Article_top

Енергийните проекти "Турски поток" и АЕЦ "Белене" създават предпоставки за увеличаване на руското влияние в България. До този извод стигат от Евро-атлантическия център за сигурност на бившия втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Мозъчният тръст публикува днес позиция на енергийната сигурност в България. 

Конкретните притеснения на Цветанов и екипът му по отношение на "Турски поток" включват финансирането на трасето. Според публикуваният текст "Булгартрансгаз" не разполага  със средства за строителството на тази инфраструктура, а евентуалното финансиране на проекта от страна на строителя, каквато е идеята на правителството, може да коства собствеността на проекта на българската държава. 

"Поради тази причина, условията на договора предвиждат сумата да се плати от приходите от транзит в срок от 10 години след пускането на тръбата в експлоатация. Това означава, че обслужването на дълга ще зависи от пренесените количества и цена. Ако Газпром реши да не използва тръбата и тя остане празна, Булгартрансгаз ще трупа задължения, които няма да може да обслужва. Логично е при неплащане кредиторът да опита да придобие дружеството и неговите активи", пише в позицията.

Според Евро-атлантическия център такава ситуация, ако се случи, може да създаде предпоставки за диспропорционално увеличаване на руското влияние в политическия и икономическия живот в страната ни, както и риск от пълна зависимост на българския газов оператор Булгартрансгаз от Газпром.

"Същевременно предвидените обвързващи договори за доставка на газ, ще направят невъзможно диверсифицирането на доставките с втечнен природен газ", продължава позицията.

В същото време председателят на енергийната комисия към Народното събрание Валентин Николов коментира специално пред Клуб Z обвиненията на центъра на Цветанов. 

"По проекта имаше три търга - така наречените "Опън Сизънс", като третият е обвързващ. Демек - "Газпром" се обвързва със заявените капацитети - 90% на входа и 80% на изхода. И ако откажат - дължат всичките такси и неустойки. В този случай, реално погледнато, ние с тези такси ще си изплатим тръбата, така че не виждам проблем".

Второто притеснение на центъра на Цветанов е свързана с проекта АЕЦ "Белене". Според позицията през последните месеци правителството даде редица сигнали за възобновяване на проекта и привличане на руски и китайски инвеститори. 

"Важно е в този контекст да се съхрани решението на Народното събрание. В противен случай, ако българското правителство даде гаранции за инвестицията на руската страна, рискуваме българската енергетика да бъде поставена в пълна зависимост от Русия", пише в позицията. 

И това предположение обаче, според Валентин Николов, няма как да бъде вярно, защото задължението за недаване на държавни гаранции про проекта е прието със закон и единствения начин това да се случи е ако Народното събрание промени закона. 

"Ние няма как да дадем държавни гаранции, защото така ще нарушим закона".

Припомняме, че зависимостта от един доставчик на енергийни ресурси (Русия),  възможността за реализацията на проектите АЕЦ "Белене" и недостатъчната междуститемна свързаност на газопреносната мрежа със съседните страни бяха част от Доклада за състоянието на Националната сигурност през 2018 година. В него беше споменат и "Турски поток" като възможност за лишаване на "Булгартрансгаз" от приходи и който би поставил "пред невъзможност функционирането на българската газопреносна мрежа, в която са инвестирани значителни финансови ресурси".

Ето и цялата позиция на Евро-атлантическия съвет за сигурност:

Евро-атлантическият център за сигурност с позиция за енергийната сигурност на България

Евро-атлантическият център за сигурност проведе среща на Общото си събрание вечерта на 12 ноември, по време на която се състоя дебат и бе подготвен текст на позиция на центъра относно енергийната сигурност на България. Следва пълният текст на позицията.

Позиция на ЕАЦС относно енергийната сигурност на България

Основните елементи на енергийната сигурност включват сигурни доставчици, достъпни цени и достатъчно ниво на диверсификация, която да постига три основни цели:

-       гъвкавост на енергийната система и възможност за бърза реакция при нарушения на баланса между доставки и търсене;

-       конкуренция между доставчиците, която да осигури най-ниските цени въз основа на пазарен принцип;-     непрекъснатост на доставките, осигурена чрез възможността за замяна на един източник с друг по всяко време при възникване на проблем с доставките от първоначалния източник.

Понастоящем два енергийни проекта създават предпоставки за притеснение относно влиянието им върху енергийната сигурност на България - „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“.

България подписа в рекордно къси срокове договор за строителството на продължението на „Турски поток“ през територията на България. За по-малко от 6 месеца се проведоха всички процедури, издадоха се всички разрешителни, подписа се договор и се направи първа копка. Стойността на договора е над 1.1 млрд. евро. Дължината на трасето е 474 км. Според договора, строителството ще завърши за рекордните 250 календарни дни за линейната част. Финансиране за проекта обаче липсва, а по тръбата ще тече само руски газ. Булгартрансгаз не разполага със средства за строителството на тази инфраструктура. Нито Булгартрансгаз, нито дружеството майка БЕХ могат да изтеглят заем на такава голяма стойност. Поради тази причина, условията на договора предвиждат сумата да се плати от приходите от транзит в срок от 10 години след пускането на тръбата в експлоатация.

Това означава, че обслужването на дълга ще зависи от пренесените количества и цена. Ако Газпром реши да не използва тръбата и тя остане празна, Булгартрансгаз ще трупа задължения, които няма да може да обслужва. Логично е при неплащане кредиторът да опита да придобие дружеството и неговите активи. Тази ситуация създава предпоставки за диспропорционално увеличаване на руското влияние в политическия и икономическия живот в страната ни, както и риск от пълна зависимост на българския газов оператор Булгартрансгаз от Газпром. Същевременно предвидените обвързващи договори за доставка на газ, ще направят невъзможно диверсифицирането на доставките с втечнен природен газ.

Притеснително е и състоянието на проекта за АЕЦ „Белене“. След предложението от средата на 2018г. на Министерски съвет да бъде възобновен проекта, Народното събрание прие решение, което забрани на правителството да предоставя каквито и да е гаранции или плащания по този проект и подчерта, че реализирането на проекта трябва да се случи „на пазарен принцип (без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията) и без предоставяне на държавна гаранция“. През последните месеци правителството даде редица сигнали за възобновяване на проекта и привличане на руски и китайски инвеститори.

Важно е в този контекст да се съхрани решението на Народното събрание. В противен случай, ако българското правителство даде гаранции за инвестицията на руската страна, рискуваме българската енергетика да бъде поставена в пълна зависимост от Русия. Същевременно не бива да подценяваме факта, че в сферата на атомната енергетика не е толкова важно кой притежава реакторите, а кой притежава технологията и може да преработва ядрения отпадък от работата на тези реактори.

 

Енергийните проекти "Турски поток" и АЕЦ "Белене" създават предпоставки за увеличаване на руското влияние в България. До този извод стигат от Евро-атлантическия център за сигурност на бившия втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Мозъчният тръст публикува днес позиция на енергийната сигурност в България. 

Конкретните притеснения на Цветанов и екипът му по отношение на "Турски поток" включват финансирането на трасето. Според публикуваният текст "Булгартрансгаз" не разполага  със средства за строителството на тази инфраструктура, а евентуалното финансиране на проекта от страна на строителя, каквато е идеята на правителството, може да коства собствеността на проекта на българската държава. 

"Поради тази причина, условията на договора предвиждат сумата да се плати от приходите от транзит в срок от 10 години след пускането на тръбата в експлоатация. Това означава, че обслужването на дълга ще зависи от пренесените количества и цена. Ако Газпром реши да не използва тръбата и тя остане празна, Булгартрансгаз ще трупа задължения, които няма да може да обслужва. Логично е при неплащане кредиторът да опита да придобие дружеството и неговите активи", пише в позицията.

Според Евро-атлантическия център такава ситуация, ако се случи, може да създаде предпоставки за диспропорционално увеличаване на руското влияние в политическия и икономическия живот в страната ни, както и риск от пълна зависимост на българския газов оператор Булгартрансгаз от Газпром.

"Същевременно предвидените обвързващи договори за доставка на газ, ще направят невъзможно диверсифицирането на доставките с втечнен природен газ", продължава позицията.

В същото време председателят на енергийната комисия към Народното събрание Валентин Николов коментира специално пред Клуб Z обвиненията на центъра на Цветанов. 

"По проекта имаше три търга - така наречените "Опън Сизънс", като третият е обвързващ. Демек - "Газпром" се обвързва със заявените капацитети - 90% на входа и 80% на изхода. И ако откажат - дължат всичките такси и неустойки. В този случай, реално погледнато, ние с тези такси ще си изплатим тръбата, така че не виждам проблем".

Второто притеснение на центъра на Цветанов е свързана с проекта АЕЦ "Белене". Според позицията през последните месеци правителството даде редица сигнали за възобновяване на проекта и привличане на руски и китайски инвеститори. 

"Важно е в този контекст да се съхрани решението на Народното събрание. В противен случай, ако българското правителство даде гаранции за инвестицията на руската страна, рискуваме българската енергетика да бъде поставена в пълна зависимост от Русия", пише в позицията. 

И това предположение обаче, според Валентин Николов, няма как да бъде вярно, защото задължението за недаване на държавни гаранции про проекта е прието със закон и единствения начин това да се случи е ако Народното събрание промени закона. 

"Ние няма как да дадем държавни гаранции, защото така ще нарушим закона".

Припомняме, че зависимостта от един доставчик на енергийни ресурси (Русия),  възможността за реализацията на проектите АЕЦ "Белене" и недостатъчната междуститемна свързаност на газопреносната мрежа със съседните страни бяха част от Доклада за състоянието на Националната сигурност през 2018 година. В него беше споменат и "Турски поток" като възможност за лишаване на "Булгартрансгаз" от приходи и който би поставил "пред невъзможност функционирането на българската газопреносна мрежа, в която са инвестирани значителни финансови ресурси".

Ето и цялата позиция на Евро-атлантическия съвет за сигурност:

Евро-атлантическият център за сигурност с позиция за енергийната сигурност на България

Евро-атлантическият център за сигурност проведе среща на Общото си събрание вечерта на 12 ноември, по време на която се състоя дебат и бе подготвен текст на позиция на центъра относно енергийната сигурност на България. Следва пълният текст на позицията.

Позиция на ЕАЦС относно енергийната сигурност на България

Основните елементи на енергийната сигурност включват сигурни доставчици, достъпни цени и достатъчно ниво на диверсификация, която да постига три основни цели:

-       гъвкавост на енергийната система и възможност за бърза реакция при нарушения на баланса между доставки и търсене;

-       конкуренция между доставчиците, която да осигури най-ниските цени въз основа на пазарен принцип;-     непрекъснатост на доставките, осигурена чрез възможността за замяна на един източник с друг по всяко време при възникване на проблем с доставките от първоначалния източник.

Понастоящем два енергийни проекта създават предпоставки за притеснение относно влиянието им върху енергийната сигурност на България - „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“.

България подписа в рекордно къси срокове договор за строителството на продължението на „Турски поток“ през територията на България. За по-малко от 6 месеца се проведоха всички процедури, издадоха се всички разрешителни, подписа се договор и се направи първа копка. Стойността на договора е над 1.1 млрд. евро. Дължината на трасето е 474 км. Според договора, строителството ще завърши за рекордните 250 календарни дни за линейната част. Финансиране за проекта обаче липсва, а по тръбата ще тече само руски газ. Булгартрансгаз не разполага със средства за строителството на тази инфраструктура. Нито Булгартрансгаз, нито дружеството майка БЕХ могат да изтеглят заем на такава голяма стойност. Поради тази причина, условията на договора предвиждат сумата да се плати от приходите от транзит в срок от 10 години след пускането на тръбата в експлоатация.

Това означава, че обслужването на дълга ще зависи от пренесените количества и цена. Ако Газпром реши да не използва тръбата и тя остане празна, Булгартрансгаз ще трупа задължения, които няма да може да обслужва. Логично е при неплащане кредиторът да опита да придобие дружеството и неговите активи. Тази ситуация създава предпоставки за диспропорционално увеличаване на руското влияние в политическия и икономическия живот в страната ни, както и риск от пълна зависимост на българския газов оператор Булгартрансгаз от Газпром. Същевременно предвидените обвързващи договори за доставка на газ, ще направят невъзможно диверсифицирането на доставките с втечнен природен газ.

Притеснително е и състоянието на проекта за АЕЦ „Белене“. След предложението от средата на 2018г. на Министерски съвет да бъде възобновен проекта, Народното събрание прие решение, което забрани на правителството да предоставя каквито и да е гаранции или плащания по този проект и подчерта, че реализирането на проекта трябва да се случи „на пазарен принцип (без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията) и без предоставяне на държавна гаранция“. През последните месеци правителството даде редица сигнали за възобновяване на проекта и привличане на руски и китайски инвеститори.

Важно е в този контекст да се съхрани решението на Народното събрание. В противен случай, ако българското правителство даде гаранции за инвестицията на руската страна, рискуваме българската енергетика да бъде поставена в пълна зависимост от Русия. Същевременно не бива да подценяваме факта, че в сферата на атомната енергетика не е толкова важно кой притежава реакторите, а кой притежава технологията и може да преработва ядрения отпадък от работата на тези реактори.

Коментари

Иван Панов's picture
Иван Панов
Ванко Американчето

Лошо

До къде я докарахме, физкултурника да ни учи. Интересно кой финансира ЦЦ и защо? Какво се очаква ?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?