Article_top

Днес столичната галерия One открива изложба с рисунки и живопис на създателя на авангардната група XXL Свилен Стефанов. В края на 90-те години около XXL се бяха събрали някои от най-радикалните наши съвременни художници – Хубен Черкелов, Косьо Минчев, Георги Тушев (известни с графитите си "Хубен, Косьо, Тушев"), Расим, Иван Кюранов, Генади Гатев..., повечето от които отдавна не са в България.

В галерия One ще видим именно рисунки и картини на Свилен Стефанов от този и по-ранните периоди, които обаче не са показвани досега. Куратор на изложбата е Десислава Зафирова и именно тя е настояла работите на Свилен Стефанов да бъдат извадени на бял свят за по-широка аудитория.

Причината тези произведения да останат скрити толкова дълго време (някои датират от 1987 г.) се вижда с просто око още щом човек стъпи в галерията: това са рисунки, в които художникът се опитва с всички сили да отсъства, а случайността и шансът да станат автори на произведението. Десислава Зафирова ги нарича "минимализираща живопис" – защото самото понятие за живопис е сведено до минимум. Те изглеждат като напълно безсмислени драсканици или живописни слоеве, подредени от някоя техническа грешка или дребна случайност – грапавината на листа, моментът на свършване на туша в перото и т.н.

Свилен Стефанов, „Визия на границата на случайността”, галерия One, 14 ноември 2019 г. – 17 януари 2020 г.

„Тези линии не са експресивни, не изразяват моето психологическо състояние, не са и геометрични” – казва артистът.

От тях не се пораждат и нови абстрактни форми, нито някакви аналогии.

„Честно казано, представяното от мен е наистина лишено от всякакви значения. Аз самият не намирам нищо в него”, разкрива Свилен Стефанов.

Равнодушието на художника към произведенията е толкова подчертано, че е логично той да е бил равнодушен и към тяхното показване. Друга причина, разбира се, е публиката, която трудно възприема подобни експерименти дори днес, десетилетия след движения като дада и нео дада.

Всъщност на фона на всички радикални съвременни артисти днес, когато вярваме, че вече нищо не може да ни изненада в една изложба, едва ли има нещо по-радикално от това да представиш драсканици, които умишлено избягват смисъла, образа, хармонията и дисхармонията.

Разбира се, Свилен Стефанов не е единственият артист в света, който се занимава с тази тема. Първите имена, които ни идват наум, са Сай Туомбли и Ив Клайн.

„Да създаваш, без да присвояваш или цитираш” – пише за този подход Роланд Барт.

Но ако човек сравни работите на Свилен с тези на Туомбли или Клайн, открива, че западните артисти наистина не са отишли докрай, колкото и да са се заричали публично: сред техните „драсканици” и случайни линии винаги си пробива път нещо друго, което композиционно или дизайнерски успява да свърже отделните елементи в тях. В този смисъл Свилен Стефанов остава верен на радикалните принципи на артистите около ХХL, които през 90-те иронизираха не само нашите реакции към света, но и всеки вид патос, който подхлъзва хората в една или друга посока.

 

Днес столичната галерия One открива изложба с рисунки и живопис на създателя на авангардната група XXL Свилен Стефанов. В края на 90-те години около XXL се бяха събрали някои от най-радикалните наши съвременни художници – Хубен Черкелов, Косьо Минчев, Георги Тушев (известни с графитите си "Хубен, Косьо, Тушев"), Расим, Иван Кюранов, Генади Гатев..., повечето от които отдавна не са в България.

В галерия One ще видим именно рисунки и картини на Свилен Стефанов от този и по-ранните периоди, които обаче не са показвани досега. Куратор на изложбата е Десислава Зафирова и именно тя е настояла работите на Свилен Стефанов да бъдат извадени на бял свят за по-широка аудитория.

Причината тези произведения да останат скрити толкова дълго време (някои датират от 1987 г.) се вижда с просто око още щом човек стъпи в галерията: това са рисунки, в които художникът се опитва с всички сили да отсъства, а случайността и шансът да станат автори на произведението. Десислава Зафирова ги нарича "минимализираща живопис" – защото самото понятие за живопис е сведено до минимум. Те изглеждат като напълно безсмислени драсканици или живописни слоеве, подредени от някоя техническа грешка или дребна случайност – грапавината на листа, моментът на свършване на туша в перото и т.н.

Свилен Стефанов, „Визия на границата на случайността”, галерия One, 14 ноември 2019 г. – 17 януари 2020 г.

„Тези линии не са експресивни, не изразяват моето психологическо състояние, не са и геометрични” – казва артистът.

От тях не се пораждат и нови абстрактни форми, нито някакви аналогии.

„Честно казано, представяното от мен е наистина лишено от всякакви значения. Аз самият не намирам нищо в него”, разкрива Свилен Стефанов.

Равнодушието на художника към произведенията е толкова подчертано, че е логично той да е бил равнодушен и към тяхното показване. Друга причина, разбира се, е публиката, която трудно възприема подобни експерименти дори днес, десетилетия след движения като дада и нео дада.

Всъщност на фона на всички радикални съвременни артисти днес, когато вярваме, че вече нищо не може да ни изненада в една изложба, едва ли има нещо по-радикално от това да представиш драсканици, които умишлено избягват смисъла, образа, хармонията и дисхармонията.

Разбира се, Свилен Стефанов не е единственият артист в света, който се занимава с тази тема. Първите имена, които ни идват наум, са Сай Туомбли и Ив Клайн.

„Да създаваш, без да присвояваш или цитираш” – пише за този подход Роланд Барт.

Но ако човек сравни работите на Свилен с тези на Туомбли или Клайн, открива, че западните артисти наистина не са отишли докрай, колкото и да са се заричали публично: сред техните „драсканици” и случайни линии винаги си пробива път нещо друго, което композиционно или дизайнерски успява да свърже отделните елементи в тях. В този смисъл Свилен Стефанов остава верен на радикалните принципи на артистите около ХХL, които през 90-те иронизираха не само нашите реакции към света, но и всеки вид патос, който подхлъзва хората в една или друга посока.

Коментари

Omurtag Tervelov's picture
Omurtag Tervelov
kanartikin

защо не ;)

Дори и най-надървените дарвенисти не успяват да открият липсващото звено между маймуната и човека!

А за този безспорен факт си има причини , които можем да обсъдим допълнително , а можем и да не обсъдим ;)


Изложбата на Свилен Стефанов и рецензията на Нада ме карат да считам ,че сме свидетели на свързващо звено между човешкия интелект и Изкуствения Интелект.

Да живее Грешката !


Резултатът от Бъговете и Грешките на замислящ се софтуер е с нищо неразличим от произведенията на Свилен - "драсканици", "подредени от някоя техническа грешка или дребна случайност ".

Тоест всяка графична програма генерираща намерение и допускаща изключително сериозни грешки ще произведе подобен резултат ;)


  Разбира се - ние ще поискаме веднага много повече от дофтуера - иначе ще бъде бракуван .

А на артиста може и да благодарим - за размиване на границите  

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?