХ задължителни указания по предоставяне на достъп до информацията. В продължение на половин година БАБХ отказва да изпълни дадените указания въпреки няколкото писма, с които настоявахме за това. Едва в средата на ноември тази година Антикорупционният фонд получава писмо, че БАБХ стартира процедура по изпълнение на съдебното решение.

"От медийни публикации може да се направи изводът, че събираните държавни такси за извършване на профилактичната дезинфекция са в размер, многократно надвишаващ разходите за извършване на услугата. Само част от събраните суми се внасят към държавния бюджет, а друга част формират значителни по размер приходи за дружеството. От направения анализ на достъпната информация следва, че частното дружество слага надценка от 20 до 50% върху нормативно предвидения размер на таксата", отбелязват от АКФ.

Ето и аргументите им:

Годишните финансови отчети на Пи Еф Си за периода 2013-2018 г., публикувани в Търговския регистър, показват ръст в приходите и в печалбата на дружеството. През 2016 г. чистата печалба от дейността е на стойност 6,56 млн. лв., през 2017 г. – 7 млн. лв., а през 2018 г. – 8,7 млн. лв. За сравнение през предходните 2015 г. (3,3 млн. лв.) и 2014 г. (1,3 млн. лв.) отчетената печалба е значително по-малка. За 2013 г., когато по публични данни дружеството е работило едва около месец, печалбата му възлиза на 55 хил. лв. И до момента дружеството не е публикувало годишния си финансов отчет за 2014 г., като вместо това е представило в Агенцията по вписванията празна бланка за ГФО.

От АКФ считат, че подобно поведение показва явно незачитане на законовите изисквания и стремеж за скриване на подлежащи на публикуване финансови данни. При такава очевидно доходоносна дейност възниква въпросът защо държавната институция самостоятелно не извършва тази дейност, още повече че законът изрично я е възложил единствено на Агенцията по храните? 

 

 

 

От Антикорупционния фонд (АКФ) са подали в края на октомври сигнал до Специализираната прокуратура и до Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за неправомерното възлагане на публична дейност на частно дружество. Става дума за договор на Българската агенция по безопасност на храните на фирма Пи Еф Си ЕООД за ветеринарномедицински контрол по границата с Турция. Затова съобщиха от самата неправителствена организация.

От 12 март 2013 г., когато Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) подписва договор за ветеринарномедицински контрол по границата с Република Турция с фирма Пи Еф Си ЕООД, до края на 2018 г. частното дружество печели 27 милиона лева. Информацията е по официални данни, публикувани от самото дружество.

Казусът, известен в медиите като „Златната локва“, привлече значително публично внимание още през 2013 г., когато стана ясно, че Пи Еф Си ЕООД е натоварена да извършва профилактична дезинфекция на влизащите в България превозни средства, без да има опит в сферата. Дружеството е създадено на 22.02.2013 г., едва няколко дни преди да спечели конкурса за избор на изпълнител на профилактична дезинфекция. 

Процедурата, по която новосъздадената фирма Пи Еф Си ЕООД е избрана да осъществява дейността по гранична дезинфекция, и до момента остава неизвестна. На сайта на Агенцията по храните липсва информация за проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки или друг специален закон, отбелязват от Антикорупционния фонд.

Според действащата нормативна уредба провеждането на профилактична дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства се извършва от официални ветеринарни лекари, които са държавни служители, и то само на БАБХ. Няма законово предвидена възможност тази дейност да се предостави чрез възлагане на други лица, напомнят оттам.

На фирмата изпълнител е възложено не само да извършва дейността по профилактична дезинфекция (която е публична дейност, в правомощията на Агенцията по храните), но и да събира дължимите държавните такси и да ги внася в държавния бюджет. Нито в Закона за държавните такси, нито в Закона за Българската агенция по безопасност на храните е предвидена възможността частни дружества да събират държавни такси. Държавни такси се събират само от органите на съдебната власт или от други държавни органи или бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. В случая всички изисквания на Закона за държавните такси са нарушени, защото таксите се събират от частно дружество, постъпват като приход за частното дружество, не е известно каква част от събраната такса постъпва в държавния бюджет, размерът на таксите се определя напълно непрозрачно, въз основа на договор, който БАБХ отказва да публикува. Освен това неизвестно остава и правното основание за прехвърляне на средства към Агенцията по храните, при положение че тя не извършва услугата, за която се плащат таксите.

Опитите да се изиска информация за сключения между БАБХ и частното дружество договор се сблъскаха с отказ от страна на агенцията. На 5 март 2019 г. АКФ печели дело по Закона за достъп до обществена информация. С окончателно решение, в сила от май 2019 г., съдът постанови, че отказът на БАБХ да даде информация за договора с Пи Еф Си, процедурата по сключването му, събраните такси и преведените към държавата суми е незаконосъобразен и го отменя. Съдът дава на БАБХ задължителни указания по предоставяне на достъп до информацията. В продължение на половин година БАБХ отказва да изпълни дадените указания въпреки няколкото писма, с които настоявахме за това. Едва в средата на ноември тази година Антикорупционният фонд получава писмо, че БАБХ стартира процедура по изпълнение на съдебното решение.

"От медийни публикации може да се направи изводът, че събираните държавни такси за извършване на профилактичната дезинфекция са в размер, многократно надвишаващ разходите за извършване на услугата. Само част от събраните суми се внасят към държавния бюджет, а друга част формират значителни по размер приходи за дружеството. От направения анализ на достъпната информация следва, че частното дружество слага надценка от 20 до 50% върху нормативно предвидения размер на таксата", отбелязват от АКФ.

Ето и аргументите им:

Годишните финансови отчети на Пи Еф Си за периода 2013-2018 г., публикувани в Търговския регистър, показват ръст в приходите и в печалбата на дружеството. През 2016 г. чистата печалба от дейността е на стойност 6,56 млн. лв., през 2017 г. – 7 млн. лв., а през 2018 г. – 8,7 млн. лв. За сравнение през предходните 2015 г. (3,3 млн. лв.) и 2014 г. (1,3 млн. лв.) отчетената печалба е значително по-малка. За 2013 г., когато по публични данни дружеството е работило едва около месец, печалбата му възлиза на 55 хил. лв. И до момента дружеството не е публикувало годишния си финансов отчет за 2014 г., като вместо това е представило в Агенцията по вписванията празна бланка за ГФО.

От АКФ считат, че подобно поведение показва явно незачитане на законовите изисквания и стремеж за скриване на подлежащи на публикуване финансови данни. При такава очевидно доходоносна дейност възниква въпросът защо държавната институция самостоятелно не извършва тази дейност, още повече че законът изрично я е възложил единствено на Агенцията по храните? 

 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?