Първият ден от болничните няма да се плаща. Такова предложение оповестиха от управляващата коалиция в четвъртък.

Как е разрешен този казус в една от най-социално уредените държави в Европа - Германия?

За първите три от боледуването от документ въобще няма нужда. А и на никой политик и през ум не му минава да предложи нещо в тази посока.

На четвъртия ден всичко се променя и бележката от лекаря трябва непременно да се представи на работодателя, но пък именно тя е предпоставката за предоставянето на дължимите болнични в размер на 100 процента от получаваната надница. Регламентирано е и в какъв период могат да се взимат този вид болнични – до шест седмици, след което плащанията вече идват по линия на здравната каса.

Но в случая става дума за по-кратките и безобидни отсъствия от работа, при които стига и да уведомиш работодателя по телефона или с мейл. И с които не е да не се злоупотребява – по официални данни 10 на сто от германците си признават, че им се случва да се разболяват фиктивно, при това мъжете по-често от жените. И току се случва някой служител да е все по два дни болен и не повече. Безпомощен ли е работодателят? Не – ако установи такава тенденция, е в правото си още първия ден да поиска документ от лекаря. А вече ако иска да въведе този принцип за всички свои работници – например „документът да се предостави винаги на втория ден“, му е необходимо одобрението на т. нар. Работнически съвет.

Смята се, че под някаква форма болнични в Германия са съществували още през 12-13 век, а вече през 1794-а Пруското всеобщо право регламентира и как трябва да бъдат обезщетявани миньори, куриери, занаятчии и други надничари. Първата задължителна здравна осигуровка за работниците в Германия е въведена през 1883-а година от  „Железния канцлер“ Ото фон Бисмарк, а още през 1885-а 4,3 милиона германци вече са застраховани в някоя от съществувалите тогава здравни каси.

Днес преобладаващата част от германците – 73 милиона души, са задължително здравно застраховани и плащат минималната вноска от 14,6 процента, останалите към девет милиона (хората с по-високи доходи) имат частни здравни застраховки.

Има и данни по колко дни средно боледува германецът в годината – 19,5, но оттам нататък има съществени различия по браншове. Най-много боледуват, както се оказва, работещите в сметосъбирането – 32,5 дни, а най-малко – компютърните специалисти и университетските преподаватели.